Решение № 1246 от 31.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501625 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от П. Х. М., ЕГН ********** и Д. Д. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. П. Х. от АК-Варна, срещу Решение № 1470/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 6763/2022 г. по описа на ВРС, 51-ви с-в, с което въззивниците П. Х. М. и Д. Д. Г., са осъдени да предадат на Д. П. П., отнетото владение върху реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. Зеленика, която реална част е с площ от 184 кв.м и граници: от север - поземлен имот № ***, от изток - поземлен имот № ***, от юг и запад - останалата част от поземлен имот № ***, като същата реална част е обозначена в червен щрих на комбинирана скица-приложение № 4 към приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. С.К., която скица е приложена на л. 63 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, на основание чл. 75 от ЗС; допуснато е предварително изпълнение и са присъдени разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения на материалния закон, неправилно и необосновано.

Твърди се, че искът не е предявен от владелец, като фактическата власт, ако е имало такава, е била нарушена много преди отнемането на владението, предмет на производството. Твърди се, че не е доказано явно, спокойно, непрекъснато владение /фактическа власт върху процесната реална част, с намерение за своене/. Твърди се, че не е установено безспорно нито кога е започнало упражняването на фактическата власт, нито е демонстрирано намерението за своене, нито владението е било спокойно.

1

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено.

В открито съдебно заседание въззивната страна П. М. се явява лично и се представлява от адв. П. Х., като двамата поддържат въззивната жалба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Д. П. П., чрез процесуалния му представител адв. П. С. от АК -Варна, с който се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното решение, като обосновано, правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Претендират се разноски по делото.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Д. П. П. срещу П. Х. М. и Д. Д. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 75 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца отнетото владение върху реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. Зеленика, която реална част е с площ от 184 кв.м и граници: от север поземлен имот № ***, от изток - поземлен имот № *** и от юг и запад - останалата част от поземлен имот № ***, като същата реална част е обозначена в червен щрих на комбинирана скица, изготвена от вещото лице инж. С.К., приложена на л. 63 от делото.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за дарение от 26.04.1996 г. е придобил собствеността върху дворно място с площ 1100 кв.м. в гр. Варна, м-ст Зеленика, представляващо имот пл. № 185 по плана на местността, като дареният му имот е бил с трайно установени на място граници, материализирани с ограда от мрежа и бетонни колове, в които площта на имота е била 1260 кв.м. Твърди, че от сключването на договора владее непрекъснато и спокойно имота в тези реални граници, включително го обработва. Твърди, че владеният от него имот с обща площ 1260 кв.м. включва поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК с площ 1076 кв.м. и процесната реална част от поземлен имот № *** (нов ***) с площ 184 кв.м. и посочени граници. Твърди, че на 17.03.2022 г. неизвестни лица са нарушили владението му, като са навлезли с около 10-12 метра в южната част на имота, съборили са оградите в тази част и са поставили нова ограда с мрежа и метални колове, отстояща приблизително на 10-12 м от предишната и така на практика е отнето владението му върху процесната реална част, продължило повече от 26 години. Посочените действия са извършени по поръчение на ответниците, които са закупили поземлен имот № *** с договор за покупкопродажба от 20.10.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител адв. К. Ж. депозират отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват твърдяното владение на ищеца върху процесната реална част от собствения им поземлен имот № ***, както и неговата продължителност.

Поддържат, че владението върху целия имот им е предадено при покупката му през 2020 г. и от тогава те упражняват фактическата власт върху цялата негова площ, вкл. и върху процесната реална част. Сочат, че при въвода им във владение на място не е имало изградена ограда, която да осъществява своята функция по предназначение, а само останки от такава, които те са премахнали. Отделно считат, че владението на ищеца не е безспорно доказано, при липса на наведени твърдения самият той лично да е изградил първоначалната 2 ограда в имота, като израз на желанието му да демонстрира владение. Намират, че липсва субективният признак на владението при изложените в исковата молба твърдения оградата в имота да е била заварена от ищеца. Не оспорват, че след премахване на останките от ограда в собствения им имот те са построили нова ограда, разположена по регулационната граница между двата имота.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. П. С., поддържа исковата молба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител адв. К.

Ж., поддържат отговора.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Варна е разделен на два имота с идентификатори: № *** и №***, като спорната реална част попада изцяло в ПИ с идентификатор: № ***. През 2022 г. ответниците са поставили ограда между поземлен имот с идентификатор № ***, собственост на ищеца и поземлен имот с идентификатор №*** /предишен ид. №

***/ по КККР на град Варна, на границата между двата имота. Ответниците владеят спорната реална част от ПИ с актуален идентификатор № №***.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том XXXIII, дело № 8931/1996 г. по описа на нотариус Орлин Стефанов се установява, че на 26.09.1996 г. ищецът Д. П. П. е придобил от дядо си Д.Г.: лозе, находящо се в гр. Варна, кв. Галата, м-ст Зеленика, цялото с площ 1100 кв.м., представляващо имот с пл. № 185 по плана на кв.

Галата, при граници на имота: имот № 180, имот № 181, имот № 3149, имот № 184 и път.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том 6, рег. № 10459, дело № 895 от 2020 г. по описа на нотариус В. Г. се установява, че ответниците П. Х. М. и Д.

Д. Г. са закупили от Р.Б.М., при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 19.06.2015 г., находящ се в гр. Варна, рн Аспарухово, кв. Галата, Зеленика, с площ 1295 кв.м при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***. Към него са представени: скица на поземлен имот с идентификатор *** по КККР град Варна, Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 178, том V, дело № 1782/1966г. по описа на нотариус Стоян Стоянов, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 109, том Х, дело № 3576/1985г. по описа на нотариус при ВРС, Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 188, том 5, рег. № 10283, дело № 876/2020 по описа на нотариус В. Г..

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата и приета съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира, се установява, че ПИ ***, чрез делба е разделен на два поземлени имота с идентификатори *** и ***, като процесната реална част изцяло попада в ПИ ***.

Установява се, че между ПИ *** и съседния му от север ПИ *** има изградена ограда от метални колове и оградна мрежа, поставена на общата кадастралната граница на двата имота. Изяснява се, че ПИ *** е трасиран, изчистен и заравнен. Съгласно изготвената от вещото лице комбинирана скица – приложение № 4 към заключението, процесната реална част с площ от 184 кв.м. от север граничи с ПИ ***, от изток – с ПИ ***, а от юг и запад – с останалата част от ПИ ***. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. С.К. пояснява, че в ПИ *** е имало дървесна, храстова растителност, но всичко е 3 премахнато и заравнено, поради което не се виждат и следи от друга ограда, която да е била навътре в имота. Останки от ограда, дъски и летви по време на огледа са били видни в ПИ ***, ситуирани непосредствено след границата с ПИ ***.

От показанията на водения от ищеца св. Д.М. (без родство със страните, ищец по висящо дело срещу ответниците), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира като обективни и правдоподобни, като дадени от лице с непосредствени лични впечатления, възпроизведени последователно и непротиворечиво, се установява, че свидетелят от 2000 г. е собственик на ПИ ***, съседен на ПИ с идентификатор *** – собственост на ищеца, граничещ на юг с процесния ПИ *** (сега ***). Когато свидетелят е купил имота си, същият е бил ограден с ограда, изградена по северната граница на ПИ ***, с циментови колове и оградна мрежа с височина около 170 см. Споделя, че той е заварил тази ограда на място, като през годините той и ищецът са я укрепвали и поддържали, всеки откъм неговия имот. Твърди, че оградата е била в добро състояние, без липсващи части, и е изпълнявала предназначението си, била е поддържана в добро състояние, за да се предотврати проникването в имотите на диви и домашни животни. Твърди, че тази ограда вече я няма, тъй като е била разрушена от ответника М. на 17.03.2022 г. Разказва, че на въпросната дата старата ограда е била съборена с помощта на багер и на нейно място е поставена нова ограда на около 10 м на север, навътре в неговия имот и в този на ищеца, като са изхвърлени навън всички останки от старата ограда и от имуществото на ищеца, което се е намирало след оградата в имота му.

Споделя, че той е уведомил ищеца за разрушаването на изградената ограда и навлизането в имота му, като ищецът е извикал полиция и сам е дошъл на място, но новата ограда вече е била прокарана. Разказва още, че ищецът не живее постоянно в имота, но го посещава всеки уикенд и през други почивни дни и отпуски в имота отглежда овошки и зеленчуци, съхранява инвентар.