Решение № 82 от 03.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Диляна Н. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20211100901076 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Тодорова, като разгледа търговско дело № 1076 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, вх. № 4764/16.06.2021 г. на „Б.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, за осъждане на Р. Н. АЛ., ЕГН **********, да заплати сумата 40000 лева, представляваща причинени от последния, в качеството му на управител, вреди при осъществяване на управлението на дружеството-ищец, в резултат на извършено на 22.02.2008 г. разпореждане с правото на собственост върху лек автомобил, без продажната цена да постъпи в полза на дружеството.

1

Ищецът твърди, че на 22.02.2008 г. ответникът прехвърлил собствеността върху притежаван от дружеството лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, рег. № **** на възходящ от първа степен – С.Ц. А.а за сумата 15000 лева, която сума не постъпила нито в касата на дружеството, нито по негова сметка. Към датата на прехвърляне пазарната стойност на автомобила била 40000 лева, поради което разпореждането, извършено от ответника причинило вреди на „Б.-К.“ ООД, които следвало да бъдат възстановени чрез ангажиране на отговорността му като управител, за което било взето и изрично решение от общото събрание на съдружниците, оформено в протокол от 10.05.2021 г..

В отговор на исковата молба, Р. Н. АЛ. счита иска за процесуално недопустим, поради липсата на валидно взето от общото събрание решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, което било нищожно поради допуснати процесуални нарушения. Възражението е неоснователно – пороците на решението, заявени в отговора обуславят единствено незаконосъобразност, но не и нищожност на решението, а отмяната се провежда чрез нарочен конститутивен иск, като до влизане в сила на решение, с който такъв иск е уважен решението поражда правните си последици и съответно обуславя процесуална допустимост на предявения иск.

По същество счита иска за неоснователен, тъй като пазарната цена на автомобила, произтичаща от компрометираното му техническо състояние, съответствала на продажната, която била получена в брой и разходвана за погасяване на задължения на дружеството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 27.08.2021 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията им е отделен фактът, че на 22.02.2008 г. ответникът в качеството си на управител на „Б.-К.“ ООД сключил договор за продажба на лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, рег. № **** със С.Ц. А.а за сумата 15000 лева.

Видно от съдържанието на договора с нотариално удостоверени подписи, рег. № 1494/22.02.2008 г. на нотариус Е.З. № 432 в НК, уговорената цена от 15000 лева е заплатена в брой в полза на дружеството-продавач и изрично е отразено, че автомобилът е в движение.

С решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че наличието на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. Становището, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя на ООД, включително и когато той е освободен към момента на подаване на исковата молба, е изразено в решение № 234 от 31.01.2017 г. по т. д.

№ 3150/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и други.

В качеството му на абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. Представянето на решението е в тежест на търговското дружество - ищец, поради което ако ищецът не твърди и/или не успее да докаже съществуването му към момента на предявяване на иска по чл. 145 2

ТЗ, искът следва да се счете за недопустим и производството по него да бъде прекратено.

Изискваната предпоставка за допустимост на предявения иск е налице, тъй като видно от представения протокол за провеждане на общо събрание на „Б.-К.“ ООД, на 10.05.2021 г. е взето решение за предявяване на искове срещу управителя Р. Н. АЛ. именно във връзка с извършената продажба на собствения на дружеството лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, рег. № **** срещу цена в размер на 15000 лева, която не била постъпила в постъпила в брой или по банкова сметка на дружеството, включително е упълномощен другия управител на дружеството да предприеме действия в изпълнение на решението.

Така приетото решение не би могло да се приеме за нищожно, тъй като пороците, на които се позовава ответникът Р. Н. АЛ. в отговора на исковата молба – провеждане на събранието не на вписания адрес на управление и вземането на решението само с гласовете на паритетния съдружник Г.В.М., без участието на А., касаят нарушения на дружествения договор и на изискванията за мнозинство, които винаги обуславят само незаконосъобразност на решение на върховния орган на дружеството, но не водят до негова нищожност. По причина, че тези доводи се поддържат от ответника и в депозираното становище по същество на спора, се налага излагането на по-подробни съображения за обосноваване на неоснователността им.

В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (при процесуална незаконосъобразност, както в случая се твърди) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт или закона, (материална незаконосъобразност), са отменяеми, като отмяната им може да бъде осъществи чрез провеждане на конститутивен иск по чл. 74 ТЗ. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал.

1 ТЗ. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата компетентност, определена от закона и учредителния акт. Твърдения за такива пороци на решението на общото събрание на съдружниците в „Б.-К.“ ООД обаче ответникът не твърди. При всички случаи членът на дружеството може да защити правата си или с иск по чл. 124 ГПК, ако решението не подлежи на вписване, или с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, ако то е вписано в търговския регистър. И в двата случая се касае за установителни искове за които следва да е налице правен интерес. Нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица. Нищожността на решението на ОС може да бъде релевирана и в друго производство, по което ищец е дружеството, както чрез насрещен иск, така и чрез предявен инцидентен установителен иск. Недопустимо е обаче съдът в настоящото производство, без да е сезиран чрез нарочно предявен иск, да извършва инцидентно въз основа на възражение преценка на валидността на решението на общото събрание на съдружниците в „Б.-К.“ ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Законосъобразността на това решение се проверява само въз основа на предявен конститутивен иск и никога по възражение в рамките на производство, в което решението е представено. При формалното наличие на такова решение съдът е длъжен да го 3 съобрази.

В решение № 177 от 11.08.2014 г. по т.д. 66/12 г., ВКС, 2 ТО, решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК, решение № 125 от 15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и решение № 128 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2167/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е прието, че искът при квалификацията на чл. 145 ТЗ, е за реализиране на специалната отговорност на управителя, осъществил управленски деликт, която отговорност е в рамките на представителното му правоотношение и няма извъндоговорен характер.

Фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди (неблагоприятни изменения в правната сфера на управляваното юридическо лице). Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. "управленски деликт", но не представлява същински деликт.

Отговорността по чл. 145 ТЗ като специална имуществена отговорност на управителя с договорен характер, съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление и изисква установяване на натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата по основание и размер. В случай, че се твърди вреда, то следва конкретно да се посочи как е настъпила, кое е действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, в резултат на което дружеството е ощетено и да се докаже наличието на причинно-следствена връзка между установената вреда и действието/бездействието на управителя.

В настоящото производство не е спорно, че ответникът е управител и представляващ ищеца „Б.-К.“ ООД и че именно в това си качество е сключил договор за продажба на движима вещ - лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, рег. № ****, в резултат на който договор правото на собственост върху автомобила преминало в правната сфера на С.Ц. А.а, негова майка.

Въз основа на приетото в производството неоспорено заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира, се установява, че съгласно хронологията по сметка 205 Транспортни средства в счетоводната система на „Б.-К.“ ООД на 17.12.2004 година са заведени 2 актива – 2 броя автомобили Мерцедес. Процесният автомобил е закупен на 17.12.2004 г. за сумата от 58397,00 лева и заведен като актив на дружеството с тези параметри. Номер на фактура за покупката не е посочен. От дружеството е издадена фактура за продажба на процесния автомобил, с номер 0000000067/24.03.2008 г. на лицето С.Ц. А.а, ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, за сумата от 15000,00 лева и с основание „Продажба на Мерцедес 270 ЦДИ, рег. № ****“.

Хронологията на счетоводна сметка 501 Каса на „Б.-К.“ ООД за периода месец 01.2008 г. - месец 04.2008 г. установява, че в периода месец март е регистрирана дебитна операция (захранване на касата) със сумата от 15000,00 лева, с основание документ 0000000067 от дата 24.03.2008 г., което като сума, номер и дата съответства на съставения първичен счетоводен документ за продажба на процесния автомобил - фактура.