Определение № 11698 от 14.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11698 гр. Варна, 14.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110112494 по описа за 2025 година

Постъпила е молба вх. № 58121/20.07.2026 г., подадена от Н. Н. И., чрез адв. А. Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В срока за отговор, насрещната страна не е изразила становище по молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разглеждайки молбата по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 2761/07.07.2026г. съдът уважил исковете на Н. Н. И. за прогласяване нищожността на договора за паричен заем и осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 290.29 евро.

Съдът е определил възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца и ответникът е осъден да заплати на адв. А. Д. възнаграждение в размер на 300 евро.

Съдът, като взе предвид твърденията в сезиралата го молба по чл. 248 ГПК, намира, че не са налице основания за ревизиране размера на определените разноски за осъществена безплатна правна помощ от адв. А. Д., като се придържа към нарочните мотиви изложени в решението по делото, като за изчерпателност, следва да се изложи и следното:

Неоспоримо е правото на страната да ползва адвокатска защита в съдебното производство, за което пълномощникът има право да получи възнаграждение за своя труд, като същото при наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв се определя от съда.

Същевременно се констатира липса на фактическа и правна сложност на делото с оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, което прави защитата по всички дела стандартна и ведно с ограничените процесуални действия, както и ниският размер на осъдителния иск, и идентичността на осъществяваната по кумулативно съединените искове защита, представлява предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение под минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. в действащата към периода на сключване на договора за правна помощ редакция.

Аргумент в тази насока се извежда и от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на 1

СЕС, със задължителен характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, съгласно което определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. за размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, но могат да служат като ориентир при определянето им от съда.

При определяне на дължимото възнаграждение следва да се държи сметка и за обстоятелството, че исковете произтичат от един и същ договор за кредит, основани са на сходна фактическа основа и защитата по тях е изградена върху обща правна теза. Поради това механичното натрупване на възнаграждение за всеки иск поотделно, без отчитане на значителното припокриване на извършената процесуална дейност, би довело до присъждане на разноски, които надхвърлят разумната и справедлива стойност на положения труд.

Като съобразява съвкупно предмета на спора, материалния интерес, характера на осъществената защита, обема на извършените процесуални действия, отсъствието на усложнена доказателствена дейност и необходимостта присъденото възнаграждение да бъде едновременно справедливо, пропорционално и съответстващо на действително положения адвокатски труд, настоящият състав приема, че определеното възнаграждение не следва да се увеличава.

Следователно, няма основание за ревизиране на присъденото в полза на адвоката възнаграждение и молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 58121/20.07.2026 г., подадена от Н. Н. И., чрез адв. А. Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2