Решение № 260249 от 19.05.2021, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260249/ 19.05.2021 година, гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар

Елена Стефанова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 554 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ от В.П.В. с ЕГН ********** ***; против „ХИММАШ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

Хасково, бул. „Съединение" № 69, представлявано от Й. Н. Х. и М. Н. И..

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 14/12.04.2017 г., сключен с ответника, като работодател, той бил назначен в дружеството на длъжност „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона", НКПД - 83322005. На 01.08.2018 г., около 15:15 ч., на републикански път III-593 с ищеца настъпила злополука - пътнотранспортно произшествие /ПТП/, призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО с разпореждане № 5104-26-27/16.08.2018 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ – Хасково. Тогава ищецът като водач на товарен автомобил /т.а./ „**********" с peг. № **********, с прикачено полуремарке „******" с peг. № ******, се движел в посока от с. Лясковец към с. Долно Ботево. По време на управлението на МПС се спукала предна лява гума, при което водачът аварийно задействал спирачната уредба, но загубил контрол над МПС, в резултат на което то преминало в ляво по посоката си на движение и излезнало извън пътното платно, установявайки се в крайпътната канавка. В следствие на инцидента, ищецът пострадал, получавайки травматични увреждания. По случая било образувано досъдебно производство /ДП/ № 1035/2018 г. по описа на РУ МВР-Хасково, пр.пр. № 1411/2018 г. по описа на РП-Хасково, спряно с постановление от 10.06.2019 г. на РП – Хасково за разпит на свидетел. Установено било, че ПТП се дължи на техническа повреда, без възможност за предотвратяването му от страна на водача.

В резултат на настъпилата трудова злополука, ищецът получил следните травматични увреждания, а именно: фрактура (счупване) костите на дясната подбедрица - голям и малък пищял; травма на лявата гръдна половина и лявото рамо; плексусна пареза на левия плексус брахиалис /горен първичен ствол/; цикатрикс по малеоларните повърхности на десния глезен с дължина около 18-20 см; рефрактура на костите на дясната подбедрица. Непосредствено след настъпването й, той бил транспортиран от екип на ЦСМП - Хасково и приет по спешност в Отделението по ортопедия към „МБАЛ - Хасково" АД с оплаквания от силни болки в дясна подбедрица, лява гръдна половина и лявото рамо, видно от епикриза ИЗ № 13628/2018. Направени му били комплексни изследвания, назначена му била медикаментозна терапия, осъществена му била оперативна интервенция. Изписан бил на 10.08.2018 г. с препоръки за ходене с помощни средства, без обременяване на оперативно третирания долен десен крайник. Ищецът постъпил на 01.11.2018 г. в Отделение по физикална медицина и рехабилитация към „СВПЛР- Любимец" ЕООД - гр. Любимец, видно от епикриза ИЗ № 1085/2018, като направени му били диагностични изследвания, комплексно лечение, включващо криотерапия на дясна глезенна става, електротерапия и кинезитерапия, назначена била медикаментозна терапия. Изписан бил на 08.11.2018 г. с препоръки за ходене с помощни средства, което обаче не било възможно поради парезата на нерви на горен ляв крайник.

Така ищецът бил в състояние на пълна зависимост от своите близки и роднини.

Предвид продължаващите оплаквания в областта на лявото рамо и горния ляв крайник, на ищеца била направена на 14.11.2018 г. електромиография в МЦ „ДИА- МЕДИКЪЛ - 2013" ООД - Димитровград, с описани резултати от същата. Той постъпил повторно на 11.12.2018 г. в Отделение по физикална медицина и рехабилитация към „СВПЛР - Любимец" ЕООД - гр. Любимец, видно от епикриза ИЗ 1264/2018, с нови диагностични изследвания, комплексно лечение, включващо криотерапия на дясна глезенна става, електротерапия и кинезитерапия, медикаментозна терапия. Ищецът бил изписан на 18.12.2018 г. с препоръки за ходене с помощни средства. Видно от експертни решения /ЕР/ № 0427 от 033/27.02.2019 г. и № 0897 от 065/25.04.2019 г., двете на ТЕЛК към МБАЛ „Св.

Екатерина" ЕООД – Димитровград, продължена била временната му неработоспособност. Впоследствие с ЕР № 1342 от 097/ 26.06.2019 г. на същата ТЕЛК, му били определени 30 % трайна намалена работоспособност за срок от 1 година поради ограниченост на движенията на горна и долна скочна става. По повод получена по време на възстановителния период рефрактура на костите на дясната подбедрица, поради изпускане на винтовете на плаката и ново разместване на фрагментите на тибията, на 02.09.2019 г. ищецът бил хоспитализиран за втори път в Отделението по ортопедия към „МБАЛ - Хасково" АД, като отново направени му били комплексни изследвания и назначена му била медикаментозна терапия. Извършена му била и повторна тежка операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тибия и фибула, като бил изписан на 09.09.2019 г., с препоръки за ходене с помощни средства, без да обременява оперирания крайник. С ЕР № 2209 от 156/13.11.2019 г. на същата ТЕЛК, на ищеца била продължена отново временната неработоспособност.

Вследствие на преживяното ПТП, ищецът изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера и степента на получената травма, той изпитвал интензивни болки в засегнатия долен десен крайник, както и в областта на лявата гръдна половина и лявото рамо, засилващи се при най-малкия опит за извършване на движение в областта на десния глезен, както и при палпаторен натиск на последния, като в определени моменти били нетърпим. От друга страна, поради получената травма в областта на лявото рамо, се проявявал болков синдром, съчетан с невъзможност за функционално и пълноценно използване на горния ляв крайник. Освен това се наложило, лявата ръка да бъде поставена под строг щадящ режим, изключващ активна физическа дейност и натоварвания. Отделно от горното, допълнителни и трайни комплексни оплаквания и симптоматика предизвикала получената в резултат на контузията плексусна пареза на левия брахиален плексус, поради която пострадалият не можел да използва помощни средства за придвижване. Наред с интензивната болка, макар и напълно имобилизиран след осъществената тежка оперативна интервенция за поставянето на метална остеосинтеза, засегнатият глезен бил зачервен и оточен с ограничени и болезнени движения в областта на глезенната става. Обективното постоперативно състояние на пострадалия налагало и поставянето му в постелен режим за продължителен период от време. В резултат на получената множествена фрактура, ищецът бил изправен пред трайна невъзможност за функционално и пълноценно използване на долния си десен крайник. Това му създавало сериозни затруднения от двигателен характер, включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни нужди и потребности, като се налагало осигуряването на чужда помощ, което допълнително създавало дискомфорт и неудобство. Последните се засилвали и при намирането на по-удобна поза за сън. Придвижването му било напълно ограничено предвид увредата на нервите на горен ляв крайник, при което ищецът не бил в състояние да използва канадки за придвижване, тъй като не можел да разчита на левия си горен крайник. За сериозния характер на травмата свидетелствала и необходимостта от поставянето на метални винтове в засегната област, което допълнително усложнило и удължило възстановителния период и станало причина за получаване на рефрактура на костите на дясната подбедрица, което допълнително усложнило обективното му състояние и значително удължило възстановителния период, предизвиквайки и допълнителни неблагоприятни, вкл. и трайни, последици за здравословното му състояние. Поради интензивните болки, бил наложителен системен прием на обезболяващи медикаменти (таблетки и мехлеми). Продължителното обездвижване и липсата на активни физически движения, се отразили отрицателно и върху цялостния жизнен тонус на ищеца. Допълнителни неудобство и притеснение предизвиквали у него и останалите трайни видими със значителни размери белези в областта на дясната подбедрица. Получената фрактура на долен десен крайник била една от най-тежките фрактури на глезена, предвид на това, че били счупени и двете кости на подбедрицата. Описаното се отразило негативно и върху психиката на ищеца – породило се чувство за малоценност, проявили се тревожност, напрегнатост и раздразнителност, като се вземат предвид извършените тежки оперативни интервенции и изключително дългия възстановителен период, както и останалите трайни неблагоприятни последици за физиологическия му статус. С оглед на гореизложеното, ищецът претърпял значителни неимуществени, а и имуществени, вреди за изпитани болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена последица от трудова злополука (ПТП) от 01.08.2018 г. С оглед на увреденото посттравматично обективно състояние на ищеца и за целите на възстановителния процес, се наложило той да ползва отпуск за временна неработоспособност, с общ период от 388 календарни дни. Вследствие на ПТП, той претърпял и значителни имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за закупуването на уолкър и проходилка, гранули 2-3 мм, заключваща плака права, ортопедичен винт и на предписани медикаменти, както и за потребителски такси за болничен престой, на обща стойност за сумата от 3 208,67 лв., видно от приложени писмени доказателства.

Според константната практика на ВКС, имуществената отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука по чл.

200 КТ била безвиновна договорна отговорност, като лихвата върху дължимата се сума се събирала от момента на увреждането. Основателността на иска по чл.200 от КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от трудова злополука, предпоставяла наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката; които предпоставки в случая били налице и пораждали вземането за обезщетение в полза на ищеца за неимуществени и имуществени вреди в пълния претендиран размер. Съгласно чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определял от съда по справедливост, като се отчете и Постановление № 4/23.11.1968 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай при определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, следвало да се съобрази съдебната практика в тази насока, както и всички изложени фактически обстоятелства в тяхната съвкупност. Налице бил за ищеца правен интерес от предявяване на настоящите обективно кумулативно съединени осъдителни искове.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумите, както следва:

- 50

000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука (ПТП) от 01.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука /01.08.2018 г./ до окончателното й плащане; и - 3

208,67 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи по лечение и възстановяване в резултат на същата трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба до окончателното й плащане.

Тези си и****** ищецът поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощници – адвокати, като иска да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим. Не оспорва наличието на трудов договор между страните по делото, както и на сочената трудова злополука.

Оспорва иска по основание и размер. Възразява по чл.201 ал.2 от КТ, поради проявена от страна на работника груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения, като налице било изключително съпричиняване на вредоносния резултат. Според законовите изисквания, при превоз на товари от АПИ се заверявал маршрут, който бил задължителен, като превозвачът заплащал съответната такса към АПИ. Видно от квитанция за платени пътни такси в РБ № 125012540000031/ 09.07.2018 г., маршрутът, по който следвало да се движи т.а., бил Хасково – Кърджали – Крумовград и обратно, обхващащ първокласен и второкласен път. На връщане от Крумовград, ищецът бил задължен да мине през Кърджали и от там по първокласния път до Хасково, а не да нарушава правилата и да преминава по различен неодобрен маршрут. Това било свързано с условията за безопасност при управлението на извънгабаритен състав от ППС. Така ищецът изложил на риск своето здраве и това на другите участници в движението, като нанесъл сериозни щети на служебното ППС. Същевременно той шофирал в участъка по път III- 593 със скорост, значително по-висока от разрешената от 50 км/ч по Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Това се установявало от представената от ищеца автотехническа експертиза, според която той се движел с 87 км/ч. Изложеното поведение на ищеца било правно укоримо, като ако е бил положил дължимата грижа, злополуката щяла да бъде избегната. Ето защо, ако исковете се приемат за основателни, евентуално се иска да се приеме, че ищецът е участвал в изключително висока степен в увреждането. Ответникът оспорва ищцовото твърдение, че процесното ПТП настъпило в следствие на техническа повреда на превозното средство, собствено на ответника. ППС, включващо т.а. ****** и прикачено полуремарке ******, към момента на инцидента било преминало през задължителен технически преглед и било технически изправно.