Решение № 725 от 11.10.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№………./……….10.2018г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №2 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Г. П. С., против

Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.Н.В.С., с която са предявени частични искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато изменение на иска, съдът е сезиран с искане да осъди ответника да заплати на ищеца, следните суми: -15942.99 щ.д. представляваща част от общо дължимата главница в размер на 150500 щ.д., получена Договор за паричен заем от 29.07.2003г.; -613.19 щ.д., представляваща част от общо дължимата договорна лихва в размер на 45639.73 щ.д., в размер на 3% годишно, формира от сбора от лихвите върху всеки транш от заемната сума за периода от датата на заверяване сметката на заемополучателя по конкретния транш до датата на падежа-31.07.2013г., а имено върху сумата от 50500 щ.д. за периода от 31.07.2003г. до 31.07.2013г., върху сумата от 50000 щ.д. за периода от 13.08.2003г. до 31.07.2013г. и върху сумата от 50000 щ.д. за периода от 01.09.2003г. до

31.07.2013г.; -606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата неустойка от 32850 щ.д., в размер на 0.02 % на ден върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.12.2014г. до 31.12.2017г. и -606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата мораторна лихва в размер на 61038.63 щ.д., върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.07.2013г. от 31.12.2017г.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за паричен заем от 29.07.2003г., ищеца се е задължил да предаде в собственост на ответника, наведнъж или на траншове, в рамките на 120 дни чрез банков/и превод/и по сметка №**********, байков код 62176307, сумата от 150000 щ.д., като заемополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 31.07.2013г. Твърди се, че ищеца е изпълнил изцяло и в срок задължението си по договора, като с банкови преводи е заверил сметка на ответника, както следва: с 50500 щ.д. на 31.07.2003г. с транзакция №13480060076; с 50000 щ.д. на 13.08.2003г. с транзакция №15540060096 и с 50000 щ.д. на 01.09.2003г. с транзакция № **********. Твърди се, че с договора е уговорена лихва в размер на 3% годишно върху заемната сума, като размера на дължимата лихва върху сумата по всеки транш и за периода от дата на съответния превод до 31.07.2013г., е както следва: 15377.24 щ.д. по транша от 31.07.2003г.; 15170.83 щ.д. по транша от 13.08.2003г. и 15091.66 щ.д. по транша от 01.09.2003г. Твърди се, че тъй като ответника е изпаднал в забава, от датата на падежа на задължението, върху заетата, но невърната сума се дължи обезщетение /мораторна лихва/ в размер на законната лихва, което възлиза на 67331.30 щ.д. Твърди се, че по силата на договора върху заетата и невърната сума, се дължи неустойка в размер на 0.02 % за всеки ден забава, за периода от датата на падежа до 31.12.2017г., чиито размер е 49122.91 щ.д. Твърди се, че с Нотариална покана рег.№7754/30.11.2017г., препис от оригинала рег.№7755/30.11.2017г. на Варненски нотариус, с рег.№ 224 в РНК, която е връчена срещу разписка на 07.12.2017г., заемополучателя е поканен да върне заемната сума, ведно с лихвите и неустойките, но това не било сторено.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че предоставените от ищеца на ответника суми на траншове, независимо от документалното оформяне на тези отношения, не представляват предадени суми в заем. Твърди се, че към 2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД, с ЕИК *********, е акционерно дружество с двама акционери-ответника и П. Г. С.. Твърди се, че дружеството е учредено, чрез преобразуване на “МИПС-Инвестмънт“ ООД, с решение от 01.02.2001г. по ф.д.№150/2001г. на ВОС. Твърди се, че през 2003г. едноличен собственик на капитала и представляващ на ищцовото дружество е С. Г. С., който е брат на П. Г. С..

Твърди се, че на Общо събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД, проведено на 28.07.2003г., е взето решение капиталът на дружеството да бъде увеличен от 50000лв. на 570000лв., чрез издаване на нови 5200 бр. акции, които се разпределят поравно между двамата акционери. Твърди се, че за целта всеки от акционерите е следвало да внесе по 260000лв. за записаните нови 2600 акции.

Твърди се, че на 31.07.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело, по разплащателна сметка в щатски долари в “Булбанк“ АД, на ищеца сумата от 100000 щ.д., като на същата дата ищеца е превел на ответника и на П.С. по 50000 щ.д. Поддържа се, че с посочените суми, двете физически лица правят част от вноската си за увеличение на капитала на

„МИПС-Инвестмънт“ АД, което увеличение е вписано в регистъра на търговските дружества при ВОС с решение от 04.08.2003г. по ф.д.№150/2001г. Твърди се, че на 13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело на ищеца сумата от 100000 щ.д., като на същата дата дружеството е превело на ответника и на П.С. по 50000 щ.д.

Твърди се, че по аналогичен начин са се развили събитията на 01.09.2003г., когато “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело на ищеца сумата от 100000 щ.д., съответно той е превел на ответника и на П.С. по 50000 щ.д. Твърди се, че получените суми на 13.08.2003г. и на 01.09.2003г. двамата акционери-ответника и П.С. са направили вноските си за увеличението на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД. С оглед изложеното се поддържа, че с парични средства, собственост на “МИПС-Инвестмънт“ АД, е увеличен капитала на същото дружество, като за целта съответните суми превеждани на ищеца, а той от своя страна ги е превеждал на двамата акционери, които са ги внасяли обратно в “МИПС-Инвестмънт“ АД. Сочи се, че тъй като паричните средства са били на “МИПС-Инвестмънт“ АД, съответно на двамата акционери в това дружество, като краен резултат средствата отново са се върнали във въпросното дружество и съответно при двамата акционери. Ето защо се поддържа, че никога не е стоял въпроса за ефективното връщане на тези средства.

Твърди се, че с решение на горепосоченото общо събрание на акционерите от 28.07.2003г., в съвета на директорите на “МИПС-Инвестмънт“ АД са включени С. Г.

С., който имал качеството на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество и М. Д. М.. Твърди се, че на 14.11.2003г. с решение от 01.12.2003г. по ф.д.№2416/1997г. на ВОС, М. М. е станал едноличен собственик на капитала и представляващ ищцовото дружество.

Твърди се, че през 2008г. е постигнато съгласие Х.И. да намали акционерното си участие в “МИПС-Инвестмънт“ АД, като прехвърли част от акциите си на П. Г. С. и на брат му С. Г. С., както и на общото събрание на акционерите да се гласува увеличаване на капитала, под условие, че цялото увеличение да бъде записано от С.С. и от дружество, контролирано от М. М. . Твърди се, че с Договори за продажба на акции, сключени на 29.07.2008г., с нот.заверка с рег.№6376 и рег.№6377 от 29.07.2008г. на Варненски нотариус с рег.№011 на НК, ответника продава 400 бр. акции на С.С. на цена равна на номиналната им стойност и 1390 бр. акции на П.С. на цена десет пъти по-малка от номиналната им стойност. Твърди се, че на общо събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД, което е проведено на 09.08.2008г., е прието решение за увеличение на капитала на дружеството, под условие, че цялото увеличение се записва и внася, както следва: от С.С.- 172000лв. и от ищцовото дружество, с едноличен собственик на капитала М. М. -318000лв.

Сочи се, че по точка 2 общото събрание изрично е гласувало преразпределение на капитала, като акционера ответник остава с 1060 бр. акции на приносител, като увеличението на капитала е вписано в търговския регистър под №20080813145039.

Поддържа се, че с така извършените действия по продажба на акции и гласуване за увеличение на капитала от определени лица, ответника е изпълнил поетите ангажименти към другите акционери-П.С., С.С. и М. М. , последния участващ чрез ищцовото дружество. Ето защо ответника е поискал да му бъде потвърдено писмено, че няма задължения към никого от другите акционери и свързаните с тях дружества. Твърди се, че в началото на месец октомври 2008г. е подписано споразумение между ищеца, с едноличен собственик и представляващ М. Д. М. и ответника, в което страните са записали, че втория е уредил задълженията си към ищцовото дружество и то няма никакви претенции към него. Твърди се, че впоследствие ответника става едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, за което е налице вписване в търговския регистър под №20081230103901, като е бил такъв до 12.02.2010г. Твърди се, че през 2010г. ответника е прехвърлил дяловете си на Г. П. С., който е баща на П.С. и С.С., за което е налице вписване в търговския регистър под №20100212082835. Твърди се, че при предаване на дружествената документация на Г. С., в нея се е намирало и цитираното по горе споразумение от м.октомври 2008г. Твърди се, че тъй като задължението по договора за заем от 29.07.2003г. не е било дължимо, в края на 2013г., то е било отписано в счетоводството на ищцовото дружество, което се установява от счетоводния баланс на ищцовото дружество за 2013г., който е публикуван в търговския регистър под №20141105085659 и в него вземания в такъв размер не съществуват. В заключение се поддържа, че процесните суми, преведени от ищеца на ответника на 31.07.2003г., на 13.08.2003г. и на 01.09.2003г., в общ размер на 150000 щ.д. не представляват заем, а парични средства, собственост на “МИПС-Инвестмънт“ АД, преведени чрез ищцовото дружество на двамата акционери в “МИПС-Инвестмънт“ АД, с които е увеличен капитала на последното дружество. Поддържа се, че с извършените от ответника действия през 2008г. по продажба на акции и гласуване за увеличение на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД и включване на определени лица, той е изпълнил поетите ангажименти към останалите акционери, поради което през м.октомври 2008г. е подписано споразумение между страните по делото, че отношенията им са уредени и те не си дължат нищо. В условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по давност на претенциите за заплащане на договорна лихва и на неустойка. В тази връзка се сочи, че независимо от това, че в договора за заем не са посочени падежи на задължението за лихва, те са били дължими най-късно към датата на падежа-31.07.2013г., а съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихва се погасяват с тригодишна давност. Ето защо се поддържа, че претенцията за договорна лихва се е погасила по давност към 31.07.2016г. На следващо място се сочи, че ищецът претендира две обезщетения за забавено изпълнение на едно и също парично задължение, а имено обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва и неустойка за забава във връщането на заетата сума уговорена с чл.12 от договора за заем, което е недопустимо, тъй като съставлява претендиране на кумулативното обезщетение за забава-на мораторна лихва и на неустойка върху едно и също парично задължение. На последно място се сочи, че част претендираната от неустойка за периода от 31.07.2013г. до 31.12.2017г. е погасена по давност на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД, поради изтичането на тригодишния давностен срок давност, а имено за периода 31.07.2013г. до 01.01.2015г.

С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че в случая липсва основание за погасяване, чрез своеобразно прихващане на капитал със заем, дори същия да е бил под формата на пряк паричният превод от “МИПС-Инвестмънт“ АД към физическото лице и оттам обратно в дружеството като капитал, тъй като това са две различни основания, които се осчетоводяват се различно и имат различни правно-фискални последици. Твърди се, че този начин на погасяване е още по-малко приложим, когато погасяването е опосредено от трето лице. На следващо място се поддържа, че дори да се възприемат за достоверни фактическите твърдения на ответника, то в отношенията между “МИПС-Инвестмънт“ АД и ищцовото дружество, първото дружество би следвало да е кредитор, а второто длъжник, като не съществува каквато и да е възможност това задължение да се погаси само и единствено по волята на страните по делото, доколкото в правоотношението участва и трето лице. Твърди се, че ако това би станало с опрощаване, за ищеца то това би било счетоводна печалба, с всички последици, без за “МИПС-Инвестмънт“ АД да възниква какъвто и да е благоприятен факт по смисъла на чл.37, ал.1 вр. чл.34 от ЗКПО. Твърди се, че в отношенията между ответника и неговия пряк кредитор-ищцовото дружество задължението би останало висящо и едно опрощаване би довело до формирането на още едно данъчно задължение-това на физическото лице. Поддържа се, че цялата тази конструкция, следва да е съпътствана с комплекс от организационни, облигационни, счетоводни и фискални документи, каквито в случая няма. Твърди се, че паричният оборот между ищеца и “МИПС-Инвестмънт“ АД стартира с Договор за заем и заверяване сметката на акционерното дружество със средства на ищцовото дружество, както следва: на 19.06.2001г. със сумата 220002, щ.д.; на 05.07.2001г. със сумата 78002 щ.д. и на 25.04.2003г. със сумата 100000 щ.д. Твърди се, че към последната дата “МИПС-Инвестмънт“ АД дължи на ищеца общо сума от 398004 щ.д., поради което не първото дружество е кредитор на ищцовото дружество, а тъкмо обратното. Твърди се, че на 31.07.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сумата от 100000 щ.д. с основание “заверяване на разплащателна сметка по договор USD“, чрез което връща част от задължението си към кредитора. Поддържа се, че на същата дата ищеца кредитира ответника със сумата 50000 $, което представлява изпълнение на задължението да предостави в определен срок обща сума в размер на 150000 щ.д. Твърди се, че на 13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сума от 100000 щ.д. с основание “заверяване на разплащателна сметка по договор USD", чрез което връща втората част от задължението си към кредитора, като на същата дата ищеца кредитира ответника със сумата 50000 щ.д., което представлява изпълнение на задължението по процесния договор за заем.