Решение № 2320 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2320 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500814 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответниците по иска Н. Н. Д. и Н. К. Д., чрез адв. Н. К., срещу решение № 20202861 от 26.10.2021 г. по гр.д. № 54761/2020 г. на СРС, ГО, 174 състав, с което е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, ч е ответницата Н. Н. Д. дължи на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 637,90 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 71,89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода 14.09.2017 г. – 21.05.2019 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 9,08 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.05.2016 г. - 01.04.2018 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,70 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 3 за периода 14.09.2017 г. – 21.05.2019 г., както и че ответникът Н. К. Д. дължи на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ - сумата 637,90 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2016 г. 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане;

1

2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 71,89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода 14.09.2017 г. – 21.05.2019 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 9,08 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.05.2016 г. - 01.04.2018 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,70 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по т.

3 за периода 14.09.2017 г. – 21.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 32342/2019 г. на СРС, 174 състав. Решението се обжалва и в частта, с която ответниците са осъдени да платят на дружеството сумата 128,82 лв. разноски в исковото производство и сумата 62,16 лв. разноски в заповедното производство.

Поддържа се неправилност на решението, поради необоснованост на извода на първоинстанционния съд за наличие на облигационни отношения между страните по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот и за спорния период. Твърди се, че не е доказано ответниците да са собственици на апартамента, но дори и да се приеме, че са собственици, се твърди че те не дължат процесните суми, тъй като същите се дължат от трето лице, представило молба-декларация за откриване на партида за същия имот.

Поддържа се недължимост на сумите за услугата дялово разпределение, тъй като не са представени доказателства за тяхното основание, размер и заплащане от ищеца на „Т.с.“ ЕООД, както и поради нарушение на чл. 36, ал. 2 ОУ. По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се излага, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като липсват доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата на ищеца. Поддържа се, че при установителните искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, законната лихва върху претендираните суми не подлежи на установяване. Твърди се необоснованост на извода на съда, че вземанията на кредитора не са погасени по давност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

В отговора на въззивната жалба, подаден от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Б.А., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Твърди се, че по делото е доказано, че топлоснабденият имот е собственост на ответниците. Твърди се, че съгласно общите условия цената на услугата дялово разпределение се дължи на продавача на топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

2

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Предявените искове с правно основание на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ, за признаване на вземания в размери на по 637,90 лв. за всеки от ответниците - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г. лв., за процесния топлоснабден имот, са основателни за сумите от по 622,52 лв. за всеки от ответниците и за периода 01.06.2016 – 30.04.2018 г.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. В последната хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. В този смисъл са задължителните разясненията, направени в т.

1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС. Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл.

153, ал. 1 ЗЕ).

В случая, наследодателят на ответниците – К.Т. Д. е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, за процесния имот. На първо място, по делото не се спори, че същият е бил собственик на апартамента, а това обстоятелство се установява и от писмо от Столична община – район „Младост“ (неоспорено от ответниците), според което на 29.12.1978 г. апартаментът е бил продаден от държавата, чрез Столична община – район „Младост“ на К.Т. Д., както и от списък на етажните собственици на етажната собственост, 3 находящата се в ж.к. ****, в който К.Т. Д. се е подписал саморъчно като собственик на ап.

94. На следващо място, дори да се приеме, че К.Т. Д. не е бил собственик на жилището, то същият е бил облигационен ползвател на апартамента и е имал сключен договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие. Този извод следва от представените и приети като писмени доказателства по делото копие на индивидуални справки за отопление и топла вода от 30.09.2017 г. и от 30.07.2018 г. и копие от главни отчети от 21.05.2017 г. и от 11.05.2018 г., в които като клиент е посочен К.Т. Д., ж.к. ****. Тоест, дори да се приеме за недоказано, че К.Т. Д. е бил собственик или вещен ползвател на процесния апартамент, то същият е имала качеството на потребител на топлинна енергия като облигационен ползвател на жилището със сключен договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие. След смъртта на К.Т. Д. (починал на 18.10.2009 г., видно от удостоверение за наследници от 18.04.2019 г.), правата и задълженията по сключения с „Топлофикация София“ ЕАД договор са преминали в правната сфера на неговите наследници – Н. Н. Д., Т.

К. Д. и Н. К. Д., с равни наследствени дялове. От изложеното следва, че между „Топлофикация София“ ЕАД, от една страна, и Н. Н. Д., Т. К. Д. и Н. К. Д., от друга, е възникнало валидно облигационно отношение по доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот ап. 94, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

В исковия период са действали различни общи условия: от 01.05.2016 г. до 09.08.2016 г. вкл. – ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.; от 10.08.2016 г. до 30.04.2018 г. – ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, въззиваемите да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните. В чл. 63, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че при смърт на клиент-физическо лице, наследниците променят партидата на тяхно име или по писмено споразумение между тях - на името на някои от наследниците, а при липса на писмено споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, съобразно наследствените им дялове. Доколкото липсват данни след смъртта на К.Т. Д. да е била открита индивидуална партида само на името на един от неговите наследници, то следва да се приеме, че облигационните отношения по договора за доставка на топлинна енергия са възникнали по отношение и на тримата наследници.

Следва да се посочи, че предмет на настоящото производство е вземането на дружеството към Н. Н. Д. и към Н. К. Д., но не и това към Т. К. Д., тъй като след пълно погасяване на неговата част от задължението към „Топлофикация София“ ЕАД, с разпореждане № 20217545 от 06.10.2020 г. по гр.д. № 32342/2019 г. на СРС, ГО, 174 състав, е била обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта й срещу Т. К. Д..

Неоснователни са доводите на ответниците, че не са налице облигационни отношения между тях и ищцовото дружество, тъй като такива са налице между дружеството и трето за процеса лице, представило молба-декларация за откриване на партида за процесния имот.

4

Тези твърдения не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал - в кориците на делото не се съдържа подобна молба-декларация.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период (01.05.2016 г. – 30.04.2018 г.), на топлинна енергия в претендираното количество и стойност – 1913,70 лв.