Определение № 4184 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4184 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500912 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение на длъжника „Ер Еф“ ЕООД по чл.423 ал.1 ГПК от 05.06.2025 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 02.01.2025 г. по ч.гр.д. №75048/2024 г. по описа на СРС, 38 състав.

Длъжникът твърди, че е узнал за заповедта и образуваното дело на 05.05.2025 г. от връчване на съобщение за образувано изпълнително производство по изп.д.

№20258400400392 по описа на ЧСИ М.Ц. въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на Р.К.Р.. Счита, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на дружеството, поради което е налице основанието по чл.423 ал.1 т.1 ГПК. Оспорва отразените от връчителя данни, че няма сграда с идентификатор №115, да отговарят на действителността. Посочва, че е нарушен и чл.50 ал.4 ГПК, поради липсата на залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението си за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение посочва и изрично включената в предварителния договор, подписан между страните на 17.10.2019 г., клауза, предвиждаща връчването на съобщения и уведомления във връзка с последния да се извършва на посочения в чл.12 адрес за кореспонденция. Моли въззивният съд да приема възражението му по чл.423 ал.1 т.1 ГПК за основателно и да спре изпълнението на основание чл.423 ал.2 ГПК.

Заявителят Р.К.Р. в законоустановения срок оспорва възражението като неоснователно и поддържа, че СРС са спазени изискванията по отношение процедурата за връчване на съдебни книжа. Моли възражението да бъде отхвърлено.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на длъжника и прецени приложените доказателства, намира следното:

Нормата на чл.423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл.423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и 1 предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. При сезиране на въззивния съд с възражение по чл.423 ал.1 ГПК съдът дължи извършване на преценка за допустимостта на възражението, с оглед спазването на срока за неговото подаване. Съобразно разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно.

По делото е представено писмо, изх. №8681/25.04.2025 г. от ЧСИ М.Ц., от което е видно, че съобщението за образувано изпълнителното дело срещу длъжника „ЕФ ЕФ“ ЕООД е прието за редовно връчено на 05.05.2025 г. За началото на срока по чл.423 ал.1 ГПК правно релевантен е моментът на узнаването на факта на издаване на заповедта от длъжника, както и нейното съдържание, за да може той да развие доводите си за наличието на визираните в чл.423 ал.1 т.1 - 4 ГПК основания. Ето защо, следва да се приеме, че възражението от 05.06.2025 год. е подадено в срок.

Разгледано по същество същото е основателно.

Производството пред заповедния съд е образувано на 17.12.2024 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от Р.К.Р. срещу „ЕФ ЕФ“ ЕООД за сумата от 25 000,00 лв., представляваща главница за остатък от пълния размер на задължението /50 000,00 лв./, установено по ч.гр.д. №17336/2024 г. по описа на СРС, 42 състав, представляващо дължимото парично обезщетение предвид неизпълнение по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.10.2019 г. и допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва за периода от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

На 02.01.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №75048/2024 г., по описа на СРС, 38 състав. На основание чл.411 ал.3 ГПК заповедният съд е предприел действия по връчване на заповедта за изпълнение.

Първото съобщение е изпратено на 03.01.2025 г. по седалището и адреса на управление по ТР на бул. ********. Съобщението е върнато в цялост и длъжностното лице по призоваване е посочило, че такъв номер на бул. „Цар Освободител“ няма.

На 24.01.2025 г. СРС е разпоредил да се изпрати ново съобщение до длъжника отново на посочения по-горе адрес. Съобщението отново е върнато в цялост и длъжностното лице по призоваване е посочило, че на бул. „********“ няма номер 115, като съседни номера са 113 и 117, както и че няма информация за дружеството в района, като не са открити и табели с наименованието на фирмата и офис на последната.

С разпореждане от 26.03.2025 г. СРС, 38 състав, е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 ГПК, връчването на търговец или на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а съгласно ал.2, ако лице е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съгласно правилата за връчване на съдебни книжа на търговци по ГПК, за да се приеме, че търговецът е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес, връчителят трябва да е удостоверил, че на адреса отсъства название на фирмата на търговеца, означено с табела в сграда или помещения, в които пребивават негови служители, както и да отрази сведения, относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес, времето на същото пребиваване. Необходимо е освен това връчителят да посочи в съобщението от кои лица е събрал сведенията, както и да впише имената на същите лица, адресите им, или ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят лицата, дали тези сведения. Излагането на посочените 2 констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по надлежния ред, кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка, дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките /решение №15 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр.д. №3719/2017 г., III ГО /.

Посочените констатации са необходими, за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка за наличие в сградата н а помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Процедурата по връчване на съобщения и призовки ще е опорочена, ако единствено е посочено, че не са открити представители на адресата, но липсва отбелязване на горепосочените обстоятелства.

В случая СРС не е указал на връчителя да събере сведения за обстоятелството дали адресатът се намира на адреса и да посочи имената на лицето, от което е събрал сведения.

Длъжностното лице по призоваването е посочило едонствено, че на бул. „********“ няма номер 115, както и че няма информация за дружеството в района, като не са открити и табели с наименованието на фирмата и офис на последната се намират на адреса. Не е залепил уведомление по чл.47 ГПК. На 26.03.2025 г. заповедният съд е издал разпореждане, в което директно е приложил последиците на връчването, а именно констатирал е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, без да означи на коя дата е настъпил този юридически факт. Настоящият състав на съда, счита, че процесуалните действия, реализирани от връчителя, са извършени при опорочаване на процедурата за удостоверяване на връчването, респ. неправилно районният съд е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена при прилагане на процесуалната разпоредба на чл.50 ал.2 ГПК. Такива доказателства по делото липсват, тъй като връчителят, макар и посетил адреса два пъти не е извършил задълбочена проверка дали на адреса се намира офис на дружеството.

На основание чл.423 ГПК възражението на длъжника следва да бъде прието, а по силата на ал.3 изр.2 на същата разпоредба - изпълнителното производство следва да бъде спряно.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение на „ЕФ ЕФ“ ЕООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 02.01.2025 г. по ч.гр.д. №75048/2024 г. по описа на СРС, 38 състав.

СПИРА на основание чл.423 ал.3 изр.2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.01.2025 г., издадена по ч.гр.д. №75048/2024 г. по описа на СРС, 38 състав, по изп.д. №20258400400392 по описа на ЧСИ М.Ц..

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 38 състав, по ч.гр.д. №75048/2024 г. за осъществяване на действията по чл.415 ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4