Решение № 1516 от 03.12.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1516

Монтана, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20247140600481 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно наказателно производство е Решение № 173 от 04.10.2024 г. по АНД № 20241630201053 на Районен съд – Монтана, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ - [населено място], с който на „Севан“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], със законен представител А. А. А., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“ - [населено място], представлявана от Председател на УС – Й. В., чрез процесуален представител юрк. И. Й., служебен адрес [населено място], бул. „Христо Ботев“ № 65, ет. 4, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът, счита за неоснователни изложените доводи на съда, че за издадените електронните фишове по ЗДвП важат общите правила на чл. 34 от ЗАНН. Излага съображения, че електронният фиш се отличава от наказателното постановление не само по юридическата си природа, но и по реквизити, тъй като с него едновременно се констатира административното нарушение и се налага административно наказание, а формалните изисквания към оформлението на същите се съдържат в два различни закона - ЗАНН и ЗДвП /TP № 1/2014 на ВАС/, поради което, счита че за него не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Твърди, че относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно 3 години. Излага, че в процесния случай административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на електронния фиш, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, тоест има необходимата предметна и персонална насоченост. Процесният електронен фиш е издаден на 03.02.2023 г. и връчен на лицето на 17.07.2024 г., тоест в срока по чл. 80, ал. 1. т. 5 от НК, спрямо датата на нарушението 16.12.2021 г. На следващо място касаторът сочи твърдението на съда, че с представения по делото договор за наем на ППС, дружеството е изпълнило задължението си по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП и АНО е следвало да анулира процесния електронен фиш, за несъстоятелно и в противоречие с императивни разпоредби. Счита, че не би могло договорът за наем да се приравни на декларацията, която горепосочената разпоредба изисква да бъде подадена ведно с копие от свидетелство за управление с посочени данни на лицето, управлявало ППC. Излага несъгласие с заключението на въззивния състав, че вписването на ползвател в свидетелството за регистрация е правна възможност, а не правно задължение, тъй като не може да се изведе, че това действие е възможност, напротив щом лицето използва превозното средство на правно основание различно от собственост, следва да бъде вписано като ползвател. Счита, че с приложения договор за наем не се доказва дружеството да има качеството на ползвател, за да бъде образувано административнонаказателно производство срещу „АТА 61“ ЕООД. Моли касационната инстанция да отмени Решение № 173/04.10.2024 г. по АНД № 1053 по описа на Районен съд - Монтана за 2024 г., като вместо него постановите друго такова, с което да потвърдите изцяло издадения ЕФ. Претендира разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, не се представлява.

От ответника по касационната жалба „Севан“ ООД, чрез надлежно упълномощения адвокат В. М. – САК, е постъпило писмено възражение, с което оспорва касационната жалба, като излага доводи в подкрепа на постановеното въззивно решение. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Сочи, че правилно въззивният съд е изложил доводи, че за издадените електронни фишове по ЗДвП важат общите правила на чл. 34 от ЗАНН. Смята за правилни направените изводи на първоинстанционния съд, че с подаването на възражение с вх. №53-005458/22.07.2024 г. до АПИ срещу процесния ЕФ, с представяне на доказателства /договор за наем, анекс към него/, че към момента на установяване на нарушението дружеството не е ползвател на ППС с което е извършено нарушението, то „Севан“ ООД е изпълнило задължението си по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП да предостави необходимата информация на компетентните органи относно ползването на превозното средство. Също така излага, че предвид настоящата редакция на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, изрична такава декларация с конкретно посочване на лицето управлявало МПС-то не може да бъде подадена, тъй като същото е предоставено на юридическо лице с договор за наем съгласно, който същото се управлява от трети за дружеството собственик лица, а именно от служители на наемателя. На следващо място счита, че електронният фиш е издаден при допуснато от страна на административнонаказващия орган процесуално нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност, а именно на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, тъй като не се отнася за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а за нарушение чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се предоставя с връчването на акта, т.е. процедурата уредена в чл. 189е обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но само когато за нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение. Сочи, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ад. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Твърди, че наказващият орган следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал ползвателя на услугата за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране, като представяне на доказателства, както и наведени твърдения в тази насока, наказващият орган АПИ не е представил. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ответника „Севан“ ООД, чрез надлежно упълномощения адвокат В. М. – САК в представено писмено становище поддържа изложеното в отговора по касационната жалба и претендира разноски по делото, за което представя списък.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че административно наказателното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило, като това прави издадения електронен фиш незаконосъобразен и като такъв правилно е отменен от районния съд. Предлага да се остави в сила обжалваното решение, като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА досежно приложението на разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. чл. 10б, ал. 7 от ЗП приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

От фактическа страна, както правилно е посочил и въззивния съд се установява следното:

Електронен фиш № ********** е издаден, затова че на на 16.12.2021 г., в 11:25 часа, е установено нарушение № D40A677D5C98410FE053011F160A679C, с ППС влекач ДАФ ФТ ЦФ, с регистрационен № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Монтана, при движение по път I-1 км. 113+188, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км 113+188. Поради което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е ангажирана административно наказателната отговорност на собственика на ППС „Севан“ ООД, ЕИК *********, като е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв.

Касационната инстанция не възприема правните изводи за незаконосъобразност на оспорения ЕФ изложени от въззивния съд в оспореното решение, но като краен извод същото е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че проведеното административнонаказателно производсто не е съобразено с действащите разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебния контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38ce14fd-5a01-46e3-aace-5828c49fd464