Решение № 304 от 06.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Плевен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500493 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 578 от 23.04.26 г по гр. Дело № 21/26 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд на осн. чл. 128 ал.1 от СК е определил режим на лични отношения между Д. С. П., ЕГН**********, с адрес гр.Плевен, жк. ***, бл. ***, вх. Е., ет. 4, ап. 8 и настоящ адрес гр.Плевен, ул.

***, № *** в качеството й на баба по майчина линия и детето А. П.А И.А, ЕГН **********, както следва : два пъти месечно всеки първи и трети петък от месеца, от 15,00 ч. до 16,00 ч., в ЦОП - Плевен в присъствието на психолог/социален работник. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от бащата на детето П. А. И. чрез неговия процесуален представител ,в която се възразява, че решението е незаконосъобразно и неправилно.Възразява се, че бабата Д. П. е упражнила домашно насилие върху бащата на детето , а и върху самото дете, имало е дело за това. Възразява се, че бащата е подволявал на детето редовно да общува с баба си по майчина линия, но самото дете е ставало свидетел на 1 кавги и грулбости в дома на бабата, което го е стресирало и детето не е желаело да посещава баба си. Възразява се, че определените дати за контакти са в работни дни, а детето ходи на училище, след обед подготвя домашните си, а бащата ходи на работа и е трудно да заведе детето в ЦОП. Възразява се, че при тези обстоятелства срещите няма да са пълноценни, а затруднения биха възникнали и за бабата, която е учителка. Възразява се, че режим на лични отношения с бабата не е в интерес на детето на този етап, на детето предстои постъпване в пети клас и следва детето да е спокойно и без допълнително психическо натоварване. Според въззивника бабата е своенравна и упорита и самото й присъствие е затормозяващо за детето. Във въззивната жалба се сочи, че детето след три години ще бъде непълнолетно и ще може само да се придвижва в града и евентуално да прецени, че желае срещи с баба си като открие, че бабата не е толкова страшна и между двете може да се установят положителни или отрицателни отношения в сависимост от обстоятелсдтвата.

Според въззивника това е единственият начин за развитие на процесната ситуация. Твърди се, че решението на съда е неизпълнимо с оглед отношенията, които са се създали. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска и да не се допускат контакти между бабата и детето.

Въззиваемата страна, редовно призована, взема становище за потвърждаване на атакуваното решение. Твърди се, че съдът е съобразил всички обстоятелсдтва по делото, а липсата на контакти за един продължителен период от време би довело до дистанциране, емоционално отчуждаване и затруднения в отношенията между бабата и детето.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за осъществяване на лични отношения между внучка и нейната баба, както и периодичността и вида на тези отношения

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

Пл РС е приел, че съобразно нормата на чл. 128, ал.1 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на 2 детето, да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Съгласно § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет, преценката за „най-добър интерес на детето“ се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Съобразно ал. 2 на същата норма, съдът прилага съответно чл.

59, ал. 8 и 9 от СК. От своя страна, нормата на чл. 59, ал.8 от СК постановява, че при необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението като: 1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице; 2. осъществяване на личните отношения на определено място; 3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение и почивка. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и/или дядото да отглеждат и възпитават детето, и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Според РС при определяне на режима не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати, само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.).- в т. см. Решение №60270/21.01.2022г. на ВКС по гр. д. №660/2021 г., IV г. о., ГК.

Съдът е приел, че отчуждението от близките, включително от дядото и бабата- независимо от майчина или от бащина страна, никога не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и 3 възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В случая понятието „интерес на детето“ следва да се определи и като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна семейна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие и който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание.

Съгласно § 1, т. 7 от ЗЗДет, бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането на отношения с тях.

От събраните писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е приел за установено, че между страните по настоящето дело- бабата по майчина линия от една страна и бащата от друга, съществува конфликт и отношенията им са сериозно увредени, израз на което е и воденото дело по ЗЗДН. Конкретната причина за влошаване на отношенията между страните по делото, както и практически прекъсване на взаимоотношенията между тях, не е предмет на настоящето производство и няма отношение към определянето на режим на контакти между детето и неговата баба по майчина линия. Съдът е съобразил и факта, че становището на детето, макар и да не е единствен и автоматично решаващ критерий, следва да бъде зачетено съобразно неговата възраст и степен на зрялост. В случая, заявеното нежелание за срещи от страна на детето е ясно, непротиворечиво и мотивирано с конкретно посочени от детето преживявания. Съдът не може да игнорира неговото мнение и да определи режим, който би го поставил в ситуация на силен стрес, принуда и емоционална несигурност. От друга страна, по делото не са събрани такива категорични доказателства, които да налагат пълно прекъсване на отношенията между детето и неговата баба по майчина линия като в психологическата оценка на детето е посочено, че в случай, че при определяне на такъв режим на лични отношения, е необходим щадящ и постепенен подход. Ето защо съдът е приел, че в конкретния случай балансът между правото на детето да запази връзката с роднините на своята починала майка и необходимостта да бъде защитено от ново емоционално напрежение, налага определяне на силно ограничен и контролиран режим на лични контакти. Такъв режим следва да има адаптационен характер, да не натоварва детето, да не нарушава обичайния му ритъм на живот и обучение, и същевременно да създаде възможност за постепенно възстановяване на прекъснатата емоционална връзка – при професионална подкрепа. Именно 4 такъв подход съответства и на разясненията на ВКС, че конкретният режим трябва да се съобрази с възрастта и емоционалното развитие на детето, отношението му към бабата, както и да може да бъде предвиден адаптационен период и защитени условия на контакт.

С оглед изложеното, съдът е приел, че не е в интерес на детето към настоящия момент срещите да се осъществяват в дома на ищцата , нито за продължително време, нито без участието на специалист. Съдът е приел, че в случая подходящият режим следва да бъде ограничен до два пъти месечно, по един астрономически час, в контролирана среда – в присъствието на психолог или социален работник. Така определеният режим е достатъчен, за да не се прекъсне напълно родовата връзка, респ. да се възстанови и съхрани емоционалната връзка, но и достатъчно предпазлив, за да защити спокойствието, сигурността и достойнството на детето. По този начин ще се осигури възможност контактите да протичат под професионално наблюдение, при своевременно овладяване на евентуално възникнало напрежение, при недопускане на внушения, конфликти, укоримо поведение или психическо въздействие върху детето. Същевременно режимът ще даде възможност да се проследи динамиката в отношенията между детето и бабата и при положителна промяна занапред той би могъл да бъде разширен по съдебен ред, а при липса на такава – да остане в защитения си формат. РС е посочил, че поисканият с исковата молба режим на лични контакти, наподобява на такъв, който би могъл да бъде поискан и определен за родител, но не и за близък на малолетното дете, пък било то и баба. Режимът на контакти с баба и дядо неговата правна същност, характер и цел не се припокрива с режима на лични отношения между родител - дете относно неговата продължителност и интензитет.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно

РС е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени, а да се препрати към тях. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба. Видно е, че първоинстанционният съд е съобразил всички доказателства по делото и се е постарал да намери подходящ вариант за обезпечаване на лични отношения между баба и внучка дори и в този редуциран вид. Въззивният съд не възприема възраженията за неизпълнимост 5 на съдебното решение като следва да се отбележи, че задължение на родителят на детето е да осигури възможност и подходящ начин за изпълнение на съдебното решение, вкл. И със съпричастност и съумяване за обяснение на детето на моментната ситуация. Касае се за две срещи в месеца по един час, които няма да отнемат значително време и следва да се намери възможност за изпълнение на съдебното решение. Очевидно е, че са налице влошени отношения между родителя и бабата, очевидно е, че има напрежение и в отношенията между детето и бабата, но РС правилно е преценил, че преустановяването на контакти между баба и внучка не е в интерес на детето и би довело до трайно отчуждаване и непредвидимост в развитието на семейната ситуация. В този смисъл не са основателни съображенията във въззивната жалба за изчакване във времето до непълнолетието на детето и неговата лична преценка как да постъпи.

Пред въззивния съд не се представиха други доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да мотивират различен извод от този на първоинстанционния съд.