Решение № 1591 от 15.09.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1608/2023
- Вид
- Решение № 1591
- Подписан
- 15.09.2023
- Състав
- Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.144 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.193, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1591 гр. Пловдив, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330201608 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 665004
–
F660135/30.09.2022г. издадено от М. Й. Р., на длъжност *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:205442405, със седалище и адрес на управление – ***, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 600 лв.
(шестстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Взема становище, че твърдяното нарушение не е допуснато, като сочи, че фискалните бонове за извършените контролни зареждания са генерирани в ЕИСП, но по обективни технически причини са отпечатани в по-късен момент – на 18.03.2022г., при включването на устройството. Сочи, 1 че технически проблеми са обстоятелство от обективен характер, което изключва неправомерно поведение на дружеството и предлага обжалваното наказателно постановление да бъда отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К. поддържа жалбата на изложените основания, както и посочва Решение от 04.05.2023г. на СЕС по делото С – 97/2021г., като отново предлага наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрисконсулт М. оспорва жалбата, като сочи, че по делото се доказва извършване на вмененото нарушение. В този смисъл посочва, че е безспорно установено, че на 16.03.2022г. при контролната покупка не е издаден фискален бон, както и че са недоказани твърденията на жалбоподателя, че неиздаването на такъв е по обективни причини. Сочи, че твърдяното изключване на системата не се установява по делото, както и че е възможна манипулация на устройството, която да позволява работа в автономен режим. Връзка с практиката на СЕС посочва, че последната не налага отмяна на санкцията, а преценка на нейната евентуална прекомерност. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 21.02.2023г. - видно от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез ТД НАП – Пловдив на 06.03.2023г. - съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
2
Н а 16.03.2022г., в обект – бензиностанция, находяща се в с.Граф Игнатиево, община Марица, стопанисван от „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:205442405, служители на ЦУ на НАП, сред които и свидетеля А. П. Р., извършили три броя покупки на течни горива, чрез зареждането на автомобили, при което установили, че дружеството не регистрирало и отчело същите продажби на горива от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведаната в експлоатация за обекта ЕСФП. В един от тези три случая било извършено контролно зареждане на дизелово гориво на лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ „***“ на стойност от 10,01 лева, платени в брой от клиента на свидетеля И. З. К. – ***, за което не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо ЕСФП модел Ред Лори ойл систем 1.0 с ИН на ФПр RL000079 и ИН на ФП 73000124.
С оглед на горното, на 23.05.2022г. свидетелят Р. съставила АУАН № F660135 от 23.05.2022г. срещу „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:205442405 за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от представител на дружеството – Н. Р. М., с приложено по преписката пълномощно. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А. П. Р., която помни случая и подробно описва извършената проверка и направените при същата констатации, включително – липсата на действи по издаване на фискална касова бележка. В същия смисъл са и показанията на свидетеля И. З. К., който също посочва както факта на извършване проверката, така и това, че не били издадени фискални касови бележки. Съдът намира показанията на свидетелите А. П. Р. и И. З. К. за логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото.
Следва още да се съобрази, че горната фактическа обстановка, а именно – фактът на извършване проверката, както и това, че към момента на 3 зареждането не била издадена фискална касова бележка не е спорен между страните. Спорни са единствено причините за същото, в който смисъл са и показанията на останалите свидетели по делото – Н. Р. М., З. С. М. и З. В. П..
Значението на същите причини съдът следва да обсъди по същество.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:205442405 е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС - за това, че на 16.03.2022г., в обект – бензиностанция, находяща се в с.Граф Игнатиево, община Марица, стопанисван от „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:205442405, при продажба на течно гориво чрез средство за измерване на разход – дизел на стойност от 10,01 лева, платени в брой от клиента на 4 свидетеля И. З. К. – ***, не е регистрирало и отчело продажбата на същото течно гориво чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо ЕСФП модел Ред Лори ойл систем 1.0 с ИН на ФПр RL000079 и ИН на ФП 73000124.
Горните обстоятелства се установиха несъмнено по делото и по същество не са спорни между страните.
Във връзка с нарушението, както и становищата на страните в този смисъл, следва на първо място да се посочи, че остава недоказано твърдението на жалбоподателя, че фискалните бонове за извършените контролни зареждания са генерирани в ЕИСП, но по обективни технически причини са отпечатани в по-късен момент – поради нарушено електроподаване и т.н.. Подобни обстоятелства от чисто технически характер следва да се установят по делото със съответните способи за доказване, което в случая не е сторено, а твърдението в този смисъл е базирано само на предположения.
Изцяло недоказано и изцяло в сферата на предположенията остава и твърдението на процесуалния представител на въззиваемата страна, че е възможна манипулация на устройството, която да позволява работа в автономен режим и т.н., за което данни по делото изцяло липсват, а са изказания единствено мнения на свидетели, касаещи обща хипотетична възможност.
Също по делото липсват достатъчно данни, от които да се направи обоснован извод дали представените по делото от въззивамената страна фискална касова бележка били издадени по време на действията по повторно запечатване на обекта на 18.03.2023г. и този смисъл – дали системата е била оставена в работен режим или е била повторно включена – в който смисъл в показанията на свидетелите А. П., Н. Р. М., З. С. М. и З. В. П. не се съдържат достатъчно данни (относно това, че при проверката на 18.03.2023г. тези бележки били отпечатани) или същите са противоречиви (дали системата била изключена).
Въпреки това, горните обстоятелства, а именно – причините за това на 16.03.2022г., в посочения обект, продажбата на течно гориво да не бъде регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо ЕСФП, са без значение за извода на 5 съда относно допускане нарушението от страна на жалбоподателя.
В случая няма спор, че на 16.03.2022г., в бензиностанцията, находяща се в с.Граф Игнатиево, при продажба на течно гориво чрез средство за измерване на разход – дизел на стойност от 10,01 лева, дружеството не е регистрирало и отчело продажбата на същото течно гориво чрез издаване на фискална касова бележка. Последният факт на липса на издаване фискална касова бележка е съвсем достатъчен за извод относно това, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Следва да се обърне внимание, че административнонаказателната отговорност на юридическото лице е обективна и безвиновна.
Също така, единствено в тежест на дружеството е да организира дейността си по начин, тя да отговаря на законовите изисквания, включително – техническите аспекти на тази дейността, във връзка с електроподаване, изправност на технически средства и т.н.. Проблеми в последния смисъл, включително и по причини, коренящи се в действията/бездействията на други субекти, не налагат извод за „отпадане“ административнонаказателната отговорност на юридическото лице, именно поради нейния е обективен и безвиновен характер.
Не на последно място – единствено в тежест на дружеството е да организира дейността си по начин, тя да отговаря на законовите изисквания и във връзка с действията на служителите на същото дружество. В случая се установява, че в обекта били извършени не едно, а три броя контролни покупки на течни горива, чрез зареждането на автомобили, при които дружеството не регистрирало и отчело същите продажби на горива от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка. Служителят на дружеството И. З. К. приел плащанията във всеки един от случаите продължил действията по зареждане, по собствените му думи – знаел, че понякога се случвало да „забие системата“. Предвид това очевидно е, че в случая дружеството жалбоподател не е било обективно лишено от възможност да констатира предпоставките, съответно – да предотврати извършване на нарушението. Незнание, неправилни действия, неправилни предположения и т.н. на служител на същото дружество не съставлява такава обективна невъзможност.
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38d3616b-38f9-4a6f-bb7e-345894173b37