Решение № 189 от 17.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000543 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* – чрез адв. М.Г. против решение №3/22.03.2021г., постановено по т.д. № 145/2020г. по описа на О.С. - Х., в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от **** сумата 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на С. ИЛ. ИЛ. в резултат на смъртта на лицето, с което е живеела на съпружески начала – пострадалия Д. Т. Д., чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП на 18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата 1730 лева – адвокатско възнаграждение на адв. М.Т., а по сметка на ОС - Х. – държавна такса в размер на 1600 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че липсват доказателства ищцата и пострадалия да са живели в общо домакинство, да са полагали обща грижа и за семейството като общност. Твърди се, че неправилно съдът не е отчел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който се е 1 движил с висока скорост и е бил без поставен предпазен колан. Счита, че е завишен размера на определеното от съда като справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева като то не отговаря адекватно на претърпените неимуществени вреди.

Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли предявения иск против застрахователя, респ. да определи по-нисък размер на обезщетението. Претендира присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. ИЛ.

ИЛ., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощника и адв. М.Т. с адрес: ****.

С него тя изразява становище, че жалбата на ЗД „Б.И.“ АД е неоснователна.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от **** против същото първоинстанционно решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева и в частта, с която тя е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски в размер на 1725 лева. Жалбоподателката намира за занижен размера на присъденото обезщетение и за неправилни изводите на съда за определяне на този размер, свързани с продължителността на тяхното съжителство и липсата на общи деца между партньорите. Иска се в тази част обжалваното решение да бъде отменено, а по същество постановено друго, с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

По насрещната въззивна жалба не е постъпил отговор от ответника.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.

Ищцата С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от **** твърди, че на 18.07.2016 г., в гр. С., на кръстовището на ****, е настъпило ПТП, причинено по непредпазливост от М.И.К. при управление на автобус „И.“, рег. №** **** **, при което е причинена смъртта на нейния партньор, с който е била във фактическо съжителство и е живяла на семейни начала – Д. Т. Д.. Твърди, че е била първия човек, на който се е обадил пострадалия непосредствено след инцидента. Твърди, че е загубила своята опора, своя любим човек, с който се 2 е намирала в отношения на взаимна обич, привързаност и доверие. Твърди, че между нея и починалия е съществувала силна емоционална връзка, а загубата и е причинила тежки страдания. Твърди, че с Присъда №20/17.04.2019г., постановена по НОХД №185/2018г. на ОС - Х., изменена с Решение по ВНОХД №392/2019г. на АС – Пловдив, потвърдено с Решение по КНД №237/2020г. на ВКС М.И.К. е признат за виновен в това, че на 18.07.2016г. в гр. С., обл. Х. на кръстовището на **** при управление на МПС – автобус марка „И.“ с рег. №** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.50 ал.1 от ЗДвП /На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища, са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство/ и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Т. Д., за което му е наложено наказание.

Твърди, че към датата на ПТП причинителят на вредите е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.Д.

„Б.И.“ АД – гр. С. /полица BG/02/************ с период на покритие от 14.07.2016г. до 13.07.2017г./. Твърди, че е предявили претенциите си пред застрахователя, при който е заведена щета №**********/28.07.2017г. като с писмо от 15.08.2017г. е отказано заплащане на обезщетение.

Претендира заплащане на обезщетение за твърдяните неимуществени вреди пряко от застрахователя. Моли съда да осъди ответника З.Д. „Б.И.“ АД – гр. С. да и заплати обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и тежки болки и страдания, причинени на С. ИЛ. ИЛ. в резултат на смъртта на лицето, с което е живеела на съпружески начала – пострадалия Д. Т. Д., настъпила вследствие на ПТП на 18.07.2016 г., причинено по непредпазливост от М.И.К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените искове. Оспорва твърденията за механизма на ПТП и причините за настъпването му, както и противоправността и виновността на поведението на застграхования водач, както и причинната връзка между уврежданията и събитието. Оспорва твърдението за съществуваща близост между ищцата и починалия при ПТП, като твърди, че вероятно връзката им се е изразявала в 3 епизодични срещи, а такава връзка не може да обоснове наличие на дълбока емоционална връзка. Поради горното счита, че ищцата не попада в кръга лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди. При условията на евентуалност твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено по размер с оглед психичните увреждания на ищцата, справедливостта и неблагоприятните последици за нея от ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, граничещо с изключителна негова вина, като твърди, че той е бил без поставен обезопасителен колан и е управлявал МПС със скорост над допустимата.

Видно от влязлата в сила Присъда №20/17.04.2019г., постановена по НОХД №185/2018г. на ОС - Х. М.И.К. е признат за виновен в това, че на 18.07.2016г. в гр. С., обл. Х. на кръстовището на **** при управление на МПС – автобус марка „И.“ с рег. №** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.50 ал.1 от ЗДвП /На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища, са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство/ и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Т. Д., за което му е наложено наказание.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От представената влязла сила присъда се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на автобус марка „И.“ с рег. №** **** **. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.

Видно от справката, направена в базата данни на „Г.Ф.“ причинителят на ПТП М.И.К. като водач на автобус марка „И.“ с рег. №** **** **, е бил застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Тя е обективирана в застрахователна полица BG/02/************ с период на покритие от 14.07.2016г. до 13.07.2017г. Именно в този период – на 18.07.2016г. - е настъпила и смъртта в 4 резултат на ПТП, представляващо застрахователно събитие.

Налице е застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Относно активната легитимация: В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.

С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Пленумът на ВС е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите 5 низходящи, съпруг и възходящи.

Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Цитираните разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика съвпадат с тези норми относно правото на обезщетение на лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия в резултат на непозволено увреждане.

По отношение на близките отношения на ищцата с починалия са събрани гласни доказателства. Това са показанията на свидетелката Г.И.М..

Тя посочва, че ищцата и починалия Д. Д. са имали връзка от 2008г., а от 2011г. са заживяли заедно в гр. С.. С. е имала две деца от предишен брак, Д. също е имал син от предишен брак. Свидетелката е ходила на гости в техния общ дом, който описва като уютен. Посочва, че двамата заедно са ходили на почивки в Г., а Д. е бил грижовен към нея и децата и. Семейството на С. го е приемало като неин мъж. От тези показания може да се направи извод за наличие на близки отношения и дълбока привързаност между ищцата и починалия Д. Д., с който тя е живеела на съпружески начала в общо домакинство и с когото е била ангажирана в постоянна интимна връзка. След ПТП и смъртта на Д. С. е била много разстроена и притеснена. Свидетелката е полагала усилия да я утеши. Всяка събота ищцата посещава гроба на Д. заедно с неговата майка.