Решение № 260055 от 22.06.2021, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Административно наказателно дело 65/2021
- Вид
- Решение № 260055
- Подписан
- 22.06.2021
- В сила
- 29.12.2021
- Състав
- ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ БОЖИДАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 142, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 142, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл.153 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 402 ал.12 т.3 · Кодекс на труда
- чл.402 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
Година
22.06.2021
Град
Мездра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Мездра наказателен състав
На
Осемнадесети юни
Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател
Евгени
Божидаров
Съдебни заседатели
Секретар
Валя Каменова
Прокурор
Като разгледа докладваното от
Съдия Божидаров
АНХ дело номер
65
По описа за
2021 година
За да се произнесе ,съдът взе предвид следното :
„Бул Строй Груп ИГ“ ЕООД-
Благоевград чрез управителя Павел Божилов обжалвало НП № 06-001367 / 05.01.2021 г. на Директор ДИТ-Враца с което на основание чл.416 ал.5 КТ дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.153 ал.2 КТ.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
В жалбата се сочат липса на доказателства за вмененото нарушение. Изтъква се , че АНО се е позовал единствено върху книга за инструктаж , и въз основа на това е приел, че двама работници на дружеството /посочени поименно / са престирали седмичен труд повече от законоустановеното, като по отношение второто посочено лице като работник липсват данни кога и при какви обстоятелства е извършвал трудова дейност без необходимата конкретика .
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доразвива от адв. Р.Р. от
АК-Благоевград. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган в лицето на ю.к. Кирилова пледира за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, като представя писмено становище.
Снети са показания от свидетели .Събрани са писмени доказателства .
РС- Мездра след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Жалбата е основателна и на други основания .
Предмет на обжалване е НП № 06-001367 / 05.01.2021 г. на ДИТ-Враца , съставен срещу „Бул Строй Груп ИГ“ ЕООД- Благоевград , за това , че при извършена документална проверка на ДИТ-Враца на 21.12.2020 г. в офиса на ДИТ-Враца е установено от ежедневен инструктаж и график за работа ,че при въведено сумирано изчисляване на работно време от работниците на обект МБ Лот-2 /Мездра Ботевград/, работодателят не е осигурил не по-малко от 36 часа непрекъсната седмична почивка, с което е нарушил изискванията на чл.153 ал.2 КТ , което е видно от проведеният ежедневен инструктаж , че Г. И. Г. на длъжност „работник строителство , е полагал труд от 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г. – общо 12 дни , без седмична почивка, като същото нарушение е установено и за И.Б..Нарушението е извършено на обект МБ Лот-2 , участък L-3-3 гр.Мездра на 13.09.2020 г. –датата на която работника трябва да е почивка, съгласно утвърденият график за работа за м.09.2020 г. Нарушението е квалифицирано по чл.153 ал.2 КТ .
На 21.12.2020 г.- в офиса на ДИТ-Враца служители на
ДИТ проверили документи на „Бул Строй Груп ИГ“ ЕООД-
Благоевград , като от книгите за проведен инструктаж установили , че работникът Г. Г. полагал труд от 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г. –общо 12 дни без седмична почивка . Съставен бил протокол за проверка в който били отразени констатациите, след което бил съставен АУАН и издадено НП .
Към делото е приложено копие от книгите за инструктаж и действително на тези дни работникът Г. е положил подпис за направен инструктаж.
Установява , се че другият посочен работник И. Б. за посоченият период конкретизиран само за Г. от 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г. , е инструктиран единствено на 17 и 18.09.2021 г. , т.е фактите към описанието на нарушението по отношение работника Г. са неотносими към работника Б. .
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите К.П. , Цв.П. и Д.И. .Първите две са участвали в проверката и поясняван , че фактите на нарушението са извели от книгата за инструктаж на дружеството по отношение работника Г. Г. , а по отношение работника И. Б. въз основа на отчети за извършена от него дейност Приложени са съответни отчети за извършена дейност от свид.И. Б.. От същият са снети показания , в който твърди , че е имало дни където се е подписвал в книга за инструктаж , но не е извършвана реално трудова дейност .Приложен е и график за работа в дружеството през м.09 .2020 г. с поименно посочване имена на работници, както , заповед №58-2 / 01.09.2020 г. за сумирано изчисляване на работното време и правилник за вътрешният ред в дружеството .
По делото е безспорен факт, че на работника/служителя Г.
И.Г. всеки ден му е провеждан ежедневен инструктаж в дните от 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г. , за което Г.полагал подпис в съответните инструктажни книги - обстоятелство, което не се оспорва от въззивното дружество.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП не е конкретизиран период в който другият посочен работник И.Бе полагал подпис в инструктажна книга, нито е отразено съответно кога е следвало да почива - обстоятелство което е ясно отразено само за работника Г.. Поради това факти на нарушението в НП относно работника Б са заявени декларативно без нужна конкретика , което води до съставяне на АУАН и издаване на НП в нарушение на чл.42 т.4 ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН тъй като за работника Б нарушението е описано като извършено без никакви конкретни обстоятелства .
Съгласно нормата на чл. 142, ал.2 от КТ работодателят има право да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал. 4 предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
Същевременно разпоредбата на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, работодателят да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.
Сумираното изчисляване на работното време следва да бъде регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред, като спазването на тези разпоредби би следвало да е видно от изготвен график, в който предварително да е указана продължителността на работното време за съответния период.
Полагането на труд в предприятието следва да бъде отчитано със съставяне на отчетни форми, каквито според св. Б имало изготвени за неговата дейност . Проверяващите не са проверили наличие за такива по отношение работника Г. . От същият не са снети сведения , нито му е предоставена възможност при проверката да попълни декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ за полаганият труд в периода посочен в НП от 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г.
От приложените по делото книги за ежедневен инструктаж се установява по безспорен начин, че от 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г. по отношение на работника/служителя Г. Иванов Г. е бил провеждан ежедневен инструктаж. Съгласно чл. 15, ал.1 от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.
Съгласно чл. 3 от същата, работодателят не следва да допуска до работа работник и служител, който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но проведения инструктаж не е форма за отчитане на работното време и не значи непременно, че този ден лицето, което е било инструктирано е полагало труд в предприятието.
При тези доводи съдът намира, че от доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че дружеството е осъществило нарушението по отношение работника Г. Г. , което му е вменено, тъй като нормата на чл. 142, ал. 4 от КТ предвижда, че при сумираното изчисляване на работното време, продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Проверяващите не са документирали с необходимите дневни отчети извършвана от Г. дейност в периода 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г. Не са установили тези факти и със свидетелски показания , нито с декларация от Г. по чл. 402 ал.12 т.3 КТ . Вместо това единствено са се позовали на книгата за инструктаж в посоченият период , за което съдът вече отбеляза , че тя не е форма за отчитане на сумарно работно време .
В обстоятелствената част на наказателното постановление липсва описание по какъв начин е установена продължителността на работната седмица - по колко часа е работило на ден ,каква е била продължителността на работната смяна на Г. за периода от 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г., поради което няма как от съда да бъде проверено, че действително края на работната седмица за същия се явява 12.09.2020 г. , за да се твърди , че дружеството е извършило нарушение на чл153 ал.2 КТ на 13.09.2020 г. –дата на която този работник е следвало да почива . Това е така, тъй като 56 - часовата работна седмица за Г. е могла да приключи и в рамките на 5 - дневна такава и датата на нарушението да не е посочената от наказващият орган. В тази връзка съдът намира, че е следвало задължително в обстоятелствената част на наказателното постановление да бъдат отразени факти относно действителната продължителност на работната смяна през инкриминирания период. Липсата на такива представлява нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН с оглед изискването за пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата на същото. Изложеното с още по-голяма тежест важи и за посоченият работник И.Б, като за него както съдът отбеляза липсва каквато и да е конкретика , като в НП единствено е пояснено , че се касае за същото по вид нарушение , без да са дадени факти и обстоятелства на неговото извършване .Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица.
Седмичната почивка не се включва в работното време. Седмичните почивки и работните дни се определят в графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време, както и в правилника за вътрешния ред в предприятието. По делото е представен правилник за вътрешния трудов ред /л.23 до л.32 / , но в същия липсва посочване каква е продължителността на работната седмица при сумирано изчисляване на работното време, а така също и в представената заповед № 58-2/01.09.2020 г.за сумирано изчисляване на работното време /л.19 до л.21 / , установяваща този начин на отчитането му, също не се сочи продължителността на работния ден и работната седмица, а само необходимото изработване на 56 часа за работна седмица – т.1 от заповедта .
Ето защо в случая съдът намира, че в хода на настоящото производство не се установи работника/служителя Г. Г. да е полагал труд непрекъснато от 07.09.2020 г. до 18.09.2020 г., поради което съдът намира, че нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин както изисква чл.303 ал.2 НПК вр.чл.84 ЗАНН . Касае се за нарушение по предположение основано единствено на подписи на работника Г. в инструктажната книга при липса на други доказателства в подкрепа на твърдение за действително престиран труд в този период , при което е нарушена седмичната почивка на този работник . Присъда и санкция по ЗАНН , респ. по КТ ,не може да почива на предположение-арг. от чл.303 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН.