Решение № 19046 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19046 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110168166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Г. Ш. срещу „...” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1235,32 лв., претендирана от последния като цена на доставена топлинна енергия през периода от м.12.2009г. до м.10.2012г., за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ....

В исковата молба ищцата излага, че вземането – предмет на исковата претенция, не е възникнало поради липса на договорно правоотношение между страните с предмет продажбата на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че не е носител на право на собственост, респ. вещно право на ползване върху имота, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия. Оспорва и количеството потребление с доводи, че през исковия период ответникът не е доставил топлинна енергия на стойност съответна на начислената цена на услугата. Позовава се и на погасяване на вземането с изтичане на тригодишен давностен срок. Посочва, че ответникът претендира изпълнение, поради което поддържа да има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на исковата сума. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В депозирано становище от 12.08.2024г. ответникът оспорва иска. Твърди, че през 1 исковия период ищцата е била собственик на процесния имот, поради което е била клиент на топлинна енергия. Признава, че вземането за цената на доставената топлинна енергия е погасено по давност, но поддържа, че не е търсил принудително изпълнение. Моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че за процесния недвижим имот – апартамент ..., находящ се в гр. ..., при ответното дружество е открита партида с аб. № ...., титуляр по която през исковия период е ищцата В. Г. Ш..

Не се спори също и видно от представени по делото писма от ответника до ищцата, по партидата на процесния имот се водят непогасени задължения за цена на доставена топлинна енергия през исковия период. В приети като доказателства 4 бр. съобщения към фактури, издадени в периода м.03.2018г. – м.07.2018г., наред с дължимата за текущия отчетен период цена на топлофикационната услуга, са указани и задължения за минал период, сред които не е спорно и тези за исковия период, като за същите до ищцата е отправена покана за изпълнение изх.№ Г-8220/31.05.2018г.

От обсъдените доказателства се установява, че по водената за процесния имот партида при топлопреносното дружество фигурират неплатени фактури, задължено лице по които е ищцата като титуляр по открития абонатен номер. Установява се също, че задълженията за исковия период са отнесени в просрочие и за тях ответникът прилага последиците на забавата, начислявайки мораторна лихва. Доколкото за дължимите суми ответникът претендира изпълнение, включвайки ги в издаваните фактури, които обективират покана за плащане, а и посредством изпращани до длъжника писма с искане за изпълнение, то за ищцата е налице правен интерес от търсената искова защита и предявеният от нея отрицателен установителен иск е допустим.

Съобразно предмета на иска в доказателствена тежест на ответника е да установи възникването и съществуването на отричаното от ищцата вземане. С изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че предвид оспорванията на ищцата носи тежестта за доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество на стойност съответна на претендираната цена.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Разпоредбата на пар. 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, в редакцията обн. ДВ бр.

18/2005г., приложима през исковия период до отмяната й обн. ДВ бр. 54/2012г., 2 съдържа легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“, съобразно която това качество има физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Посоченият кръг от лица законът определя като клиенти на топлинна енергия за собствени битови нужди, съгласно действащата дефинитивна норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Цитираните разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по тълк.дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС приема, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Съобразно посоченото решение, задължително за съдилищата, в случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така даденото разрешение признава възможността облигационната връзка с топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните.

В случая страните не спорят, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Видно от представен по делото Нотариален акт ..., том .., нот.дело № 1164/1993г. по описа на нотариус ..., ищцата е придобила правото на собственост върху имота по силата на договор за дарение, сключен на 28.07.1993г. с Н.И. Ш. и Г.Т.Ш., като дарителите са си запазили пожизнено вещно право на ползване. По данни от изготвени справки от НБД „Население“, Н.И. Ш. е починала на 23.10.1994г., а Г.Т.Ш. е починал на 10.01.2006г., като с тяхната смърт се е погасило учреденото им право на ползване. От представен Нотариален акт № .., том .., нот.дело № 957/2020г. по описа на нотариус М. Г., се установява, че с договор за покупко-продажба от 4.06.2020г. ищцата се е разпоредила с правото си на собственост върху имота прехвърляйки го на М.Р.Д..

3

При тези данни следва да се приеме, че в рамките на исковия период ищцата е била собственик на процесния имот, необремен с вещни права на ползване в полза на трети лица, и в това си качество съобразно обсъдените по-горе разпоредби от ЗЕ тя е била потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ответника за продажбата й. Ирелевантно е обстоятелството дали ищцата фактически е обитавала процесния имот, тъй като законодателят не придава правно значение на това обстоятелство, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали имотът е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице - ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл цитираното по-горе ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

Въз основа на изложеното съдът приема за доказано съществуването на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия между страните през исковия период, което предпоставя ангажиране отговорността на ищцата потребител за неизпълнени задължения по същото.

От страна на ответника, който носи тежестта на доказване, обаче не са ангажирани доказателства за извършена доставка на топлинна енергия за процесния имот в рамките на исковия период като условие за дължимост от страна на ищцата на насрещната парична престация за цена на потреблението. При липса на доказателства в този смисъл и в приложение на последиците от разпределената доказателствена тежест следва да се приеме, че за ответника не е възникнало вземане за цена на топлофикационната услуга, а това прави безпредметно обсъждането на соченото от ищцата евентуално правопогасяващо възражение.

С оглед горното предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищцата. Противно на доводите на ответника, не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът не признава изцяло предявения иск, а само факта на изтекла погасителна давност по евентуално въведеното основание за оспорване на вземането.

Ищцата претендира и доказва да е направила разноски за държавна такса в размер от 50 лв., които следва да й се присъдят. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.

2 ЗАдв. в полза на адв. Н. И., предоставил на ищцата безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 423,53 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Г. Ш., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ..., адв. Н. И., срещу „...” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ..., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не 4 съществува вземане на „...” ЕАД от В. Г. Ш. за сумата от 1235,32 лв., представляваща начислена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.12.2009г. до м.10.2012г., за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ....

ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на В. Г. Ш., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ..., адв. Н. И., на основание чл.