Решение № 260364 от 05.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 05.10.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5834 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.04.2020 г. по гр.д. № 80990/18 г., СРС, ІІ ГО, 57 с-в е осъдил М. на в. р., с адрес: гр.София, ул.”******* да заплати на И.М.Г., ЕГН ********** и с адрес: ***, както следва: на основание чл.75, ал.1 от Закон за дипломатическата служба вр. чл.14 ал.1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат сумата от

7410,82 лв., представляваща неизплатената част от направени разходи за медицинско обслужване на И.М.Г. и членовете на семейството му за периода на дългосрочното му командироване в Кралство Белгия - 01.11.2015г. - 30.06.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата счита от 27.12.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 7410,82 лв. до пълния предявен размер от 7411,04 лв.; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 368,48 лв., представлявляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 7410,82 лв. за периода 26.06.2018г. - 27.12.2018г., като е отхвърлил иска за разликата над 380,83 лв. до пълния предявен размер от 2068,25 лв. и за периодите 04.07.2016г. - 26.06.2018г., на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 820,66 лв. Осъдил е И.М.Г., ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Министерство на външните работи, с адрес: гр.София, ул.”******* на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 35,86 лв. Осъдил е М. на в. р., с адрес: гр.София, ул.”******* на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати на Софийски районен съд сумата от 728,03 лв.

Решението в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника М. на в. р., с адрес: гр.София, ул.”*******, чрез пълномощника юрисконсулт П.П.с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба не отговоря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, липсва изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете, не отговаря на изискванията на чл.127, ал.2 ГПК, тъй като ищецът не сочи кои конкретни обстоятелства ще доказва със сочените доказателства, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, състоящо се в отказа да открие производство по оспорване на представените от ищеца доказателства. Решението е необосновано, тъй като посочените документи с наименование „удостоверение за извършени медицински услуги“ не представляват разходооправдателни документи по смисъла на НКСЗМ. Те представляват вторични счетоводни документи и не се ползват със задължителна доказателствена сила. Фактурите за предоставени медицински услуги са на стойности, по-високи от тези, които се поемат от здравноосигурителната система в Белгия съгласно „договорните тарифи“, т.е. установени по рамковия договор на здравноосигурителните дружества с държавата.

Решението на СРС е постановено в противоречие с материалния закон, като съдът неправилно е приел, че Р България и Кралство Белгия в процесния период не са били обвързани с международен договор. Същите са членки на ЕС и са обвързани от първичното право на ЕС, което има договорен характер. По силата на издадения формуляр S1/S072 осигурените в РБългария лица се включват в здравноосигурителната система на съответната държава членка на ЕС, в случая-кралство Белгия. Както НЗОК на РБългария, така и здравноосигурителните системи на останалите държави, които прилагат Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. не покриват всички съществуващи услуги в областта на медицинското обслужване. Липсват доказателства за това дали ищецът е бил регистриран към белгийската здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072, като ищецът, който като дългосрочно командирован в Кралство Белгия, е следвало по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез Европейски формуляр S1/S072 да кандидатства за възстановяване на медицинските разходи, които по силата на белгийското законодателство са безплатни. Позовава се на принципа за равно третиране съгласно чл.4 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 г., съгласно който „Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата за които се прилага настоящият регламент, получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава-членка, както нейните граждани“. Сочи, че този принцип е обоснован и в преамбюла на Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. в параграфи 4 и 5. Принципът за равно третиране има двупосочно действие-от една страна, означава равнопоставено третиране на дългосрочно командированите служители в приемащата държава спрямо здравноосигурените лица в същата държава, а от друга страна, равнопоставено третиране на дългосрочно командированите служители спрямо здравноосигурените лица в Р България. Ищецът нито твърди, нито сочи доказателства, че здравните услуги, разходите за които претендира да му бъдат възстановени, представляват медицински дейности, поемани от здравноосигурителната система на Р България.

Съдът не е взел предвид възражението на МВнР, че исковата претенция е неоснователна, тъй като за да бъдат изплатени медицинските разходи е следвало да бъде спазен редът на Наредба № 5/2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване/Наредбата/. Не е подадено заявление по образец съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата с приложени изискуеми документи по чл.7 ал.7 и ал.8, респ. по чл.8, ал.1 от Наредбата.

Неправилно съдът е отхвърлил възражението на МВнР, че исковете са погасени по давност поради изтичане на 3-годишен давностен срок.Законът за дипломатическата служба/ЗДипл.Сл./ не съдържа уредба на преклузивни и погасителни давностни срокове. Съгласно чл.5, предл. 2 и 3 от ЗДипл.Сл., за неуредените от него случаи субсидиарно се прилагат

ЗДСл. и КТ, като в чл.125 от ЗДСл и чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2, изр.2 от КТ се говори за 3-годишни срокове. Тригодишният давностен срок е приложим и защото претендираните суми представляват командировъчни средства по смисъла на НКСЗМ и изплащането им се извършва ежемесечно, съгласно чл.7, ал.1 от НКСЗМ, т.е. представлват периодични плащания по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД. Счита, че решението е недопустимо, необосновано и неоснователно и в частта, с която е уважена акцесорната претенция за обезщетение за забава.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството поради недопустимост на решението, с което са уважени нередовно предявени искове за възстановяване на медицински разходи, ведно с лихвите, а ако съдът приеме, че е допустимо, то моли да бъде отменено в осъдителната част като необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемият И.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.О. с адрес *** оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа стана:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 75, ал.1 от Закона за дипломатическата служба/ЗДип.С./, във връзка с чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат/НКСЗМ/ за сумата от 7411,04 лв., представляваща платени от ищеца за него и неговото семейство и невъзстановени разходи за медицинско обслужване в Кралство Белгия за периода 01.11.2015 г.-30.06.2016 г. От тях за 2015 г. са 696,18 евро с левова равностойност 1361,64 лв./ответникът е изплатил само 113,40 лв./, поради което дължимата сума е 1248,24 лв., а за 2016 г. ищецът е платил 4140, 23 евро, при лимит 3641, евро, или 7121,35 лв. От тях ответникът е платил 958,55 лв., поради което незаплатените медицински разходи по чл.14, ал.1 от НКСЗМ за 2016 г. са на стойност 6162,80 лв., или общо сумата е в размер на 7411,04 лв., ведно с лихва по чл.86 ЗЗД в размер общо на 2068,25 лв., считано от 04.07.2016 г.-01.06.2018 г.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер с твърдение, че искът за главница е недопустим, че липсва основание за изплащане на твърдените за направени медицински разходи, тъй като по силата на Регламент № 883/2004г. на ЕП и на Съвета от 29.04.2004г. за координиране на системите за социално осигуряване е осигурено безплатно медицинско обслужване, поради което е прекратено изплащането на медицински разходи, в каквато насока са и изричните указания на Министерството на финансите. Твърди се, че представените документи не установяват реално направени разходи и не отговарят на изискванията за изплащане на разходи. Прави се възражение за погасяване на правото на иск, както и на вземанията, които имат периодичен характера с изтичане на 3- годишен давностен период.

По делото е безспорно, че за процесния период 01.11.2015 г.-30.06.2016 г., ищецът е бил дългосрочно командирован за изпълнение на дипломатическа служба в чужбина - първи секретар в Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз, Брюксел, Белгия, заповед за командироване, че за процесния период същият е пребивавал на територията на Кралство Белгия за изпълнение на служебните си задължения заедно с членовете на семейството си - съпруга и три малолетни деца по смисъла на чл.18 от НКСЗМ.

От правна страна:

Въззивната инстанция приема за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че процесното решение е недопустимо, тъй като исковата молба не отговоря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, като липсва изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете, че не отговаря на изискванията на чл.127, ал.2 ГПК, тъй като ищецът не сочи кои конкретни обстоятелства ще доказва със сочените доказателства.

Главният иск е с правно основание чл.75 от Закон за дипломатическата служба/ЗДипл.Сл./, вр. чл.14, ал.1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат/НКСЗМ/.Съгласно чл.75, ал.1 от ЗДипл.Сл „Изпращащото ведомство осигурява на дългосрочно командирования служител и на всеки член на неговото семейство, пребиваващ заедно с него, средства за медицинско обслужване и здравно осигуряване в приемащата държава при условия и в размер, определени с наредбата по чл. 71, ал. 2, освен когато е осигурено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с приемащата държава.“ Според чл.14, ал.1 от НКСЗ-Обн. ДВ. Бр.70 от 8 Август 2008г. „На командирования служител и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за медицинско обслужване и здравно осигуряване в приемащата държава за една календарна година в размер до 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, срещу представяне на разходооправдателни документи, освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с приемащата държава. Според ал. (2) Лицата по ал.

1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка с покритие в приемащата държава.“ От текста на ал.1 става ясно как се формира задължението на изпращащата администрация, респ. размерът на вземането на командирования служител. Видно е, че размерът на задължението е равен на стойността на разходите, направени от служителя и всеки член на неговото семейство за медицинско обслужване и здравно осигуряване за една календарна година, но не повече от 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава. Лимитът на плащането варира според броя на членовете на семейството и е в зависимост от това дали поотделно членовете на семейството на командирования изпълняват изискванията на чл. 17 НКСЗМ. Не се касае нито за месечни задължения на изпращащата администрация, каквито са тези за заплащане на командировъчни пари по чл. 7 от Наредбата, нито за плащания, дължими при възникването на отделния разход, каквито са плащанията за възстановяване на пътни разходи по чл. 11 от НКСЗМ. Възстановяването на разходи за медицинско обслужване се дължи след като вземането на правоимащото лице стане ликвидно-с изтичане на календарната година, в която са направени разходи за медицинско обслужване и след покана. В конкретния казус, ищецът е претендирал невъзстановената от ответника част от разходите за медицинско обслужване на него и на членовете на семейството му, направени през календарните 2015 и 2016 г. по време на дългосрочната му командировка в Кралство Белгия.