Решение № 1562 от 18.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330203408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 8689 от 29.05.2024 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура"-гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което на М. Д. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а", предл. 1 от ЗП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. "в", вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Жалбоподателят, М. Д. Г., обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност, поради което претендира за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител – юрк. А., която в писмено становище до съда и в съдебно заседание излага доводи за потвърждаване на процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 29.04.2024 г. в 11:50 часа на път II-56, км 90+200, в посока гр. Раковски-гр.

Пловдив, свидетелят Д. Г. З. на длъжност *** в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към АПИ спрял съчленено ППС с водач М. Д. Г.. Последния управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка Скания с peг. № *** и полуремарке с три оси с peг. № ***, като превозвал бетонна греда.

По време на проверката контролните органи установили, че водачът извършва превоз на товари, както бе посочено бетонна греда. Те направили измерване с техническо средство ролетка 1243/18 (50м), при което било установено, че измерената дължина на ППС е 25,40 метра при допустима максимална дължина на ППС 16, 50 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б.

" В" от Наредба № 11/03.07.2001 г., като превишението било с 8,90 м.

По време на проверката водачът не представил разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми съгласно изискванията на чл. 8. ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ), което разрешение се изисква съгласно чл. 26, ал.

2, т. 1. буква "а", предл. 1 от Закона за пътищата във връзка с чл. 5, ал. 1. т. 3. буква „В“, чл.

8. ал. 1 и чл. 37. ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата.

При това положение проверяващите приели, че се касае за извънгабаритно ППС, поради което на същата дата в присъствие на водача, свидетелят З. съставил срещу Г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а" от ЗП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. "в", вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., поради извършване на превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като изрично отбелязал, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д. Г. З. – актосъставител, както и от приложените по делото писмени доказателства.

В разпита си актосъставителят поддържа съставения от него акт, като сочи, че дължината на превозното средство е била измерена с ролетка пред самия водач и тя е била 25,40 метра при максимално допустима дължина от 16,50 метра, като за тези извънгабаритни размери, жалбоподателят не е притежавал необходимото разрешително.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. и заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на Председателя на АПИ.

Съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" за 2 нарушения по републиканските пътища.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.

Спазени са сроковете за издаването му.

Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна квалификация в последното. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В изпълнение на това свое задължение съдът намира, че АУАН и НП, предвид представените по делото Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ и Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, са издадени от териториално и материално компетентни органи в рамките на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Компетентността на актосъставителя произтича от заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенцията "Пътна инфраструктура", тъй като същият е посочен в т. 8 от изброените в заповедта длъжностни лица, част от чиито задължения е и съставянето АУАН при констатирани нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП, наказателните постановления се издават за републиканските пътища от председателя на Управителния съвет на Агенцията или упълномощено от председателя длъжностно лице от Агенцията. Видно от представената по делото заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., *** на Управителния съвет на Агенцията "Пътна инфраструктура" към 31.03.2022 г. – Т. В., определя В. Б. А. на длъжност - *** "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по реда, предвиден в ЗП. Касае се органно представителство, с оглед което не е необходимо ново упълномощаване на лицето от новоизбрания *** на УС на АПИ към датата на издаване на процесното НП – инж. Й. В., доколкото такова е необходимо само в случаи, че се определя ново лице, което да изпълнява съответната функция. В случай, че новият управител на УС на АПИ е желаел да упълномощи друго лице, той е разполагал с правомощието да издаде нова заповед, която би отменила действието на предходната, но данни за такава по делото няма, поради което възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явява неоснователни.

По делото е безспорно, че на процесната дата, час и място, М. Г. е управлявал "извънгабаритно" МПС по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11/2001 г., доколкото управляваното от него МПС, с което е извършвал превоз на товар, е било с дължина 25,40 3 метра при допустима максимална дължина на ППС 16,50 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б.

" В" от Наредба № 11/03.07.2001 г., като превишението е със 8, 90 м. Установено е, че водачът не е представил разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 11/2001 г.: извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5.

Съгласно чл. 5, ал. 1: допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за: дължина на: а) всяко моторно превозно средство, с изключение на автобус - 12, 00 m; б) ремарке - 12, 00 m; в) съчленено ППС - 16, 50 m; г) съчленен автобус - 18, 75 m;

В случая, управляваното от жалбоподателя товарно МПС е било с дължина 25,40 метра, т. е. превишението е със 8,90 метра тъй като управляваното ППС е съчеленено. Т. е., към датата на проверката движението на МПС е извършвано от водача без издадено съответно разрешително за превишаване на максимално допустимите норми по Раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, на администрацията, управляваща пътя /АПИ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2001 г. - движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП - за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Следва да се посочи, че жалбоподателят не отрича, че съчлененото ППС е било с извънгабаритни размери към датата на проверката, тъй като е превозвало бетонна греда и въпреки това е ползвало пътищата без разрешение, като в тази насока са и показанията на актосъствителя.

С оглед на горното, жалбоподателят е извършил нарушение на 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 1 от ЗП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. " В", вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, доколкото водачът е бил длъжен и е имал обективна възможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици, но не е сторил това, нарушавайки закона. Т. е., водачът е 4 съзнавал задължението си да извършва превоза след издадено разрешение от АПИ, но не и имало такова.

Съдът допълнително ще посочи, че разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, под която е подведено административното нарушение не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Затова, субект на процесното нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя, като управлява извънгабаритно ППС по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Наредбата. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от същата наредба.