Решение № 4552 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4552 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330102223 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Сани комерс 2016“ ЕООД, ЕИК 204028255 против „Аквапарк холдинг 2018“ ЕООД, ЕИК 205051142, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди сключен устен договор за изработка от 31.05.2021 г. /съгл. оферта от 10.05.2021 г./, с който ответникът се задължил до три месеца да достави и монтира в частен двор в с. Г., общ. и обл. П., автоматизирана подземна поливна система, за цена от 3500 лв., с уговорено авансово плащане от 1800 лева – платено от ищеца, за което била издадена фактура № 2/31.05.2021 г. Задължението не било изпълнено, въпреки изпратената покана с даден подходящ срок, поради което претендира за последиците на развален договор - присъждане на платения аванс, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 05.12.2022 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Признава правоотношението и плащане на аванса, но поддържа да е уведомил ищеца, че не може да изпълни поетите задължения до късна есен на 2021 г. Междувременно закупил основните и необходими материали за изработване на уговореното. Поддържа да е предлагал изпълнение в края на 2021 г. – отказано от ищеца, с обяснение, че земята била замръзнала, след което и няколко пъти през 2022 г. – с отказано съдействие от страна на възложителя. Предоставеният срок в поканата не бил подходящ с оглед метеорологичните условия в периода и другите ангажименти на ответника с клиенти.

Тя била формална, бланкетна, не можела да доведе до последиците на чл. 87 ЗЗД.

Твърди поръчващият да е неизправна страна по договора, да не е създал необходимите 1 условия за изпълнение на изработката и попречил като не дал достъп до обекта за изпълнение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже – наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договора за изработка с конкретния предмет; размера на възнаграждението за работата; плащане на уговорения аванс; настъпване на падежа за изпълнение и отпаднал интерес от него; настъпили предпоставки за разваляне на договора.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи – точно изпълнение на задълженията по договора, за което е получил авансовото плащане, респ. наличието на основание за задържане на претендираната сума, както и възраженията си в отговора – вкл. за неизправност на ищеца като страна по договора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по устен договор за изработка от 31.05.2021 г. /съгл. оферта от ответника от 10.05.2021 г. със сочените параметри/, при цена от 3500 лв., уговорено авансово плащане от 1800 лева – платено от ищеца, за което е издадена фактура № 2/31.05.2021 г.; ответникът е получил изпратената от ищеца покана /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 5414/10.05.2023 г. – л. 24-25/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Правоотношението между страните и плащането на уговорения аванс не са спорни. Казусът се концентрира около въпросите налице ли са предпоставките за разваляне на договора поради неизпълнение, респ. подлежи ли на връщане или запазване исковата сума.

Относно уговорките и развилите се отношения са събрани гласни док. средства.

Св. Й. С. /без служебни правоотношения; с. на управителя на „Сани комерс 2016“ ЕООД/ заявява, че фирма „Аквапарк холдинг 2018“ ЕООД изпълнила предишна поръчка, след което дала оферта за нов обект, за който била изискана и платена в аванс сумата от 1800 лева. Поддържа да е присъствала при монтажа на първия обект, когато се провел и разговорът за втория – къща в с. Г.. Уговорката била за изграждане на поливна система, като нямало точен срок – не била посочена конкретна дата. От фирмата – изпълнител заявили, че, когато са готови, ще стартират, като изграждането ще отнеме около месец. Офертата била изпратена на нейния имейл през м. май 2021 г., поради което приели, че системата трябва да е готова през м. юни. След плащането на аванса, ответникът заявил, че има и други обекти. Били провеждани множество тел. разговори между с. й и управителя на изпълнителя, които лично възприела, т.к. били на високоговорител. Всеки път управителят казвал, че се работи по други обекти, поради което изграждането на системата се отлагало във времето, докато спрял да си вдига телефона. В крайна сметка не било изградено нищо от уговореното.

Допълва, че при един от разговорите, управителят посочил, че работят по друг 2 обект, но веднага след като приключат, ще започнат, така че за лятото на 2021 г. поливната система да е готова и да работи. Целта била системата да се ползва същата година. Веднъж през лятото на 2021 г. се случило да откажат достъп до имота, тъй като били на почивка, но преди този случай били водени разговори, в които от страна на изпълнителя отказвали, защото работели на друг обект. След почивката отново били провеждани такива, но отговорът бил идентичен, като работата по обекта така и не започнала.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, вкл. след съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като са ясни, последователни, логични, житейски обясними, възпроизвеждащи непосредствени възприятия, проследими и обосновани.

Няма доказателства, които да им противостоят, като няма причина да не бъдат ценени.

Св. И. Н. /без служебни правоотношения/, посочва, че е приятел на управителя на „Аквапарк“ – П., помагал му на доброволни начала при изграждането на системи извън пловдивска област. Преди около 3 г. в с. Г. изградили поливна система за 3-4 дни на голяма къща на собственика на „Сани комерс“ – С., който поискал оферта и за друг негов обект в селото. Отишли, взели размерите, след което управителите се разбрали да се чуят по телефона. Не бил обсъждан срок за изпълнение. Първо следвало да се изготви оферта и след приемането й, да се започне работа, но конкретен срок не бил уговорен.

След няколко месеца, П. му казал, че предложението било прието и ще се изгражда втора поливна система, но не посочил точна дата. Той предупредил С., че от ранна пролет до късна есен има много обекти и, ако има готовност – да определи период, с точни дати, за да започне работа.

През есента на следващата година, правили монтаж в балкана, когато лично възприел разговор, в който П.казал, че е взел всичко необходимо като материали за новата поливна система и попитал кога да отиде да я монтира, но човекът отсреща отвърнал: „Сега нямам време, в Турция съм на изложение, когато се върна ще се обадя!“. По думи на П., разговорът се провел със С.. Свидетелят чул, че, когато човекът се върне от чужбина, ще се чуят, но не си спомня кога казал, че ще се случи това, с оглед възможността да започне изграждането. От П. знаел, че са се чували 3-4 пъти, но С. отказвал, тъй като винаги бил някъде.

Тези показания се кредитират относно пресъздадените лични впечатления за възприети факти.

При съвкупния анализ на доказателствата, обсъдени поотделно и при взаимовръзка – съдържание на оферта и показанията на двамата свидетели, съдът приема за установено по несъмнен начин, че при възникване на правоотношението, страните не са уговорили конкретен срок за изпълнение на поетото от ответника задължение. Това не е сторено и при последващи разговори, като изпълнението е отлагано във времето по причини, лежащи и у двете страни. Неоснователни са възраженията в ОИМ за неизправност само на ищеца. От данните по делото не може да се направи извод, че причините на ответника за отлагане на работата са били извинителни, а тези на ищеца – не. Няма ангажирани доказателства ищецът необосновано да е възпрепятствал достъпа до имота, нито неоправдано да е отказвал съдействие, при надлежно предприето от ответника изпълнение. В тази връзка, показанията на св. Н., че при всеки разговор ищецът отказвал достъп, в тази част не се ценят, т.к. не пресъздават лично възприети факти и обстоятелства, а преразказват думи на управителя на отв. дружество, изгодни за защитаваната позиция в процеса. Те 3 противостоят на показанията на св. С. за неколкократно провеждани разговори /лично възприети/ и предлагана възможност за достъп, които според съда отговарят на действително развилите се фактически отношения. Още повече, че и двамата свидетели поддържат ответникът не веднъж да е предупредил, че има и други обекти за работа, при което времевата възможност да престира при подходящи за изпълнението условия, се приема да е под въпрос.

Целта на възникналото облигационно правоотношение е да се постигне крайният му резултат – да се изпълни възложеното, за което да се получи съответното възнаграждение. При веднъж завършена в кратък срок /3-4 дни/ същата работа на друг обект на възложителя и платен аванс за следващия /явно с удовлетвореност от първото изпълнение/, с принципна уговорка предоставената втора оферта също да бъде осъществена, няма нито житейска, нито правна логика, самият възложител при всеки разговор, винаги и постоянно да е отказвал да съдейства за изпълнението, най – малкото доколкото окончателният продукт, за който вече е платил част от цената, ще бъде в негова полза. Съдът не приема да е налице такова поведение на ищеца, което да представлява забава на кредитора и да освобождава от отговорност изпълнителя, който от своя страна да е изряден в ангажимента си.

Съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана. Такава е отправена и получена от ответника на 24.10.2022 г., с предоставен седемдневен срок за изпълнение и изрично волеизявление за разваляне на договора в противен случай.

Съдът приема, че предоставеният срок е напълно подходящ за осъществяване на уговорената работа, като доколкото ответникът не доказва активност, договорът следва да се счита за развален.

Принципно, едностранното изявление за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението, както е в настоящия случай. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок /в т. см. Решение № 163 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6458/2013 г., IV г. о. и Решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о./.

В тази връзка - съдът приема, че предоставеният срок е подходящ с оглед естеството на работата, като възраженията в ОИМ не се споделят. В подкрепа на този извод са показанията на свидетеля на самата страна – Н. - че предишният обект – поливната система на „доста голяма къща, като семеен хотел“ е бил завършен в рамките на 3-4 дни, тоест – предоставеният едноседмичен е бил изцяло достатъчен за изпълнение на задължението /още повече, че според ответника към момента на получаване на поканата, материалите за изграждането са били закупени, съобразно представените фактури – макар те да не установяват по категоричен начин, че касаят именно елементи по процесната поливна система/. Всъщност ответникът не ангажира никакви доказателства за това да е предприемал надлежни и активни действия с оглед изпълнението, вкл. в отговор на изпратената му покана и предоставения срок, а дори и след изтичането му – до предявяване на иска в съда /2 месеца по – късно/. За влошени 4 метеорологични условия като оправдание за липсата на изпълнение, не може да става дума, най – малкото доколкото от сключване на договора до поканата е изминал период от година и пет месеца /седем – до предявяване на ИМ/, с различни вариации на температурата на околната среда, подходящи за работата.