Решение № 263906 от 14.06.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…... гр.

София, ……

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ

: Цветомира Кордоловска мл. с. Роси М. при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия М. въззивно гр. д. № 7964/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство М.И.М., чрез адв. Р. С., срещу решение № 18740/21.01.2020 г., постановено по гр.д. № 68122/2016 г. по описа на СРС, Първо Г.О., 175 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Ч.Е.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над 344.02 лв. до пълния предявен размер от 688,03 лв., представляваща платена без основание сума за ел. енергия, служебно начислена за периода 27.02.2016 г. – 26.05.2016 г.

В постъпилата въззивна жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано, както и съдържащо вътрешно противоречие, като при постановяването му СРС не взел предвид всички доводи на ищцата, наведени в производството. Счита, че не е налице облигационно правоотношение между страните по делото. Според жалбоподателя ответникът няма право да коригира едностранно сметките за ел. енергия за конкретен битов клиент. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да коригира общите си условия и да ги приведе в съответствие със законовите изисквания. Навежда доводи, че в констативния протокол не са попълнени всички необходими реквизити, за да бъде същият годно доказателствено средство. По делото не била установена метрологичната годност на СТИ, което обстоятелство било в доказателствена тежест на ответника. Искането до въззивната инстанция е да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната част и да постанови такова, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ ЕАД, чрез юрк. Ст. М., с който се поддържа, че постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът, е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата доводи – неоснователни по посочените в отговора подробни съображения. Счита, че по делото е установено наличието на договорно правоотношение между страните.

Навежда доводи, че общите условия не са в несъответствие и противоречие със законовите разпоредби. Обръща внимание, че доводите за липса на реквизити в констативния протокол са наведени едва с въззивната жалба, в която връзка ги намира за преклудирани, а също и неоснователни. Твърди се, че метрологичната годност на СТИ е иррелевантна в процесния случай.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена и от ответника в производството „Ч.Е.Б.“ ЕАД, чрез юрк. Ст. М., с която се изразява несъгласие с решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 344,02 лв. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се оспорват изводите на съда, че ищцата била задължена само за ½ част от сумата по процесната фактура, а останалата ½ част била платена без основание. Намира сумата за доброволно платена от лице, имащо качеството потребител по договор с ответника. В допълнение сочи, че в общите условия, приложими към договора между страните, е предвиден ред за уведомяване на клиентите, съгласно чл. 98а ЗЕ. Корекцията на сметката била извършена законосъобразно, вземането – удостоверено в процесната фактура, а също и заплатено от ищцата, предвид което счита иска за изцяло неоснователен, като искането е с решението си въззивният съд да го отхвърли и в уважената от СРС част.

Ищцата в първоинстанционното производство е депозирала отговор на въззивната жалба на ответника, с който заявява становище за неоснователност на същата и моли за потвърждаване на съдебното решение в обжалваната от ответника уважена част.

Постъпила е частна жалба от ищцата М.М., чрез адв. С., с която се навеждат оплаквания за неправилност и на определение на първоинстанционния съд № 89534/15.05.2020 г., постановено по гр. д. № 68122/2016 г., с което по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на преценката на съда, че по делото липсвал договор за правна защита и съдействие между страната и нейния процесуален представител. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на разноските за първата инстанция.

От ответника е депозиран отговор на частната жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК, с който същата се оспорва с твърдения за неоснователност и се моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

В хода на първоинстанционното производство първоначалният ищец А.М.е установил, че процесното плащане, чието връщане претендира, не е извършено от него, а от неговата майка М.И.М., поради което съдът е сезиран с искания от първоначалния ищец А.А.М.и от М.И.М., които са конкретизирани като такива за изменение на иска чрез замяна на ищеца по делото.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск за връщане на недължимо платено по чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД на сумата от 688, 03 лв. - представляваща платена без основание сума във връзка с едностранна корекция на сметката за ел. енергия на кл. № 300057564744, извършена въз основа на констативен протокол от 26.05.2016 г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо постановено.

По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

Не е било спорно и обстоятелството, че е било налице правоотношение между ответника и А.М.като собственик на имота, находящ се в гр.

София, кв. *****, по договор за доставка на електрическа енергия, а от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че същият е починал на 16.08.2006 г., като е оставил за свои наследници М.И.М. (съпруга) и А.А.М.(син), които първоинстанционният съд правилно е приел, че са наследили имота при равни квоти, с оглед липсата на доказателства и други доводи, изложени от тях.

Пред

СРС е представен Констативния протокол № 1014616/26.05.2016 г. въз основа на който е начислена посочената сума. Съдът констатира, че той е съставен от служители на „Ч.Р.Б.” АД в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите. Констативният протокол е подписан от служители на „ЧЕЗ Разпределение“ АД и свидетели от ФЗП, които служителите на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, но не е подписан от потребител.

Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД е изпратил писмо, връчено на А.М.на 06.06.2016 г., с което го уведомява, че ще бъде извършена корекция на сметката му въз основа на КП на „ЧЕЗ Разпределение“ АД и ПИКЕЕ.

Установява се, че с фактура от

31.05.2016 г. за процесния имот е начислена сума в размер на 688,03 лв., за корекция на сметка въз основа на Констативен протокол № 1014616/26.05.2016 г. на „Ч.Р. Б.“ АД.

Не е било спорно, че М.М. е изплатила в полза на „Ч.Е.Б.“АД сумата в размер на 688, 03 лв.

Пред СРС са приети като доказателства заключение на СТЕ и показания на двама свидетели, участвали при изготвяне на КП и проверката. Според приетата пред СРС СТЕ, отбелязаните в констативния протокол нарушения представляват нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, чрез външно въздействие. Общото неотчетено от СТИ количество ел. енергия е преизчислено математически правилно, при спазване правилата на ПИКЕЕ.

При така установените факти, СГС намира следното от правна страна:

В правилно приложение на процесуалният и материален закон СРС е приел, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК, съгласно общите правила на чл. 154 от ГПК, ищецът следва да докаже, че е извършил плащане, а ответникът да установи – пълно и главно с допустимите от закона доказателствени средства, че има основание да получи плащане на паричната сума.

В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че страните са били в облигационно отношение по доставката на ел. енергия за процесния имот. Установява се, че при извършена на 26.05.2016 г. проверка от служители на „Ч.Р.Б.” АД, в присъствието на двама свидетели от ФП, без за проверката да е уведомена ищцата, е констатирано нарушение на пломбата на капачката на клемния блок на електромера и поставен мост на трета фаза на електромера, както и е констатирано отклонение в измерването.

Съгласно възраженията наведени във въззивното производство от ответника за наличието на основание за начисляване на сумите въз основа на корекции, настоящата инстанция, в допълнение на изложеното от СРС, приема следното :

Спорът касае основно въпроса има ли основание за начисляване, респективно заплащане и задържане от ответника на цена на електрическа енергия, определена по извършена корекция на сметка в размер на 688, 03 лв.

Въззивният състав намира за неправилен и несъобразен с материалния закон извода на СРС, че ищцата М.М. е заплатила на годно правно основание своята ½ част от корекционната фактура.

Въззивният състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ответникът има основание да получи плащането, както по отношение частта, съобразена с квотата в собствеността на имота на М.М., така и по отношение на остатъка от заплатената от нея сума. Съдът приема, че при доказателствена тежест за ответника съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищеца да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.)

След измененията със ЗИДЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът е възложил на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, в тях трябва да се уреди изрично ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката им съгласно правилата по чл. 83, ал.

1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.

3 ЗЕ.

При така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е предвидено приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.

Разпечатката съдържа 47 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38d64c52-f469-4188-9dca-9c45895cc0e2