Решение № 218 от 05.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000095 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260459 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.№716/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,е осъден ответника З. А. *** с ЕИК *********** да заплати на ищцата Й. Д. СТ. с ЕГН ********** сумата от 50 000 лв.-застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,сключена с полица №***********,за причинените по вина на водача на товарен автомобил марка „М.“ с *********** – Й. ЕНЧ.

П.,неимуществени вреди-болки и страдания,от смъртта на Г. Н. Р.,настъпила в резултат на състояло се на 06.11.2015 г. пътнотранспортно произшествие,настъпило на главен път в гр.П.,за което водачът е наказан с влязла в сила присъда №33/11.04.2017 г. по НОХД №2649/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив,ведно със законната лихва,считано от датата на ПТП-06.11.2015 г.,до окончателното изплащане на сумата,като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 100 000 лв. претенцията е отхвърлена.

Със същото решение ответника З. А. *** с ЕИК *********** е осъден още да заплати на ищцата Й. Д. СТ. с ЕГН ********** сумата от 2050 лв.-разноски по съразмерност,а в полза на държавата,по бюджета на съдебната власт,по сметка на ПОС,е осъден да заплати сумата от 2000 лв. държавна такса.

И на следващо място,с решението от 10.12.2021 г. ищцата Й. Д. СТ. с ЕГН 1

********** е осъдена да заплати на ответника ЗАД „А. - С-. сумата от 117,50 лв.-разноски по съразмерност.

На основание чл.236,ал.1,т.7 от ГПК,в решението е посочена банковата сметка,по която да се преведат присъдените на ищцата суми.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника:Й. ЕНЧ. П. с ЕГН **********,с адрес: гр.П., обл.П., ул. Х. № ** Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на въззивна жалба,подадена от ответника в първоинстанционното производство З. А. *** с ЕИК *********** срещу частта на решение №260459 от 10.12.2021 г.,постановено по т.д.

№716/2020 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО, XIII-ти състав,с която същото дружествоответник е осъдено да заплати на ищцата Й. Д. СТ. сумата от 50 000 лв.-застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,сключена с полица №***********,за причинените по вина на водача на товарен автомобил марка „М.“ с ДК№ ******** – Й.

ЕНЧ. П.,неимуществени вреди-болки и страдания,от смъртта на Г. Н. Р.,настъпила в резултат на състояло се на 06.11.2015 г. пътнотранспортно произшествие,настъпило на главен път в гр.П.,ведно със законната лихва от 06.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,както и срещу частта,с която е осъдено да заплати на ищцата сумата от 2050 лв. разноски по делото,а по сметка на ПОС е осъдено да заплати сумата от 2000 лв. държавна такса.

В жалбата е изразено становище,че в осъдителната му срещу ответника част първоинстанционното решение от 10.12.2021 г. е неправилно и необосновано,и е постановено в противоречие с материалния закон,както и със събраните по делото доказателства и при съществени нарушение на процесуалните правила.Според дружествотожалбоподател,първоинстанционният съд неправилно е приел,че в случая е налице покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Счита,че такъв риск обективно не е съществувал към момента на сключване на застрахователния договор,не е бил включен в обхвата на застрахователното покритие и за него не е била събрана застрахователна премия,поради което не следва да се ангажира и договорната отговорност на дружеството-застраховател.Конкретните си доводи в тази насока жалбоподателят излага в пункт 1-ви от въззивната жалба.

Освен това,според дружеството-жалбоподател,първоинстанционният съд е приел неправилно в мотивите на решението си,че ищцата Й. Д. СТ. има правото да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. Р.,при условията на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.Намира,че при обосноваване на изводите си,първоинстанционният съд не е съобразил задължителните указания по тълкуване на закона,визирани в същото тълкувателно решение,според които обезщетение следва да се присъди само тогава,когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ 2 морални болки и страдания.В случая,както смята жалбоподателят,ищцата е имала контакти с починалия Р. единствено и само доколкото същият е бил втори съпруг на нейната майка Я.

Р.а и не се е доказало той да е осъществявал спрямо ищцата заместваща родителска грижа,още повече,че към момента,когато майка й и Г. Р. са сключили брак,ищцата е била пълнолетна,на около 20 години,самостоятелна и е работила,за да се издържа.В продължение на изложеното,жалбоподателят счита,че се касае за обичайни, формални контакти между двама души,свързани чрез взаимоотношенията на всеки един от тях поотделно с тяхната съпруга и майка Я. Р.а.Поддържа и аргумента,че не е доказано по безспорен начин ищцата и Г. Р. да са живели в едно домакинство и да са били в близки отношения,а доколкото са налице емоционални страдания у ищцата,то те не притежават онази правна значимост,която да ги поставя в категорията неимуществени вреди,подлежащи на възмездяване чрез застрахователно обезщетение.

Дружеството-жалбоподател поддържа и довода,че в противоречие с процесуалните правила за доказване на иска,съдът е формирал неправилни изводи относно наличието,естеството и интензитета на емоционалната връзка между ищцата и починалото лице,като в нарушение на чл.172 от ГПК при кредитиране на показанията на свидетеля Д. Д. не е отчел евентуалната заинтересованост,произтичаща от близките отношения с ищцата,а по отношение на показанията на свидетеля И. счита,че същите не е следвало да бъдат взети предвид,доколкото обективно не отговарят на фактическата обстановка,установена по делото.Излага и аргумента,че в нарушение на процесуалните правила,съдът е приел за установени факти,за които не са събрани доказателства,а от друга страна не е приел посочената във въззивната жалба справка от Национална база „Население“.

Друго заявено във въззивната жалба оплакване е,че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение,че §96,ал.1 от ЗИДКЗ противоречи на разпоредбата на чл.9,ал.1,б.“а“ от

Директива

2009/103/ЕО.Конкретните си съображения в тази насока излага в пункт 3-ти от жалбата.По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение,дружеството-жалбоподател счита същото за крайно завишено по аргументи,изложени в пункт 4-ти от процесната жалба,а в пункт 5-ти изразява становище и за неправилно присъждане на лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди,считано от датата на ПТП-06.11.2015 г.В тази връзка сочи,че ищцата претендира лихва върху главницата от по-късен момент-14.02.2019 г. и че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум.В пункт 6-ти от жалбата е възразено от дружеството-жалбоподател и срещу претенцията на ищцата за присъждане на разноски за правна защита-адвокатско възнаграждение,като твърди,че такива разноски не са действително направени и извършването им не е удостоверено.При условията на евентуалност оспорва по размер адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата като прекомерно завишен съобразно фактическата и правна сложност на делото.И отново при условията на евентуалност оспорва претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА,като неоснователна и недоказана.

На база всички поддържани във въззивната жалба аргументи и

3 твърдения,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено горното решение на ОСПловдив /в осъдителните му спрямо ответника части/ и да бъде постановено друго решение,с което изцяло да бъде отхвърлен предявеният срещу застрахователя иск,ведно със законните последици.Евентуално,моли да бъде намелен размера на присъденото обезщетение като завишен,респ. До сумата от 5000 лв.,съгласно §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ.Моли в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените по делото разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.

В законния срок въззиваемата Й. Д. СТ. /ищца в първоинстанционното производство/,чрез пълномощника си адв. Д. С. М.,е подала писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразила становище за неоснователност на жалбата и на изложените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение.Заявява,че макар и частично неизгодно за нея,решението е законосъобразно,правилно,обосновано и справедливо.Развива контрааргументи срещу отделните съдържащи се във въззивната жалба оплаквания.Моли въззивната жалба да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение на ОС-Пловдив-да бъде оставено в сила.Моли да й се присъдят направените в производството пред АСПловдив разноски.

Третото лице-помагач Й. ЕНЧ. П. е депозирал писмено становище,в което изразява позицията си,че депозираната от ответника въззивна жалба е основателна и същата следва да бъде уважена по аргументите посочени в нея.Счита,че решението на първата инстанция в осъдителната му част страда от пороци,въздигащи го до неправилност и незаконосъоразност и налагащи неговата ревизия и отмяна.

Във въззивната жалба са заявени доказателствени искания,които въззивният съд е оставил без уважение с протоколно определение от 30.03.2022 г.От останалите страни доказателствени искания не са заявявани пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /от ответника в първоинстанционното производство/,имащ правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение именно в атакуваната с жалбата част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

4

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№716/2020 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО, XIII-ти състав,ищцата Й. Д. СТ. е предявила против ответника З. А. *** с ЕИК *********** осъдителен иск за заплащане на сумата от 100 000 лв.,претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищцата от смъртта на Г. Н. Р. от с.П.,с ЕГН **********,настъпила вследствие на ПТП,станало на датата 06.11.2015 г. около 10:00 часа на главен път в гр.П..Претендира и лихва за забава върху главницата,считано от 14.02.2019 г.-датата,на която ищцата е подала пред ответника уведомление за настъпилото застрахователно събитие /ПТП/,до окончателното плащане.