Определение № 998 от 05.12.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 998 гр. София, 05.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500972 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба от И. Ц. И., подадена чрез процесуалния му представител – адв. И. Н. от САК, срещу Определение № 838/03.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1484/2024 г. по описа на РС – Ботевград, с което е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от държавни такси и разноски по производството.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че са налице предпоставките за уважаване на искането му. В тази връзка посочва, че заплащането на адвокатски хонорар и на част от определената държавна такса не следва да се приемат като основателен и законосъобразен аргумент за обратното, тъй като видно било от представената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, че единственият, получаван от молителя, доход е под минималната работна заплата и същия страда от сериозни здравословни проблеми. Искането по същество е за отмяна на обжалвания акт и вместо него – постановяване на определение, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена изцяло.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от И. Ц. И. срещу „АПС Б. Б.“ ЕООД, с правно основание чл. 439 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищеца не дължи следните суми по изпълнителен лист, издаден на 16.08.2010 г. по ч.гр.д. № 913/2010 г. от РС – Ботевград:

287,17 лв. главница; 425,84 лв. лихва за забава от 30.06.2010 г. до 08.08.2024 г.

1 и 23,60 лв. разноски, поради изтекла давност. Към исковата молба са приложени платежно нареждане за внесена по сметка на районния съд държавна такса за производството в размер на 50,00 лева, както и договор за правна и защита и съдействие, видно от който на 05.08.2024 г. ищецът и настоящ молител е заплатил на процесуалния си представител – адв. И. Н., адвокатското възнаграждение, определено по договора, в пълен размер, а именно 610,00 лева.

В процедурата по проверка за редовност и допустимост на така подадената искова молаба първоинсатнционният съд е счел, че е сезиран с три самостоятелни искови претенции, за всяка от които се дължи държавна такса в минимален размер от 50,00 лева, поради което е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на още 100,00 лева. В предоставения едноседмичен срок за изпълнение на посочените указания ищецът е депозирал молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, към която е приложил и декларация за имущественото си състояние, с искане да бъде освободен от задължението за внасяне на така определената държавна такса в размер на 100,00 лева.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на страната от заплащане на държавни такси и разноски. Единственият аргумент, на който се е позовал районният съд е обстоятелството, че ищецът (сега молител) е заплатил адвокатско възнаграждение в размер надхвърлящ шест пъти държавната такса за довнасяне, поради което е счел, че последният разполага с достатъчно средства да заплати остатъка от 100,00 лева.

Определението на РС – Ботевград е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, ч е не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят изцяло или отчасти, дължимите за водене на делото такси и разноски. По този начин се гарантира ефективният достъп до правосъдие, в случаите когато страната не разполага с необходимите парични средства за това. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и разноски по производството.

В настоящия случай, видно от предствената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, ищецът, който е на 50 години, получава месечен доход в размер на 884,00 лева и няма друг източник на доходи, не притежава недвижими имоти или МПС, както и парични влогове, дялове или облигации в търговски дружества. Относно здравословното му състояние е декларирал, че страда от редица заболявания, за които закупува лекарства на стойност 100,00 лева месечно, като за посочените обстоятелства не е представил доказателства.

При тези фактически данни въззивният съд намира, че към момента на отправяне на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, ищецът не е разполагал с достатъчно средства за заплащане на определената държавна такса за довнасяне в размер на 100,00 лева. Друг е въпросът доколко тези указания са 2 правилни и законосъобразни, но предвид същността на настоящото производство, въззивният състав не разполага с правомощието да ги ревизира.

Обстоятелството, че в предходен момент, при предявяване на исковата молба, ищецът добросъвестно е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева, както и наличието на доказано заплащане на адвокатски хонорар не могат да служат като мотив за отказ да се освободи страната от заплащането на държавна такса в допълнителен размер (В този смисъл – Определение № 274 от 12.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1842/2015 г. на ВКС; Определение № 633 от 02.10.2013 г. по ч.т. д. № 2987/2013 г. на ВКС). Това е така тъй като внесената такса е в минимален размер, а заплатеното адвокатско възнаграждение е условие за ползване на адвокатска помощ по делото, като гаранция за ефективното право на защита в процеса. Релевантно в случая е обстоятелството, че към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК молителят успява да установи наличието на предпоставките за уважаване на молбата, а именно, че не разполага с възможност да понесе задължението за довнасяне на определената (но недължима според настоящия състав) държавна такса.

Поради изложеното обжалваният акт следва да се отмени и да се постанови друг за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса в размер на 100,00 лева.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 838/03.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1484/2024 г. по описа на РС – Ботевград, с което е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от държавни такси и разноски по производството, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца И. Ц. И. от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 100,00 лева, за разглеждане на първоинсатнционното производство по гр. д. № 1484/2024 г. по описа на РС – Ботевград.

Делото да се изпрати на РС – Ботевград за продължаване на съдопроизводствените дейтвия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4