Решение № 260315 от 25.06.2021, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260315/25.06.2021 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Вунов секретар: Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2795 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Д.Д.Я. с правно основание чл.

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Ищцата твърди, че на 16.08.2020 г., около 14:50 часа, в гр.

Хасково на кръстовището между ул. "Мадара" и ул. „Георги Бенковски", К.В.П., в качеството си на водач на лек автомобил марка „****", модел „**", с peг. № *******, при наличието на пътен знак „Б-2" /Стоп/, находящ се на ул. „Георги Бенковски" в посока към ул. „Полк. Веселин Вълков", на кръстовището с ул. „Мадара", не спрял на същия, вследствие на което отнел предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка „*******", модел „*******", с peг. № *******, управляван от Д.Я.. В резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие /ПТП/ пострадала ищцата, като била откарана по спешност в „МБАЛ - Хасково" АД, където след извършени й редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите й поставили диагнозата: Contusio capitis (контузия на главата);Световъртеж. Тъй като претърпените от нея травми не налагали хоспитализация, тя била освободена за домашно лечение, като лечебният и възстановителен период при протекъл за около месец-месец и половина. Сочи се и че през първите седмици след катастрофата Д.Я. изпитвала много силно главоболие, замаяност и световъртеж, което налагало близките й постоянно да бъдат около нея и да й помагат за извършване на ежедневните й битови и хигиенни нужди. За продължителен период от време на ищцата се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти. Вследствие на изживения шок от ПТП Д.Д.Я. се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Не желаела да управлява атомобил и изпитвала панически страх, когато се возил в такъв като пасажер и наближавала кръстовище обозначено със знак Б2 „Стоп", тъй като си мислила, че отново някоя кола ще й отнеме предимството и ще стане катастрофа.

Твърди се още, че виновният за ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД - застрахователна полица № BG/30/119002286268, валидна от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, от името на ищцата на 21.08.2020 г. по пощата била изпратена до ответника застрахователна претенция, за което била образувана преписка по щета № 0801-003809/2020-02 по описа на същия за изплащане по доброволен ред на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, но на

24.11.2020 г. тя получила писмо с изх. № 4796, с което той отказвал да стори това. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 800 лв., представляваща част от дължимото й застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в общ размер от 3 000 лв., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2020 г. в град Хасково, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

Признава, че към датата на ПТП посоченият в исковата молба л.а. бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва се, обаче: настъпването на ПТП при така описаните от ищцата механизъм и участници; наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил, марка „****", модел „**", с peг. № *******, както и на останалите елементи, формиращи фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а именно релевираните от ищцата телесни увреждания като вид и характер в причинно-следствена връзка от ПТП, а също така проведеното лечение, необходимостта от помощ и здравния статус на Д.Д.Я. след произшествието и към настоящия момент. Алтернативно, се навеждат доводи, че настъпването на причинените увреждания и/или забавянето на оздравителния процес били в резултат на неоказване на необходимата медицинска помощ по време на прегледа в Спешното отделение на „МБАЛ-Хасково" АД, на неспазване от пострадалото лице на лекарските предписания, на неглижиране на собственото здраве и на наличието на предхождащи застрахователното събитие заболявания.

Твърди се, че със своето противоправно поведение, в нарушение на ЗДвП, ищцата създала предпоставки за реализиране на пътния инцидент, а при условията на евентуалност, съпричинила настъпването на ПТП и на вредоносния резултат от същото. Счита се и че претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди било прекомерно завишено по своя размер. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От представеното заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.08.2020 г. от ОД на МВР – Хасково се установява, че на същата дата, около 14:50 ч., в гр. Хасково, на кръстовището между ул. "Мадара" и ул. „Георги Бенковски", е реализирано описаното в исковата молба ПТП.

Не е спорно между страните, а и от представената справка от интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП л.а. марка „****", модел „**", с peг. № ******* е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По делото е представено и заверено копие на Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 10995/16.08.2020 г.

Със застрахователна претенция от 21.08.2020 г. ищцата е уведомила ответното дружество за пътния инцидент и е поискала да й се изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че причините, довели до настъпването на процесното ПТП са предприемането и изпълнението на маневра „преминаване през кръстовище" от водача на лек автомобил марка „****", модел „**", с рег. № *******, движещ се по ул. „Георги Бенковски", по начин, несъобразен с вида и характера на кръстовището - при наличието на пътен знак „Б2" - „Стоп", и неосигуряващ предимство на движилия се по ул. „Мадара" и приближаващ кръстовището лек автомобил марка „*******", модел „*******", с рег. № *******. С действията си ищцата не е създала опасност за другите участници в движението и предпоставки за ПТП.

От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила травма - удар на главата в твърд тъп предмет със субективни оплаквания от световъртеж. Вещото лице сочи и че няма данни за обективно установени увреждания и нарушения в жизнените функции и здравословното състояние, за проведено лечение, както и за продължителността на оздравителния процес.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения товарен автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

На следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и от приетите заключения на съдебно-автотехническата и съдебно-медицинската експертизи се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.

В тази връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният констативен протокол за ПТП по своята правна природа представляват официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя им, следва да се има предвид, че при съпоставката на протокола с приетите експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между тях.

Несъмнено е, че поведението на водача на лек автомобил марка „****", модел „**", с peг. № ******* е противоправно, тъй като е нарушил императивното правило на чл. 6, т. 1 ЗДвП, а именно – да съобразява своето поведение с пътните знаци, като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.

Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от събраните писмени доказателства - лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 10995/16.08.2020 г. и от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на пострадалата – 55 години, вида и характера на причиненото увреждане – контузия на главата и световъртеж, продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина й на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на нейното здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 900 лева. Предявеният иск, обаче е частичен, а именно за сумата 800 лева от общия размер на дължимото обезщетение.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38d67b8e-aeed-499a-851f-421633a3e083