Решение № 99 от 26.09.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Кюстендил, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Н. Ал. Н. при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241500600394 по описа за 2024 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния тъжител Д. А. П., ЕГН **********, от гр. ***, подадена чрез повереника му адв. Е. Т. Л. срещу Присъда № 34/20.05.2024 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 891/2021 г. по описа на съда, с която подсъдимия Л. А. Ш. е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл.130 ал.1 НК и по чл.146 ал.1 НК и на основание чл.304 НПК е оправдан по тези обвинения, като е отхвърлен предявения граждански иск с пр.основание чл.45 ЗЗД за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. В допълнението към въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и неосбоснованост на присъдата поради неправилно кредитиране от съда на показанията на св.С. и некредитиране показанията на съпругата на тъжителя, както и е неглижирана СМЕ относно механизма на причиненото увреждане и неправилно е отхвърлен гражданския иск. От изложението във въззивната жалба съдът прецени, че конкретно се иска допускане до разпит на ненамерения в първоинстанционното производство свидетел М. А. Г.. Моли се изцяло за отмяна на присъдата.

1

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от защитника на подсъдимия Л. Ш. – адв.Н. Н., с който се оспорва въззивната жалба като голословна и неподкрепена с доказателства.

В о.с.з. жалбоподателят-частен тъжител, представляван от преупълномощения защитник адв. А. П. поддържа жалбата и пледира отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, с налагане на наказание по преценка на съда и цялостно уважаване на гражданския иск.

Защитникът на подсъдимия Л. Ш. - адв. Н. Н. оспорва жалбата и поддържа писмения отговор на нея, с искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият и частният тъжител не се явиха в с.з. пред въззивния съд.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл.НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадени в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна по същество и приема следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната присъда подсъдимия Л. А. Ш. е признат за невиновен и оправдан на основание чл.304 НПК в извършването на две престъпления:

= по чл.130 ал.1 НК – за това на 29.06.2020 г. на ферибот по линия гр.

***, *** – гр. ***, *** е причинил на тъжителя разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК, представляващо лека телесна повреда , изразяваща се в счупени кости на носа и политравма на лицевите мускули и кости;

= по чл.146 ал.1 НК – за това, че по същото време и на същото място,е казал обидни думи за частния тъжител Д. П. „ боклук, ще ти еба майката“.

С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск с пр.основание чл.45 ЗЗД за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., като на частния тъжител П. са възложени разноските на подсъдимия в размер на 500 лв.

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, установена правилно и от ДнРС, съгласно която през 2020 г. тъжителят и подсъдимият работили като международни шофьори на товарни 2 автомобили. Във връзка с работата им на 29.06.2020 г. двамата превозвали товари за ***, заради което на същата дата се качили на ферибота от гр.***, Р *** за гр.***, Р ***.

Паркирали автомобилите на палубата на ферибота и отишли да вечерят в ресторанта на ферибота, където имало много клиенти, част от които и други български шофьори на товарни автомобили – напр. свидетелят М. А., разпитан пред въззивния съд. Подсъдимият и тъжителят не се познавали. Те седели на различни маси, като св.А. седял на една маса с подсъдимия, когото познавал и с още двама други шофьори, тъй като масите били за 4 човека.

Всички употребявали алкохол.

С напредване на вечерта обаче тъжителят, също употребил алкохол, се спречкал с някои от колегите си в ресторанта, като викал и псувал.

Подсъдимият му направил забележка да не вика и псува.

На другия ден сутринта на ферибота св.А. видял тъжителя и му направило впечатление, че цялата му фланелка била с кръв отпред.

След завръщането си от курса в България тъжителят бил със силно подут нос и със синини покрай носа и очите и на 17.07.2020 г. отишъл на преглед. Било му издадено мед. свидетелство, в което е записано, че на 2.07.2020 г.е бил нападнат и бит от две лица и при прегледа е установено счупване на носните кости, оток и кръвонасядане на меките тъкани на носа и клепачите.

От СМЕ в съдебното производство е установено, че тъжителят е получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на носните кости с оток на меките тъкани на носа и с кръвонасядания на меките тъкани на носа и към клепачите. Механизмът на причиняване на тези увреждания е удар с тъп твърд предмет/възможно и с юмрук/ или падане върху тъп твърд предмет.

Правилно районният съд е приел тази фактическа обстановка за установена от показанията на свидетелите С., цялостно кредитирани като обективни и незаинтересовани и на св.Д. П., съпруга на тъжителя/последните кредитирани частично/, както и от писмените доказателства. Въззивният съд допълва, че следва да се кредитират цялостно като обективни и показанията на св. М. А., който е присъствал сна ферибота, както и писмените 3 доказателства - медицинското свидетелство и СМЕ. Така кредитираните цялостно доказателства и частично кредитираните показания на св. П. очертават така възприетата и от въззивния съд фактическа обстановка.

Показанията на св. П., съпруга на тъжителя, правилно са кредитирани от I-инстанционния съд частично не защото е съпруга на тъжитеяля, а защото в кредитираните части/относно външния вид на тъжителя след завръщането му у дома/ те се подкрепят и от писмените доказателства по делото – медицинските докумменти и от СМЕ. Относно заявеното от свидетелката, че тъжителят й е казал, че го е ударил Л., правилно показанията й не са кредитирани поради липса на друго, поне единствено подкрепящо ги доказателство.

Дори твърдяното в тъжбата, че подсъдимият е ударил тъжителя да е било житейски вярно, то остава недоказано по делото. И това е така, защото не се доказва от всички събрани доказателства по изискващия се несъмнен начин по см.на чл.303 НПК авторството на деянието. Да, установена е по надлежния ред причинената на тъжителя телесна повреда от кредитираните писмени и гласни доказателства и от СМЕ. Но липсват каквито и да било преки доказателства за авторството на деянието, които да потвърждават изнесеното в тази връзка от съпругата на тъжителя. Отделно от това има и разминаване в датата на причиняване на увреждането между записаното в тъжбата / че е извършено на 29.06.2020 г./ и записаното в медицинското свидетелство/ че е извършено на 2.07.2024 г./, което поставя под съмнение достоверността на посочената дата в тъжбата.

При така установеното правилно районният съд е приел, че подсъдимият Ш. не е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.1 НК.

Настоящият състав се солидаризира с извода на ДнРС, че от обективна страна е установено причиненото на тъжителя телесно увреждане, представлавящо лека телесна повреди по чл.130 ал.1 НК., но не са събрани никакви доказателства това увреждане да е причинено от подсъдимия.

Поради недоказаност авторството на престъплението по чл.130 ал.1 НК от обективна страна, не е налице и субективната страна на деянието, тъй като няма установен по изискващия се начин извършител, а показанията на св. П., които са косвено доказателство, са недостатъчни съгласно разпоредбата на чл.303 НПК.

4

Поради нездоказаност подсъдимият да е извършил престъплението по чл.130 ал.1 НК законосъобразно е отхвърлен изцяло гражданския иск за причинени от това престъпление неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки и страдания. Недоказани са някои от елементите от фактическия състав на този деликт, а именно – че той е извършен от подсъдимия Ш..

Недоказано както откъм авторството, така но и откъм обективната страна е престъплението по второто частно обвинение - за престъпление по чл.146 ал.1 НК. Не се доказа изобщо по делото подсъдимият да е изрекъл към тъжителя посочените в тъжбата обидни думи, какъвто правилен извод е направил и ДнРС. Напротив. Св.М. А. заяви, че не подсъдимият, а тъжителят е псувал и обиждал присъстващите. По тези съображения за недоказаност на обективните и субективни елементи и на авторството районният съд обосновано и законосъобразно е признал подсъдимия за невиновен и по това обвинение.

По тези съображения въззивният състав намира оплакванията във въззивната жалба и искането за постановяване на осъдителна присъда за неоснователни. При служебната проверка на присъдата извън наведените оплаквания не се установи да са допуснати от решаващия съд нарушения на материалния и процесуалния закони. По тези съображения оправдателната присъда в наказателната част и за двете престъпления и в отхвърлителната гражданска част е обоснована, правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.

Правилна е присъдата и в частта за разноските, съгласно която тъжителят е осъден да заплати разноските на подсъдимия за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК.

На основание изложеното и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34/20.05.2024 г. на Дупнишкия районен съд, постановена по НЧХД № 891/2021 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6