Решение № 261471 от 04.03.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.03.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3370 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №3370/2020 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на Н.А.С. ЕГН ********** *** срещу решение №118237 от 17.05.2019 г постановено по гр.д.№13475/18 г на СРС , 41 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника срещу К.Г.П. ********** *** за прогласявяне за нищожен поради противоречие със закона /чл.152 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД / ; евентуално за унищожаване поради измама /чл.29 ЗЗД/ на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №106 нотар.дело №91 от 02.08.2017 г на нотариус №273 Р.Б.в район на действие СРС на следния недвижим имот – ½ идеална част от ап.№53 в гр.София ж.к.*******, който апартамент е с идентификатор №*** и е със застроена площ от 56,43 кв.м. в сграда №1 и се състои от стая , дневна , кухня и сервизни помещение , ведно с мазе №1 и 0,892 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото ; както и евентуално за разваляне /чл.183 ЗЗД във вр.чл.87 ал.3 ЗЗД / на посочения нотариален акт относно целия имот поради неизпълнение на задължението на купувача П. да заплати продажната цена ;

- по въззивна жалба на Н.А.С. ЕГН ********** *** срещу решение №14715 от

16.01.2020 г постановено по гр.д.№13475/18 г на СРС , 41 състав ; с което е оставено без уважение искането в първоначалната въззивна жалба за допълване на основното решение и произнасяне по иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради противоречие с добрите нрави на описания нотариален акт относно ½ идеална част от имота .

Към въззивните жалби се е присъединила на основание чл.265 ГПК Н.А.С.

ЕГН ********** *** .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на основното решение на СРС , тъй като са нарушени добрите нрави – имотът е продаден на безценица за 13 200 евро при пазарна цена от 76 480 лева и има ощетяване на ищеца . Заобиколен е законът и е нарушен морала въпреки че ищецът не е доказал причините и подбудите за неравностойнота сделка . Има зависимост на въззивника от купувача по сделката .

Нотариалният акт трябва да се развали поради липса на данни за плащане на половината от цената на С. . Противно на удостовереното в нотариалния акт в касовата операция е посочен номер на нотариалния акт т.е.цената е платена след подписване на нотариалния акт . Опровергано е изявлението на С. в нотариалния акт , че е получил неговата част от сумата , а цялата сума е преведена на Н.С.

.

Въззивниците излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , с което не е допълнено основното решение . Искът за нищожност поради нарушение на добрите нрави има „по-широк от обхват“ от този на исковете за нищожност поради нарушение на закона и за разваляне поради неизпълнение .

Моралната норма „да не се вреди другиму“ е основен правен принцип . Искът за нищожност поради противоречие с добрите нрави е заявен и не е оттеглен като е без значение , че съдът го е пропуснал в доклада си и не е изложил мотиви . СРС извършва отказ от правосъдие и грубо нарушава закона .

Въззиваемата страна К.П. е подал писмени отговори , в които оспорва въззивните жалби . Недоказани са твърденията за сключване на заем и за противоречие на нотариалния акт за продажба с чл.152 ЗЗД . Цената на продажбата надвишава данъчната оценка и същата е 2,93 пъти по-ниска от пазарната цена . Липсва противоречие с добрите нрави . П. е платил по банков път уговорената цена , а нотариалният акт има и характер на разписка за плащането. Посочването на номера на нотариалния акт в банковия документ е без никакво значение , а въззивникът се е съгласил цената да се преведе по банковата сметка на другия продавач . Н.С. е изтеглила сумата още същия ден , а дали е дала половината на ищеца е въпрос на вътрешните им отношения .

Въззивникът е уточнил иска си като такъв за унищожаемост поради измама , а не за нищожност поради нарушение на добрите нрави , поради което СРС правилно не е допълнил решението си .

Въззивните жалби са допустими. Основното решение е връчено на въззивника С. на 27.05.2019 г и е обжалвано в срок на 05.06.2019 г . Решението за отказ за допълване е връчено на въззивника С. на 27.01.2020 г , и е обжалвано в срок на 28.01.2020 г .

В първото редовно о.с.з Н.С. се е присъединила в срок към въззивните жалби на С. .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решенията на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да отхвърли исковете СРС е приел от фактическа страна следното . С нотариален акт № 106 нот.дело №91 от 02.08.2017 г. на нотариус Р.Б.ищците са продали на ответника процесния имот срещу сумата от 13 200 евро, която сума ищците декларират, че е получена изцяло от купувача преди изповядване на сделката по банкова сметка *** Н.С. , открита в „Р.Б.“ ЕАД . В т.4 от нотариалния акт се съдържа изявление на страните по сделката, че сумата от 13 200 евро е размерът на действително уговорената цена по договора и е извършено плащане на същата.

От представената по делото бележка за касова операция и извлечение от сметка се установява, че на 02.08.2017 г. по сметка на Н.С. открита в „Р.Б.“ ЕАД ответникът е внесъл сумата от 13 200 евро с основание «покупка а недвижим имот нот.акт № 106, рег.№12697», която е изтеглена в брой същия ден от С. .

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 118, том [номер], рег. № 24207, нот.дело №313 от 26.09.2017 г. на нотариусА.Ч. ответникът продал процесния недвижим имот на В. Г.и С.С.за сумата от 25 700 лева.

Не се спори и се установява по делото , че ищците не предали на ответника владението над апартамента в срок до 05.09.2017 г., съгласно уговореното в т.5 от договора за покупко – продажба и за предаването е образувано изп.дело .

От заключението на изготвената по делото съдебна техническа експертиза (СТЕ) се установява, че средната пазарна цена на процесния апартамент към 26.09.2017 г. възлиза на 76 480 лева, а към 27.02.2018 г. – на 81 570 лева.

От правна страна СРС е приел , че главният иск с правно основание чл.152 ЗЗД във вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен , тъй като не са налице доказателства , че продажбата на имота е извършена като обезпечение за връщане на получена в заем сума от 26 000 лева. За да се установи нищожност на това основание трябва договорът за покупко-продажба е сключен, за да се обезпечи изпълнението на сключен договор за заем , съответно да е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона и това да бъде направено предварително, а не след възникване на вземането /решение № 392 от 18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/2010 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ІV ГО на ВКС/. По делото не са ангажирани каквито и да е било доказателства за сключен договор за заем между страните за сумата от 26 000 лева , както и връщане на сумата по това заемно правоотношение да е обезпечено със сключване на договора за покупко – продажба от 02.08.2017 г.

Според СРС независимо от твърденията за наличие на нарушение на добрите нрави в исковата молба ищците на практика твърдят измама – създаване на заблуждение у тях, че след връщане на заетата сума ще им бъде върната собствеността на имота , както и поради неполучаване на покупната цена от С. и липса на упълномощаване на С. да получи същата .

Според СРС е предявен иск с правна квалификация чл.29 ЗЗД във вр.чл.27 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко – продажба на апартамент № 53 като сключен при измама и по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена. Последното се налага от извеждане на твърденията за нарушение на добрите нрави от извършената измама и неплащане на продажната цена. Нееквивалентността на престациите по възмездния договор за покупко – продажба се разглежда в съдебната практика като нарушение на добрите нрави, което води до нищожност на договора на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД. Като критерий за нееквивалентност в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите. В решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III г.о. на ВКС е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по- ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I г.о. на ВКС- при двадесет и осем пъти по- ниска цена. Във второто решение е подчертана необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I г.о. на ВКС, според което съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по- ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда (унищожаемост по чл. 33 ЗЗД), ако такъв иск е предявен, какъвто не е настоящия случай. В решение № 24 от 09.02.2016 год. на ВКС по гр.д. № 2419/2015 год., ІІІ г.о., е прието, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Според СРС в конкретния случай се установява , че при продажбата с процесния нотариален акт данъчната оценка на имота е била в размер на 25 694,10 лева, а уговорената покупна цена – 13 200 евро, равняващи се на 25 816,96 лева. Следователно сделката е изповядана /сключена/ при цена леко надвишаваща данъчната оценка на имота. От СТЕ се установява, че към датата на втората продажба средната пазарна цена на имота е 76 480 лева или процесната сделка е сключена при 2,93 пъти по – ниска от пазарната цена на имота, опредлеена бизо два месеца по – късно. Последното не сочи дори на отклонение от обичайната практика, известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. В производството значителна нееквивалентност на престациите, равнозначна на липса на такава, не се установява.

Според СРС неоснователен е и евентуалният иск по чл.29 ЗЗД във вр.чл.27 ЗЗД за унищожаване на процесния нотариален акт за покупко – продажба поради измама . Според чл.29 ЗЗД измамата е умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти – формирана невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката, следва да направи волеизявление за сключването й. Това заблуждение може да се отнася до всички елементи на сделката, до нейното съдържание, съществени елементи или модалитети, може да е насочено към мотивиране за сключване на сделката. Авторът на измамата следва да съзнава естеството на действията си и тяхната насоченост, както и правните последици от тях, а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това поведение, т.е. да е сключена в резултат на създадената невярна представа. Измамливото поведение следва така да е опорочило волята на лицето, че ако последното би действало съзнавайки действителното положение никога не би сключило такава сделка. Този сложен фактически състав и съответстващите му юридически факти следва да бъдат установени в хода на съдебното производство, за да е налице обсъжданото основание за унищожаемост на договора. При измамата невярната представа по отношение на договора е създадена у една от страните за да бъде мотивирана да го сключи /Решение №25 от 24.04.2012 по дело №63/2011 на ВКС, ТК, I т.о./. В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства от ищците, чиято е доказателствената тежест, доказателства в подкрепа на твърдението за съзнателно формирана у тях от ответника невярни представа за условията, при които се сключва контрактът, възползвайки се от близките отношения помежду им и изграденото доверие с цел С. да бъдат мотивирани към сключването му. Не се установява умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у ищците страна на невярна представа относно условията, при коеито се сключва сделката или за това, че собствеността на имота ще им бъде върната след връщане на заетата сума или обстоятелството, че продажната цена ще бъде преведена по сметка на втория ищец. Начинът на плащане е посочен в самия нотариален акт и плащането е извършено съобразно уговорката .

Разпечатката съдържа 41 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38d4b0f4-ab19-4fed-921e-fd316b34608f