Решение № 1075 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100509503 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7792 от 28.04.2024г., постановено по гр.д. № 63112/2023г. по описа на СРС, 77. състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ф. Г. И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, както следва: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2 889,18 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 60, находящ се в гр.София, ул. ****, аб. №253627, за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№48819/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 30.08.2023г. до плащането; на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 31,72 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д№48819/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 30.08.2023г. до плащането.

С решението са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 2 914,61 лв. и за периода от 01.05.2020г. до 30.06.2020г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 456,03 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.08.2023г. и за сумата от 6,63 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 11.08.2023г.

Със същото решение Ф. Г. И. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от сумата от 101,26 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №48819/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 602,69 лв., представляваща разноски в исковото производство.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответницата Ф. Г. Т. /лицето е идентично с Ф.

Г. И., доколкото има същия ЕГН/, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд относно качеството потребител на топлинна енергия на ответника, тъй като не били ангажирани доказателства за това, че последният е собственик или вещен ползвател на имота. Не било доказано, че ответникът е приел наследството на своя наследодател. Не било доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което ответникът да е обвързан от общите условия на дружеството –ищец за продажна на топлинна енергия за битови нужди. Не били доказани предпоставките за уважаване на претенцията за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“ с приложен заверен препис от електронния регистър на 2 данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, се установява, че процесният имот – ап.№60 в гр.

София, на ул. ****, ет.3 е деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ на 01.01.2012г. от Ф. Г. Т. въз основа на съдебно решение, като данъчно задължено лице за имота е именно ответницата, в качеството й на собственик.

Липсват каквито и да било твърдения или доказателства по делото, че за периода от 2012г. до началото на процесния период - м.май 2020г., са настъпвали промени в принадлежността на правото на собственост за процесния апартамент.

Ангажирани са неоспорени писмени доказателства, че в списък за броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда на бл. №3, ул. „Хайдушка гора“ в ж.к. „Стрелбище“, относно ап.№60 е посочена именно ответницата, за удостоверяване на което обстоятелство същата е положила подпис. Представен е и протокол от ОС на ЕС на процесния бл.3, вх. Б, ж.к. „Стрелбище“ от 04.07.2002г., също подписан от ответницата в качеството й на собственик на ап. №60.

Всяко от посочените доказателства съдържа извънсъдебно признание на правото на собственост на ответницата. Ето защо, като обсъди доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира извода на СРС, че правото й на собственост е доказано по делото, за правилен и обоснован. Оплакванията на въззивницата за необоснованост на решението в тази му част, са неоснователни. При това положение, потребител на топлинната енергия за имота през процесния период е именно жалбоподателката.

На следващо място, от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл.

202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че монтираният измервателен уред в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка и е бил технически изправен. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ТЛП при спазване нормативната уредба. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16- 334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.

Няма данни по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. След прилагане на резултата от изравнителните сметки, дължимата цена на реално доставената топлинна енергия в имота за горепосочения период е 3 018,63 лв. за ТЕ и 31,72 лв. за дялово разпределение.

Във връзка с общото оплакване в жалбата по отношение на възникването и изискуемостта на вземането за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното: По делото няма спор и се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която е въведена система за дялово разпределение. От приетия Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от ЗЕ се установява, че изпълнението на тази услуга е възложено от топлопреносното предприятие на третото лице – помагач „Бруната“ ООД /с актуална фирма – „Далсия“ ООД/, а от представените от него отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се изяснява, че през процесния по делото период услугата е извършена именно от това дружество в съответствие с приложимата нормативна уредба.

По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен 3 срок след първото им публикуване. Ето защо, ответницата дължи заплащане на услугата дялово разпределение за процесния период в размера, установен от СТЕ – 31,72 лв.

Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно произнасянето на първоинстанционния съд по възражението за изтекла погасителна давност, в която насока съдът намира, че в обжалваното решение не е допуснато нарушение на нормите на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Тригодишната давност за най-старото процесно вземане по месечни сметки за м.05.2020г. е изтекла на 15.07.2023г., а за м. юни 2020 – на 15.08.2023г. /при съобразяване на 45-дневния срок за плащане/ – преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2023г. Ето защо, вземанията за тези два месеца са погасени по давност, в какъвто смисъл е и възприетото от СРС. Предвид заключението на СТЕ, за непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 2 889,18 лв., до който размер и за който период искът е основателен и е бил уважен. Погасени по давност вземания за дялово разпределение не се установяват, поради което и правилно искът е бил уважен изцяло.

Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.