Решение № 992 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300501174 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

С Решение №1050 от 10.03.2026 г., постановено по гр. д. №8965/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с. съдът е осъдил Т. С. Г., с ЕГН ********** да заплати на пълнолетния си учащ син Д. Т. Г., с ЕГН **********, издръжка в размер на 155,00 евро за периода от 20.04.2024 г. до 20.06.2025 г., общо в размер на 2170,00 евро, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 155,00 евро месечно до пълния предявен размер от 204,52 евро месечно, допуснал е на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена Т. С. Г. чрез пълномощника по делото адв. И. Г. против Решение №1050 от 10.03.2026 г., постановено по гр. д. №8965/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с., в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск от пълнолетния учащ Д. Т. Г. срещу бащата му Т. С. Г. за заплащане на издръжка в размер на 155,00 евро месечно за периода от 20.04.2024 г. до 20.06.2025 г., общо в размер на 2170,00 евро.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, като се излагат подробни доводи.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод относно наличието на предпоставките за възникване на задължението за издръжка по чл. 144 СК в процесния случай. Сочи, че не е извършена цялостна и задълбочена преценка на всички релевантни обстоятелства, включително задълженията на жалбоподателя към ненавършилите пълнолетие негови деца да ги издържа – заплаща ежемесечна издръжка на детето си С. Г. в размер на 250 лв. и полага грижи за малолетния си син М. Г.. Във въззивната жалба се излагат доводи, че жалбоподателят-ответник упражнява трудова дейност при 4-часов работен ден, което водело до намаляване на доходите му и ограничаване на възможностите му да заплаща претендираната издръжка, без да бъде поставен в състояние на особено затруднение. Счита, че ищецът е в състояние да съчетава 1 трудова дейност с образованието си и да си осигурява сам издръжка. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Т. Г..

Решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 144 СК за заплащане на издръжка за разликата над сумата от 155,00 евро месечно до пълния предявен размер от 204,52 евро месечно не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по предявен осъдителен иск за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ се низходящ на основание чл. 144 от Семейния кодекс.

В исковата молба ищецът Д. Т. Г. твърди, че ответникът Т. С. Г. е негов баща, който с решение по гр.д.№16157/2021 г. по описа на ПРС, е бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева до навършване на пълнолетие или друга причина за изменение или прекратяването й. На 20.04.2024 г. ищецът навършил пълнолетие. В исковата молба се твърди, че ищецът е редовен *** в **“ клас през учебната 2024/2025 г. в *** гр. П., като учебните занятия приключили на 15.05.2025 г., предстоят му изпити, като дипломирането му е до 20.06.2025 г. Ищецът поддържа, че с оглед професионалното му образование са му били необходими редица специфични инструменти, както и учебни помагала. Майка му заплатила шофьорски курс за управление на МПС на стойност 1250 лв.

Ищецът посочва, че баща му не се е интересувал има ли нужда от нещо, може ли да му помогне с нещо, като не бил заплащал дължимата издръжка преди навършване на пълнолетие. В исковата молба се сочи, че майката за ищеца заплатила разходите за абитуриентския му бал. Ищецът твърди, че му предстои записване като редовен студент в *** – гр. Пловдив. Ищецът поддържа, че няма никакви доходи, движимо или недвижимо имущество, от които да се издържа сам, респ. от използване на имуществото. Поради това счита, че ответникът като негов баща му дължи издръжка. Ищецът сочи, че е опитвал да си намери работа в свободното си време, но не е успял. Моли за уважаване на предявения иск.

В отговора на исковата молба ответникът посочва, че от брака си с майката на ищецаВ. Д. Г. има три деца – ищецът, М. Т. Г., с ЕГН ********** и С. Т. Г., с ЕГН ***. Ответникът твърди, че бракът на съпрузите е бил прекратен, като упражняване на родителските права било предоставено на майката, а ответникът-баща бил осъден да заплаща издръжка на трите си деца. Ответникът излага твърдения, че към настоящия момент живее във фактическо съжителство с В. Н. Н., с която има едно малолетно дете – М. Т. Г., с ЕГН **********.

Ответникът твърди, че в края на 2023 г. детето му С. заживяло при него до януари 2025 г.

През 2024 г. детето му М. също заживяло при него, като то живее и до настоящия момент при баща си. Ответникът поддържа, че е осъден да заплаща издръжка на непълнолетните си деца в размер на 350 лв. за М. и 250 лв. за С.. В отговора на исковата молба се посочва, че ответникът полага грижи и за другото си дете – малолетният М., като живее в едно домакинство със своята приятелка В., която не работи и се грижи за цялото семейство и нейното малолетно дете от друг брак – Н.. Ответникът излага твърдения, че от февруари 2024 г. до септември 2024 г. е работел на 4-часов работен ден, като *** в „Монктрейд“ЕООД и е получавал половината от минималната работна заплата. Сочи, че от октомври 2024 г. до средата на юни 2025 г. бил трудово ангажиран като *** в „АИГ ИНОВЕЙШЪН“ ЕООД, като 2 нетният му доход бил в размер на 1303,65 лв. В отговора на исковата молба се посочва, че на 13.06.2025 г. трудовият му договор бил прекратен и на 17.06.2025г. започнал отново работа в „Монктрейд“ ЕООД, като общ работник на 4-часов работен ден, като доходът му бил половината от минималната работна заплата. Ответникът поддържа, че нямал други доходи и финансова възможност да плаща издръжка на пълнолетният си син Д.. Сочи, че е притежавал идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Б., общ.Родопи, обл.Пловдив, ул. „***, който недвижим имот по силата на постановеното бракоразводно решение бил предоставено да се ползва от В. Д. Г.а. Ответникът поддържа, че доходите му били под официалната линия на бедност и не разполагал със средства да покрива собствените си нужди и нуждата на непълнолетните си деца за издръжка за храна, за заплащане сметки за ток, вода, лекарства и пр., а още по-малко имал възможност да заплаща издръжка на пълнолетният си син. В отговора на исковата молба се посочва, че уважаването на предявения иск би обрекло ответника и близките му на недоимък. Посочва, че не се установява ищецът да е неработоспособен или възпрепятстван да работи. Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

По делото не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че ответникът Т. С. Г. е баща на ищеца Д. Т. Г., роден на**** г., навършил пълнолетие на 20.04.2024 г., както и че през учебната 2024г./2025 г. Ищецът е ученик в 12 „б“ клас, дневна форма на обучение в *** гр. П..

С влязло в сила решение №624 от 25.02.2022 г. по гр.д.№16157/2021 г. по описа на РС-Пловдив, бащата-ответник Т. Г. е осъден да заплаща на децата си Д. Т. Г., М. Т. Г. и С. Т.

Г. чрез тяхната майка, месечна издръжка в размер от по 250 лева за Д. и С. и месечна издръжка в размер на 350 лв. за М., считано от*** г. до навършване на пълнолетие или настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Приложено е по делото удостоверение за раждане от 19.08.2022 г. /л.22 от първоинстанционното дело/, видно от което на ***г. е родено детето М. Т. Г. с майка – В. Н.

Н., с ЕГН ********** и баща Т. С. Г., с ЕГН ********** /ответникът в настоящото производство/.

Представено е и удостоверение за раждане-дубликат от 25.05.2015 г. /л.22 от първоинстанционното дело/, видно от което на ***е родено детето Н. Д. Е. с майка – В. Н.

Н. и баща – Д. Е..

По делото е представено на л. 23 от първоинстанционното производство удостоверение от 06.11.2024 г., издадено от „Монктрейд“ ЕООД, видното от което ответникът Т. Г., работещ на длъжност „***“ е получавал нетно месечно възнаграждение в размер на 121.52 лв. през месец февруари 2024 г. В периода месец март 2024 г. – месец август 2024 г. е получавал нетно месечно възнаграждение в размер на 364,55 лв., а през месец септември 2024 г. е получил сумата от 614,40 лв.

По делото е представена на л. 20 от първоинстанционното производство служебна бележка, издадена от „АИГ ИНОВЕЙШЪН“ ЕООД от 19.06.2025 г., видно от която ответникът Т. Г., работещ на длъжност***е получавал нетен месечен доход в размер на 1303,65 лв. в периода октомври 2024 г. – май 2025 г. /с изключение на месец януари 2025 г., когато е получил 1219,52 лв./, а през месец юни 2025 г. е получил 558,71 лв.

Приложено е по делото извлечение от студентска книжка на ищеца Д. Г., издадена от *-София, ФЕА, * Пловдив, видно от която ищецът е записан на 12.07.2025 г. за редовен студент в първи курс на ***

От приетата в първоинстанционното производство справка от НАП от 22.07.2025 г. се установява, че на 18.06.2025 г. ответникът е сключил безсрочен трудов договор на 18.06.2025 г. като ***с дружеството „Монктрейд“, като на 13.06.2025 г. е прекратено трудовото му правоотношение с дружеството „АИГ ИНОВЕЙШЪН“. В представената справка е посочен начисленият месечен обл. доход на ответника, както следва: м.02.2024 г.- 156,60 лв.; от м.03.2024 г. до м. 08.2024 г. – 469,80 лв. и м.09.2024 г. – 747,41 лв. В периода м.10.2024 г. – м.05.2025 г. начисленият месечен обл. доход на ответника е 1680 лв., с изключение на м.01.2025 г., когато е бил 1450,91 лв. В приложената справка е посочено, че ответникът притежава лек автомобил и идеални части от недвижими имоти – в с. С. /0,33 ид.ч./ и гр.

София /0,36 ид.ч./.

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите А. И. Ч. /брат на ищеца по майчина линия/ и В. Н. Н. /живееща на семейни начала с ответника/.

3

Според показанията на свидетеля Ч. ищецът е завършил *** техника на 20.06.2025 г., като след това е приет като студент в ***. Свидетелят посочва, че от месец септември 2025 г. ищецът работи три дни в седмицата и четири дни ходи на университет. Ищецът и ответникът не поддържали отношения. Свидетелят сочи, че преди завършване на училище ищецът не е работел, а свободно време е имал само събота и неделя. Свидетелят заявява, че ответникът не е помагал с финансови средства на ищеца. Посочва, че ответникът работи и има общо 4 деца-освен ищеца, има малко бебе, с което живее, а другите две деца не били при него, а при майка им. Ответникът не изплащал издръжка за другите две деца, които са братя по майчина линия със свидетеля.