Определение № 2360 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2360 гр. С., 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110153565 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 392259/01.12.2025 г., с която от името на „******“ ЕАД, ЕИК ****** против С. Т. Т., Л. С. Т., Т. С. Т. и Й. С. Т., са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание. Възраженията на ответниците, релевирани в отговора на исковата молба, касаещи редовността на последната, са неоснователни. Видно от документите, съдържащи се в ч.гр.д. № 4592/2025 г. по описа на Районен съд – П., на 19.11.2025 г. в същото производство е постановено разпореждане, с което на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Разпореждане с рег. № 14537 от 12.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и издадената Заповед с рег.

№ 2849 от 12.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4592/2024 г. по описа на Районен съд П., от което следва, че не е налице твърдяното от ответниците разминаване между предмета на издадената Заповед с рег. № 2849 от 12.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4592/2024 г. по описа на Районен съд П. и този на исковата молба, послужила за образуване на настоящото исково производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от името на ответниците в производството.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, 1 необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза в настоящото производство, със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение.

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 4592/2025 г., по описа на Районен съд – П..

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „******” ЕООД, като трето лице помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено третото лице помагач да представи документите, посочени в исковата молба, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца, с правно основание чл. 186 ГПК, следва да бъде уважено.

Искането на ответниците, с правно основание чл. 190 ГПК, да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателства за реално извършен отчет на монтираните в имота индивидуални водомери за топла вода, следва да бъде оставено без уважение. Предмет на изследване, дали реално е извършен отчет на монтираните в имота индивидуални водомери за топла вода, респективно, дали такива изобщо са били монтирани през процесния период, е на съдебнотехническата експертиза, поради което и не се налага допълнително събиране на доказателства за установяване на същите обстоятелства.

Искането на ответниците да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдяното обстоятелство, а именно наличие на „демонтирани радиатори“ в имота, следва да бъде оставено без уважение. Предмет на изследване, дали монтираните в имота радиатори са демонтирани, е част от задачите на съдебно-техническата експертиза, поради което и не се налага допълнително събиране на доказателства за установяване на същите обстоятелства.

Искането на ответниците да бъде изискана преписка от 01 РУ-СДВР, образувана по сигнал, подаден от Й. С. Т. до Главния прокурор на Република България. Й. С. Т. е подателят на сигнала, респективно, може да представи документи, съдържащи се в преписката. Същевременно не са изложени твърдения, какво е значението на исканите документи за правилното решаване на делото.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

2

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

I . КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството „******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управлениe: гр. С., ул. „******“ № 3.

ІI. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.03.2026 г. от 10:00 часа , за когато да се призоват страните.

ІII. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление от 10.09.2025 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Т. Т., Л. С. Т., Т. С. Т. и Й. С. Т. за суми, както следва: 1/ сумата от 3456,29 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. С., ж. к. „******“, бл. 32, вх. 1, ет. 8, аб. № ****** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.09.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 661,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 03.09.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 44,15 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. С., ж. к. „******“, бл. 32, вх. 1, ет. 8, аб. № ****** за периода 01.08.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.09.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 11,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2022 г. – 03.09.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

От ответника Й. С. Т. се претендират 1/6 части от горепосочените суми.

От ответника С. Т. Т. се претендират 3/6 части от горепосочените суми.

От ответника Л. С. Т. се претендират 1/6 части от горепосочените суми.

От ответника Т. С. Т. се претендират 1/6 части от горепосочените суми.

На 12.09.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 4592/2025 г., по описа на Районен съд – П., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжниците, като в законоустановения срок от името на същите са депозирани възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 06.12.2025 г. Исковата молба е подадена на 29.10.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – при спазване на разпоредбите на чл.

60, ал. 3 ГПК вр. чл. 60, ал. 6 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „******“ ЕАД твърди, че има договорни 3 отношения с ответника. Поддържа, че същата има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „******” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че С. Т. Т., Л. С. Т., Т. С. Т. и Й. С. Т. дължат разделно в полза на ****** ЕАД, ЕИК ****** суми, както следва: : 1/ сумата от 3456,29 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. С., ж. к.

„******“, бл. 32, вх. 1, ет. 8, аб. № ****** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.09.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 661,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 03.09.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 44,15 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. С., ж. к. „******“, бл. 32, вх. 1, ет. 8, аб. № ****** за периода 01.08.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.09.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 11,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2022 г. – 03.09.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

От ответника Й. С. Т. се претендират 1/6 части от горепосочените суми.

От ответника С. Т. Т. се претендират 3/6 части от горепосочените суми.

От ответника Л. С. Т. се претендират 1/6 части от горепосочените суми.

От ответника Т. С. Т. се претендират 1/6 части от горепосочените суми.

От ответника А. Т. Л. с ЕГН: ********** се претендират ½ части от горепосочените суми.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответниците в производството, с който се оспорват предявените срещу всеки от ответниците обективно кумулативно съединени искове.

Оспорва се страните в производството да са били обвързани от 4 съществуващо облигационно правоотношение, с предмет продажба и доставка на топлинна енергия до процесния период. Оспорва материалната легитимация на ищеца да получи вземането, предмет на предявения иск за главница за цена на предоставена услуга за дялово разпределение. Оспорват се и акцесорните претенции за лихва за забава. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените срещу ответниците искове.

Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.

124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):