Решение № 4971 от 28.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4971 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100507647 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК вр. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по подадена частна жалба от „Б.“ ООД, ЕИК **** – длъжник по изп. дело № 2016/2024 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в Разпореждане от 14.06.2024 г.

Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като съдебният изпълнител не е съобразил и анализирал представените от дружеството доказателства в съвкупност и поотделно. Твърди, че задължението по изпълнителния лист е заплатено на 29.05.2023 г., преди образуване на изпълнителното дело, чрез нареждане на пощенски запис в полза на взискателката – Д.Д.К., но същата e бездействала и не e получила сумата. Навеждат се доводи за злоупотреба с права от страна на взискателката, която умишлено възпрепятствала длъжника да се освободи от задължението си, като бездействала и не e съдействала за изпълнение на задължението. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че е положил допълнителни усилия да изпълни задължението си, като е отправил запитвания до няколко банки за откриване на влог на името на взискателката, но му било отказано. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания акт и да укаже на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, както и да освободи дружеството от присъдените разноски в изпълнителното производство на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.

1

Взискателката – Д.Д.К., в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК е депозирала писмени възражения, като намира подадената жалба за неоснователна, тъй като изпратената от длъжника чрез пощенски запис сума не била получена от нея. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски за производството.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Б. счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, твърдейки, че от представените доказателства излиза, че плащането не било извършено преди образуването на изпълнителното дело.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано на 23.05.2024 г. по молба на взискателката Д.К., в полза на която бил издаден изпълнителен лист от 20.05.2024 г. въз основа на влязло в сила Решение № 6561/27.04.2023 г. по гр.д. 68659/2021 г. по описа на Софийски районен съд. С молба от 14.06.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на производството поради извършено преди образуването му погасяване на дълга, като е приложил служебен бон за извършен от него пощенски превод на 29.05.2023 г., видно от който на посочената дата била наредена сумата от 1661,57 лева в полза Д.Д.К.. Съгласно удостоверение, издадено от „Български пощи“ ЕАД с изх. № 59-00-631/31.07.2023 г., експресен паричен превод с баркод № PS100004DD8ZJ с подател И.Д.С. и получател Д.Д.К. е неизплатен към 28.07.2023 г. и е на разположение за изплащане на една от двете страни подател или получател.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изчерпателно са изброени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление, като съгласно т. 1 на първата алинея изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че изпращането на пощенски запис следва да се приеме за изпълнение на задължението, при положение че получателят на паричната сума не я е получил реално. Не това е волята на законодателя, вложена в 2 разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Използваните в разпоредбата изрази „платена“ или „внесена“ са алтернативни, като при внасяне на сумата по банкова сметка, фактическият състав на прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК ще се счита завършен с удостоверяването на внесената сума. За разлика от банковия превод при изпращането на пощенски запис задължението се счита за погасено с получаване на сумата от бенефициера по записа, тъй като до този момент тя може да бъде върната на подателя, което от своя страна не гарантира изпълнението на задължението. Освен това съгласно чл. 53.4 от Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД вътрешни обикновени и експресни парични преводи , които не са получени в срок от 20 календарни дни от датата на издаването им, се връщат на подателите след изтичане на този срок.

Този извод на съда по въпроса с кое действие длъжникът се освобождава от задължението си – плащане или внасяне, не се променя дори и при недобросъвестно поведение от страна на взискателя, което може да бъде преценявано с оглед изпадането на кредитора в забава. Установи се, че с оглед констатираната забава на кредитора, длъжникът е предприел действия по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД за оставяне на парите за пазене в банка, но съответните институции са отказали откриването на сметка в полза на трето лице.

Нормативните пречки за откриване на сметка от физическо лице обаче не са основание за освобождаване на длъжника от задължението му за изпълнение, а имат значение единствено за санирането на поледиците от собствената му забава, в случай че е била налице такава.

Доводите на жалбоподателя за недобросъвестност на взискателя следва да се преценяват на плоскостта на отговорността за разноски, но не и при преценка за това дали да бъде прекратена висящността на изпълнителното производство. Забавата на кредитора единствено освобождава длъжника от собствената му забава, но не може да рефлектира върху висящността на изпълнителното производство и да се отрече правото на длъжника да събере дълга си посредством принудително изпълнение, още повече че дори и да бъде прекратено, неудовлетвореният взискател ще може да образува ново изпълнително производство.

Предвид изложените съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника – неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Касателно искането на длъжника жалбоподателя за освобождаването му от разноски в изпълнителното производство на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, в конкретния случай липсва произнасяне на съдебния изпълнител по подадената от жалбоподателя молба за освобождаване от разноски в изпълнителното производство, респ.

3 постановен отказ по същата. Доколкото липсва изричен акт на съдебния изпълнител, който да е годен предмет на проверка в настоящото производство, съдът намира, че в тази част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане При този изход на спора, при отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на взискателката Д.Д.К., следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 250 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Б.“ ООД, ЕИК **** – длъжник по изп. дело № 2016/2024 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838, в частта, в която е постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в разпореждане от 14.06.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника „Б.“ ООД, ЕИК **** – длъжник по изп. дело № 2016/2024 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838, в частта, в която е поискал от съдебния изпълнител освобождаване от присъдените разноски в изпълнителното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК „Б.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Б.Б., да заплати сумата от 250 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно. В частта, в която жалбата на длъжника е оставена без разглеждане, решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4