Решение № 17670 от 24.10.2014, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.С.,

………………….

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І

–во ГО, 7 състав в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА при секретаря В.К. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 3454 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Б.Й.С. с ЕГН **********,***, чрез адв.О.К. от САК срещу Г. Ф. ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., в която се твърди, че ищеца пострадал на 13.04.2008г. при ПТП, причинено виновно от П.А.П., като водач на колесен трактор марка „Т”, модел „150К”, рег.№****** ЕТ с прикачена към него дискова брана „БД-7” без регистрационни табели. Произшествието настъпило, като водачът на описания колесен трактор, при нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.8, ал.1; чл.25 и чл.44 от ЗДВП, неправилно заобиколил пътен знак, като част от дисковата брана преминала осевата линия на пътя и навлязла в насрещната пътна лента, където се движел лекотоварен автомобил „Ф.Т.” с рег.№ *******, в който на задна лява седалка пътувал ищеца. Сочи се, че по случая започнало наказателно производство, но образуваното НОХД №367/2009г. по описа на РС-В. било прекратено на осн. чл.1 от Закона за амнистията, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че в резултат на ПТП, на ищеца били причинени значителни неимуществени вреди, като последните се изразяват в симптоматична посттравматична епилепсия, поради претърпени травматични увреждания в областта на главата. Сочи се, че известно време след произшествието пострадалият започнал да получава епилептични припадъци, което наложило двукратно хоспитализиране първоначално в МБАЛ „Д-р С.И.” АД-гр.Монтана за срок от 3 дни, а впоследствие – в УМБАЛ „Александровска” ЕАД-гр.С., където било проведено болнично лечение в продължение на 7 дни. Навеждат се доводи, че епилепсията по своята същност представлява тежко неврологично заболяване, което е пожизнено.

Пострадалият получавал припадъци, които неминуемо водели до по-кратко или по-продължително нарушение на функциите на мозъка, а когато припадъците били по-чести, същите ставали причина за промени в метаболитните и електрическите процеси, които се отразявали негативно върху паметта, поведението и емоциите.

Това състояние на ищеца не му позволявало да бъде трудоспособен, като с Експертно решение на ТЕЛК №0396 от 23.02.2011г. му била определена 80% нетрудоспособност за срок от 2 години. Излага се, от Писмо изх.№ 24-01-231/02.07.2009г. и приложена към него справка от Информационния център към ГФ, към момента на настъпване на ПТП, МПС с посочения по-горе регистрационен номер не фигурирало в регистъра на регистрационните номера и по отношение на него нямало сключен договор за застраховка „ГО”. Налице били основанията по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ и ответника следвало да заплати обезщетение на пострадалото лице. С молба вх.№ 24-01-391/07.10.2011г. ищецът поискал заплащане на справедливо обезщетение, но ответника предложил да заплати такова в занижен размер – 20 000лв., което не можело да репарира търпените болки и страдания. Адекватното обезщетение според ищеца се определяло на 50 000лв., като се отправя искане да бъде осъден ответника да заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.01.2012г. до окончателното изплащане.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че ищеца е претендирал обезщетение за търпени в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди по съдебен ред, като въз основа на исковата му претенция е било образувано производството по гр.д.№11496/2010г. по описа на СРС. Навеждат се доводи, че с настоящата претенция ищеца претендира обезщетение за ексцес. При условия на евентуалност оспорва претенцията над сумата от 20 000лв., определена от УС на ГФ по щета №210203/07.10.2011г., като я счита за прекомерно завишена.

В качеството на трето лице помагач на страната на Г. Ф. е конституиран П.А.П. с ЕГН **********, който ангажира становище за неоснователност на исковата претенция.

В о.с.з. на 26.11.2013г. е допуснато изменение на цената исковата претенция, която е увеличена на 70 000лв.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

От приложените преписи на Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.04.2008г., скици към него и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.08.2009г. /на л.40-л.46 и л.7/ се установява, че на 13.04.2008г., около 20,30ч., на път Е-79, преди разклона за с.Б.И., посока от гр.В. към гр.В. е настъпило ПТП между ППС трактор марка „Т”, модел „150-К” с рег.№****** ЕА, с прикачена дискова брана „БД-7” управляван от П.А.П. и лекотоварен автомобил „Ф.Т.” с рег.№ *******, управляван от В.Я.Ф., и в който пътувал ищеца Б.Й.С..

Безспорно е между страните, че е било проведено досъдебно производство срещу третото лице помагач П.А.П., който е бил предаден на съд, но образуваното НОХД №367/2009г. по описа на РС-В. е било прекратено на основание чл.1 от Закона за амнистията, обн. ДВ, бр.26 от 07.04.2009г., вр. чл.289, ал.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.2 от НПК – това се установява и от приложения препис на протокол от проведено на 05.06.2009г. о.с.з. по соченото дело.

От приложения препис на Писмо изх.№ 24-01-231/02.07.2009г. и справка от базата данни на Информационен център към ГФ /на л.10-л.11/ се установява, към момента на настъпване на ПТП, по отношение на управляваното от П.А.П. МПС не е имало сключен договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”.

Последният сключен такъв е бил прекратен на 07.12.2007г.

От приложения препис на преписка по щета №210203/07.10.2011г. по описа на ГФ-С. /на л.12-л.14; л.155-л./ се установява, че на 07.10.2011г. ищецът е депозирал пред ответника молба за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди от причинено в резултат на процесното ПТП увреждане на здравето, изразяващо се в епилептични припадъци, световъртеж и болки в главата, което не било претендирано в производството по водено между същите страни гр.д.№11496/2010г. по описа на СРС. От страна на ГФ е било определено и предложена за плащане обезщетение в размер на 20 000лв., което не е било прието от ищеца.

За изясняване на спорните факти, касаещи процесното ПТП са събрани гласни доказателства и изслушано заключение по допусната АТЕ.

Свидетелят К.А.П., разпитан в о.с.з. на 25.06.2013г. твърди в показанията си, че непосредствено преди процесното ПТП се движел с автомобил на около 500 м. преди трактора, т.к. при движение на последния по пътното платно такава била практиката – да бъде съпровождан от движещ се пред него друг автомобил. Сочи, че се разминал с буса, участник в произшествието, за който възприел, че се движи бързо и близо до осевата линия. Излага, че не е възприел момента на настъпване на удара между двете МПС, а когато погледнал в огледалото за обратно виждане видял, че те вече се били ударили.

Относно пътната обстановка излага, че в този пътен участък имало отстрани банкети, които били затревени; пътни знаци ограничавали скоростта на движение до 60 км/ч.; времето било преди свечеряване и според свидетеля имало видимост на разстояние около километър; тракторът бил спрял преди указателната табела към с.Б.И..

Свидетелят В.Я.Ф., разпитан в о.с.з. на 26.11.2013г. излага в показанията си, че управлявал участвалия в процесното ПТП лекотоварен автомобил, в който ищеца пътувал на задна седалка зад водача. Произшествието настъпило около 20,30ч. – 20,40ч., било тъмно, валяло и имало лека мъгла. Твърди, че управлявал автомобила със скорост от около 30-40 км/ч., бил съсредоточен в пътя и не водел разговори с другите пътници. Имал видимост в обсега на фаровете на управлявания автомобил. Сочи, че трактора бил отстрани на платното и се движел, като бил с включени светлини, а също имал поставен сигнален буркан с жълта мигаща светлина.

Дисковите брани обаче нямали никакви светлини и едната част била разположена на пътното платно. Излага, че когато видял браната върху платното завил надясно без да задейства спирачната уредба, за да избегне челен удар. Настъпил удар в лявата част на автомобила, която навлязла навътре.

От постъпилата справка с изх.№93/17.10.2013г. от НИМХ,

Хидро-метеорологична обсерватория-гр.В. /на л.186/ се установява, че на 13.04.2008г. в станция В. в периодите от 19.40 до 20.20 часа и от 21.30 до 23.00 часа е бил регистриран валеж от краткотраен дъжд. Духал е слаб югоизточен вятър. Залезът на слънцето е бил в 20.07 часа, а времето на сумрак – 32 минути.

Съдът не съобразява тук посочената видимост от 20 км., доколкото такава е обективно невъзможна и приема, че е допусната техническа грешка при отразяване дали се касае за километри или метри.

От представеното удостоверение с изх.№94-00-632/01.10.2013г., изд. от Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно управление - В. /на л.187/ се установява, че кръстовището за с.Б.И. на път І-1, Е-79 / Монтана-В. към процесната дата е било сигнализирано със следните пътни знаци в двете посоки: А 27 и А 28 – съответно кръстовище с път без предимство отдясно и отляво; В 24 - Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и В 26 – забраняващ движение със скорост по-висока от 60 км/ч.

При съобразяване на тези писмени доказателства, съдът взема предвид установените от тях факти за метеорологичната обстановка, часът на залез на слънцето и време на сумрак, както и регулиращи движението в участъка пътни знаци. За разположението на превозните средства към момента на ПТП, данни следва да бъдат извлечени от съставените непосредствено след ПТП писмени документи и изготвеното въз основа на тях заключение на АТЕ. За останалите факти, касаещи настъпването на процесното ПТП, съдът възприема изслушаните свидетелски показания.

От заключението по изготвената автотехническа експертиза, докладвано в о.с.з. на 26.03.2013г. от вещото лице инж.Й.Й. се установява следните факти: на мястото на настъпване на произшествието пътното платно се е състояло от две ленти за движение, всяка с ширина 3,6м., а от двете страни на платното е имало банкет с широчина 1,8м. Вещото лице е дало заключение, че лекотоварният автомобил се е движел със скорост не по-висока от 90 км/ч, а тракторът със скорост от около 15-20 км/ч. Ударът е настъпил на около 1м. срещу указателната табела за с.Б.И. и на около 5,6 – 6,0м. от десния бордюр по посока на движение на трактора. Широчината на дисковата брана е била около 6,2м. и при преминаването й покрай указателната табела, левият край на браната е навлизал в лентата за насрещно движение – на около 2,0м. от осевата линия. Участвалият в ПТП лекотоварен автомобил е бил с широчина 1,9м, а от левия край на дисковата брана до края на пътното платно е имало разстояние от 1,7м. В същото време, с оглед посочените данни, за да се разминат двете МПС е било необходимо разстояние от 8,2м. При съобразяване в коя част на денонощието е настъпило ПТП и при наличната видимост, вещото лице е посочило, че водачът на лекотоварния автомобил е можел да възприеме хоризонталната част на дисковата брана, когато е бил на около 55м. от нея, но не е можел да възприеме повдигнатата част, т.к. фаровете му осветявали пътното платно на височина около 50-60см. При движение на къси светлини, този водач е могъл да възприеме повдигнатата част на дисковата брана на около 10м. пред автомобила. При това не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез своевременно задействане на спирачната уредба. Разминаването е било възможно, ако се използват банкетите от двете страни на пътното платно.

Съдът кредитира заключението по АТЕ, като изготвено от експерт, разполагащ с нужните специални знания и при съобразяване на приложените писмени доказателства, съставени непосредствено след произшествието.

От приложените медицински документи и изготвеното при съобразяването им заключение по допуснатата съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.М.С. се установява, че ищецът Б.С. страда от посттравматична епилепсия – комплексни парциални пристъпи – чести, фармако-резистентни. След ПТП с КТ на главен мозък в условията на спешност и контролна не е визуализирано контузионно огнище, епи-и субдурални колекции, анатомичен субстрат на късните посттравматични усложнения. Поради протрахиран посттравматичен церебрастенен синдром с клинични изяви от главоболие, световъртеж, нестабилна походка и комплексни парциални епилептични пристъпи, няколко месеца след ПТП е бил проследяван клинично и ежегодно с КТ изследване на главен мозък. През 2009г. е била визуализирана лекостепенна вътрешна хидроцефалия и начална челна корова атрофия, а през 2011г. с МРТ /по-информативен метод/ са били установено глиотични промени вдясно фронтално и вляво темпорално, начална мозъчна атрофия. Тези структурни помени в мозъка се характеризирали с невронална загуба и реактивно разрастване на глинални клетки. Вещото лице е посочило, че лечението на тези симптоми при ищеца е започнало с ривотрил и тегретол, а от 2011г. провеждал лечение с трилептал и вицетин. При системен прием на антиепилептини медикаменти комплексните парциални пристъпи продължавали и се усложнявали със загуба на съзнание. Поради това пострадалия бил насочен към УМБАЛ „Александровска” за диагностично уточняване и мнение за лечение.