Решение № 413 от 04.11.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 413 04.11.2021 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

МИХАИЛ РУСЕВ при секретар Минка Петкова и с участието на прокурор Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова

КАН дело № 376 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от

Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.А.В.,***, подадена чрез пълномощника му адв. И.С. ***, против Решение № 260306 от 02.06.2021г., постановено по АНД № 255/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 19-1228-003256 от 02.01.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на А.В. на основание чл. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба, като е намален размера на наказанието глоба от 100 лева на 50 лева и е потвърдено наказателното постановление в останалата му част.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че административнонаказателното обвинение за извършени от него нарушения по чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е доказано по безспорен начин. Поддържа, че лисват каквито и да е било надлежни доказателства, въз основа на които да се приеме за установено настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети, като съставомерен признак на нарушението по чл. 179, ал.2 от ЗДвП и съотв. обуславящо качеството му на участник в ПТП, за определянето му като субект на административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изследвал обективно релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства, като при постановяване на решението не са обсъдени и преценени в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. В тази връзка поддържа, че съдът едностранчиво е кредитирал с доверие част от свидетелските показания, като немотивирано и без каквото и да е било основание е игнорирал показанията на св. Б., съотв. превратно е тълкувал заключението на изпълнената автотехническа експертиза, в резултат на което необосновано е приел за установена и доказана по несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-003256 от 02.01.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на А.А.В. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 19-1228-003256 от 02.01.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 11600/ 10.12.2019г., на А.В. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер 200лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.12.2019г., в 9.35 часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Архитект Христо Димов“ до № 18, в посока изток, А.В. управлява собствения си л.а с рег. № ******, като извършва маневра за навлизане в съседна пътна лента, не пропуска движещия се по нея лек автомобил с рег. ****, управляван от Н.Х.П. и с предна лява част го блъска в лява задна част. Става причина за ПТП с материални щети по двете МПС. Не остава на мястото на ПТП за установяване на последиците от него.

С обжалваното решение

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването от А.В. на съставомерни от обективна и субективна страна деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. По съображения за наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, НП в частта за наложеното на А.В. на основание чл. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба, е изменено, като е намален размера на глобата от 100 лева на 50 лева, а в останалата част наказателното постановление е потвърдено, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

По отношение на наложеното на

А.В. административно наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 /в т.ч. нарушение по чл.179, ал.1, т.5 – неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200лв., ако деянието не съставлява престъпление.

От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 10.12.2019г., в 9.35 часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Архитект Христо Димов“ до № 18, А.В. управлява собствения си л.а с рег. № ******, като извършва маневра за навлизане в съседна пътна лента, не пропуска движещия се по нея лек автомобил с рег. ****, управляван от Н.П. и с предна лява част го блъска в лява задна част, като става причина за ПТП с материални щети по двете МПС. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване от правна страна на административното обвинение в тази му част, като нарушена е посочена нормата на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

От административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по която е подведен под отговорност касаторът, следва извода, че съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на А.В. административнонаказателно обвинение, е наличието на причинено ПТП. Пътнотранспортното произшествие, съгласно легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се квалифицира едно събитие като пътнотранспортно произшествие, е необходимо да бъде установено наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, настъпили в процеса на движението на ППС.

В случая, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. чл.179, ал.2 от ЗДвП, нито е установен, нито е доказан с надлежни доказателствени средства, както в хода на досъдебната фаза на административнонаказателния процес, така и в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. По делото е представен Протокол за ПТП, който обаче нито е подписан от лицата, сочени като участници в ПТП, нито от длъжностното лице – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора Р. Г., сочен като съставител на Протокола за ПТП, нито в така „съставения Протокол за ПТП“ е отразен механизма на ПТП, обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП и в какво се изразяват материалните щети по двата автомобила. С оглед на което правилно този Протокол за ПТП не е ценен от въззивния съд като годно доказателствено средство в процеса, съотв. не е зачетена присъщата на Протокола за ПТП, като официален удостоверителен документ, материална доказателствена сила.

На практика изложената в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, се основава единствено и само на твърденията на другия участник в заявеното от него като настъпило ПТП и пътуващото с него в автомобила лице, без наказващият орган да е събрал каквито и да е било доказателства за проверка на тези твърдения. Липсват каквито и да е било констативни документи, установяващи, удостоверяващи и доказващи както факта на настъпилото ПТП /вкл. от гл.т на причинените материални щети по автомобилите, сочени като участници в ПТП/, така и механизма на ПТП. Липсва документирано извършване на оглед на автомобилите; не е установен по надлежния ред и със съответните документи вида, характера и размера на твърдените като причинени вреди, с оглед преценката дали представляват „материална щета”, нито дали същите са резултат /в причинно-следствена връзка/ със заявеното произшествие. Не представляват такива доказателства приложените по делото снимки – ако и от същите да се установява наличието на някакви щети по двата, сочени като участници в ПТП автомобила, то по никакъв начин не е установено по надлежния ред, още по-малко доказано, че тези щети са резултат от настъпило ПТП между МПС при описаната в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка.

Изводът на Старозагорския районен съд, че фактът на настъпилото ПТП с материални щети, се явява доказан, е основан на кредитираните с доверие показания на св. С.Д. /посочена и като свидетел – очевидец на нарушението в съставения АУАН/, на показанията актосъставителя Р.Г.и на свидетеля по АУАН Н.Н., както и на даденото от експерта, изпълнил назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключение, че е технически правдоподобно възникването на удар между автомобилите при осъществяване на механизма на ПТП, описан в АУАН и в НП. От показанията на актосъставителя Г., възпроизвеждащи съдържанието на съставения от него АУАН, се установява, че актът е съставен по данни на свидетел – очевидец – пътувалата в управлявания от Н.П. автомобил с рег. **** – С.Д., като противно на соченото от св. Г., констатираните от него „минимални щети“ не са описани в Протокола за ПТП. Съотв. от показанията на св. Н.Н. /също възпроизвеждащи съдържанието на съставения АУАН/, е видно, че заявеното от свидетеля се основава на подадения на тел. 112 сигнал от потърпевшата П. досежно осъществения сблъсък между автомобилите и механизма на ПТП, като по данни на П. е направена схема на ПТП /каквато схема на ПТП не се съдържа в преписката/. Показанията на св. Д. от своя страна нито кореспондират с описания в АУАН механизъм на ПТП, нито установяват в какво точно се изразяват настъпилите материални щети по МПС. Обстоятелство, че според заключението на автотехническата експертиза технически правдоподобна е възможността за възникването на удар между автомобилите при осъществяване на механизма на ПТП, описан в АУАН и в НП, по никакъв начин не доказва, че такъв удар между двата автомобила действително в случая е бил реализиран. На практика както административнонаказателното обвинение, така и фактическите констатации на Старозагорския районен съд, се основават единственото на твърденията на управлявалия МПС с рег. **** водач - Н.П. и на заявеното от пътувалата в този автомобил С.Д., без наличието на каквито и да е било доказателства за настъпило ПТП по см. на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, вкл. за механизма на ПТП, вида и характера на претърпените щети и тяхното настъпване като резултат от описаното в АУАН и в НП събитие. Дори и да се приеме за правилен извода на съда за хипотетичния характер на направените от изпълнилото автотехническата експертиза вещо лице изчисления и даденото заключение, че щетите, които са получени по МПС с рег. ****, може и да не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП /поради липсата на достатъчно обективни изходни данни за релевантни за това заключение обстоятелства/, също толкова хипотетичен характер имат и основаните на предположения мотиви на съда, за възможно съществуване на причинно-следствена връзка между щетите и описаното в АУАН и НП събитие.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38d42958-aeff-488b-b610-b3e9b86442cb