Решение № 1230 от 29.10.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 774/2025
- Вид
- Решение № 1230
- Подписан
- 29.10.2025
- Състав
- Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108, ал.1, т.10 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.153 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.211 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1230 гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000500774 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260267 от 30.04.2024 год., постановено по гр.д. № 950/2019 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 15-ти състав е отхвърлен предявен от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против В. Ц. П. и К. Е. П. иск за отнето в полза на Държавата, на основание чл.63 ал.2, т.2 на: лек автомобил, марка „Мерцедес“ с транзитен номер ******** и на лек автомобил, марка „Ланчия“ с ДК № ********, като с решението ищеца е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 989.92 лева.
С определение № 265393 от 13.08.2024 год. по същото дело в производство по чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да измени постановеното решение в частта за разноските досежно дължимата държавна такса по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците е по-малък от законоустановения /150 000 лева/, като е изследвал по-малък период от проверявания. Поддържа, че тъй като по делото се установи значително несъответствие са налице предпоставките на специалния закон за отнемане на имуществото, поради което моли за отмяна на решението и постановяване на нова, с което исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът В. Ц. П. оспорва жалбата, като твърди неоснователност, тъй като по делото са 1 събрани достатъчно доказателства, даващи основание да се приеме, че исковата претенция е неоснователна. Моли за отхвърляне на жалбата.
Ответникът К. Е. П. не взема становище по жалбата.
Подадена е и частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определението на съда, постановено в производството по чл.248 от ГПК, в която се твърди недължимост на държавна такса, тъй като ищецът е освободен от такава в производството по отнемане на незаконно придобито имущество..
Въззиваемите по частната жалба не вземат становище.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По очертаният от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличието на материалните предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество, намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е било образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ по чл.74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ срещу В. Ц. П. и К. Е.
П., като се твърди, че с решение № 914/31.10.2018 г. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от СРП за това, че по пр.пр. № 54134/2008 г. В. Ц. П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.211 НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.10 от ЗПКОНПИ, а периодът на проверката е от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. Поддържа, че вследствие на извършената проверка се установява наличие на значително несъответствие в размер на 463 398.06 лева в имуществото на ответника по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ. Твърди се, че през проверявания период ответникът П. е придобил имущество в общ размер 569 218.38 лева, включващо: покупка на дялове от търговски дружества на обща стойност 2 530 лева, покупка на 2 леки автомобила на обща стойност 11 800 лева, 489 348.67 лева – преводи по сметки от трети лица и 69 539.71 лева – вноски по банкови сметки от проверяваното лице. През проверявания период ответниците са продали: 16/192 ид. части от ПИ 94 в комплекс „ЦГЧ“ гр. Видин на стойност 44 450 лева и ниви в землището на с. Тополица, като К. П. е получила 2 544.16 лева. Претендира се отнемане, съобразно направен частичен отказ, общо от ответниците, на основание чл. 142 ЗОНПИ, вр. § 5 вр. чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗОПДНПИ (отм.), на две МПС-та: лек автомобил, марка „Мерцедес“ с транзитен номер ******** и на лек автомобил, марка „Ланчия“ с ДК № ********.
Ответникът В. П. оспорва иска, като твърди, че с другата ответница К. Е. П. не живее повече от 10 години. Недвижимият имот е закупен с лични средства на ответницата, придобити от продажба на наследствен имот. Сумата от 619 лева е част от търговския оборот на дружеството. Посочва, че 2-та леки автомобила са закупени със заемни средства с доказан 2 произход. С допълнителна молба ответникът сочи, че в периода 2005 г. – 14.12.2010 г. е живеел преимуществено с болния си баща в неговия дом на адрес в с.***, като през този период е получавал пенсията на своя родител, като двамата се издържали с този доход.
Живеели скромно и успял да спести средствата, депозирани по личната му банкова сметка. В периода 2008- 2012 г. е действал като представител на фирма „Ауто Мони“ ООД, която посредничила със сделки с коли в Република Гърция, често пътувал до там и спестявал представяните му дневни пари, които влагал по сметка, за да не носи в брой. В периода 2012 г. – 2018 г. живеел и работел в Република Италия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Ответникът К. П. по същество не оспорва иска, но в отрито съдебно заседание заявява, че от 2008 г. съпругът й спрял да идва в София, грижел се за баща си, от тогава са във фактическа раздяла. Ответницата сочи, че работи по трудово правоотношение като учител от 1990 г. в *** ОУ кв. Горубляне, гр. София. Посочва, че „дава“ идеалните си части от автомобилите на държавата.
Въззивния съд приема от фактическа и правна страна следното:
Производството на комисията е образувано и се води по Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38 от 18.05.2012 г., отм. ДВ бр.
8/19.01.2018 г.) и е предявен след постановяване на решение № 914/31.10.2018 г. на КОНПИ по реда на чл. 61, ал. 2 т. 2 от ЗОПДНПИ и след приключване на проверката на КОНПИ, инициирана с доклад на ТД-София. Целта на проверката от комисията е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници. По смисъла на действащата към този момент редакция на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период, като „нетни доходи“ според § 1, т. 5 от ДР на ЗОПДНПИ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в хода на тази проверка, проверяващите са събрали необходимите им сведения и са достигнали до извод за наличието на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, надвишаващ за целия проверяван период 150 000 лв., а от там и до извод за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане в полза на държавата.
Съдебното производство по отнемане на незаконно придобитото имущество се развива в състезателен процес по специалните правила на ЗОПДНПИ /отм./ - чл. 74 и сл. от закона, а доколкото няма такива - по правилата на ГПК - чл. 80 от ЗОПДНПИ /отм./, като в същото подлежи на изследване дали имуществото е незаконно придобито.
Въз основа на изложеното, основателността на предявения иск е поставена в зависимост на 3 първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото на проверяваното лице в началото на изследвания период и в края му. По делото следва да се установи значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход (нетния доход е стойността на приходите, намалени с разходи на проверяваното лице и семейството му, като този нетен доход цели да установи свободната и разполагаема наличност от законни средства, която може да бъде използвана за придобиване на имуществото). Проверката е насочена към установяване на несъответствие, което ако надвишава 150 000 лева за целия проверяван период ще възникне основание за отнемане на имущество. Ако това значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници на забогатяване, то последното е незаконно. (Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на КРБ).
В настоящия случай се установи по делото, че периодът на проверката е от 20.05.2006 год. до 20.05.2016 год.
Пред първоинстанционният съд е прието заключение на изготвена съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р. С.. Въззивният съд също кредитира „вторият вариант“ на експертизата, тъй като той отчита настъпилата фактическа раздяла между ответниците пред 2008 год., факт, който не е оспорен от ищцовата страна, а в същото време е категорично установен и от събраните гласни доказателства. От експертизата, в кредитирания вариант се установява, че към 20.05.2006 г. наличните парични средства по банкови сметки на ответниците са в размер на 13 132.34 лева. Получените възнаграждения по банковите сметки на ответницата в периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г., след извършени удръжки, са в общ размер на 87 173.83 лева. За периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. вещото лице установява начислен месечен облагаем доход на П. в общ размер на 3 869.50 лева. За периода от м.05.2014 г. до м.02.2015 г. ответникът е получил възнаграждения, след удържани данъци и осигуровки, в общ размер на 50 676.71 лева, а на база на сключения трудовия договор – м.08.2012 г. ответникът е получил трудово възнаграждение в общ размер на 101 363.43 лева. През проверявания период П. е получила обезщетения в общ размер на 32 885.15 лева. В периода от 05.11.2008 г. до 20.05.2016 г. вещото лице констатира получени обезщетения и пенсии от бащата на П. в общ размер на 12 826.32 лева. Доходите му от друга стопанска дейност са в общ размер на 1 345.67 лева, а тези на П. - 1 062.82 лева. В периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. ответниците са продали недвижими имоти със стойност по нотариални актове в общ размер на 46 994.16 лева. На 19.05.2010 г. П. е продал 15 дяла от капитала на „Вип Кънстъкшън Груп“ ООД за сума в размер на 15.00 лева, а е изтеглил суми от кредитна карта Mastercard globul от „Обединена българска банка“ АД в общ размер на 4 929.99 лева. От 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. ответниците са получили приходи от кредитни лихви и наеми в общ размер на 1 268.37 лева, а преводите/вноски от трети лица, с изключение на процесните преводи, са в общ размер на 4 259 лева. В обобщение експертът отбелязва, че при отчитане на доходите от Италия за процесния период получените доходи и приходи от ответниците са в общ размер на 289 037.20 лева. Изчисленият размер на разходите за пътуване и престой в чужбина на 4 ответниците, за периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г., на база посочената от ищеца методика и наличните по делото данни за излизания, влизания в страната, дестинация е в общ размер на 14 463.45 лева. Не се констатират платени местни данъци и такси от ответниците през процесния период. За процесния период П. е придобил дружествени дялове, отчуждени през проверявания период, на стойност 15.00 лева. От 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. ответниците са внесли парични средства по банкови сметки в общ размер на 123 326.48 лева, получили са преводи/вноски от трети лица в общ размер на 4 259 лева, като преводите в общ размер на 487 001.67 лева са предмет на повдигнатото обвинение по чл. 211 НК спрямо ответника.
Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38cbd525-566c-4a01-90e1-cd0736123e22