Решение № 5067 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5067 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100108816 по описа за 2022 година

Предявени са искове от С. В. Д. срещу З. Д. Д. по чл. 422 ГПК, вр. и чл. 535 ТЗ за установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 18.12.2019 г. за сума в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за което вземане е издадена заповед от 03.05.2022 г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 10692/2022 г. по описа на СРС, 141 състав.

Ищецът С. В. Д. поддържа в исковата молба, че е образувано частно гражданско дело № 10692/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, като на 03.05.2022 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК и изпълнителен лист. Поддържа, че издателят З. Д. Д. е осъдена за заплати на С. В. Д., горепосочената сума от 150 000 лв., дължима по запис на заповед от 18.12.2019 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 3 000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 336 лв. Ищецът излага, че на 20.07.2022 г. е уведомен от СРС за постъпило от длъжника по ч.гр.д. №10692/2022, по описа на СРС, 141 състав, възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Ответницата З. Д. Д. твърди в депозирания отговор, че между страните по делото е налице казузално правоотношение, което записът на заповед обезпечава, както е посочено в него. Оспорва твърдението, че ценната книга обезпечава договора за заем над сумата от 50 000 лв. Сочи, че по договора за заем от 18.12.2019 г. е получила в заем единствено сумата от 50 000 лв., поради което и даденото обезпечение, а именно 1 сумата по записа на заповед, следва да се дължи в този размер. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото се установява, че на 18.12.2019 г. З. Д. Д. е издала в полза на С. В. Д. запис на заповед за сума в размер на 150 000 лв., с дата на падеж 08.02.2020 г.

На ценната книга, най-долу е посочено, че обезпечава договор за заем между страните по делото от същата дата.

На 01.03.2022 г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на процесната ценна книга срещу издателя. По образуваното ч.гр.д. №10692/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, е издадена на 03.05.2022 г. заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за вземането по записа на заповед в размер на 150 000 лв. главница, ведно със законна лихва от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, като и за държавна такса в размер на 3000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 336 лв.

С възражение, депозирано на 07.06.2022 г. длъжника З. Д. Д. е оспорила вземането, обективирано в горепосочената заповед за изпълнение, като в предоставения му едномесечния срок поемателят е предявил настоящия иск.

Предмет на производството по установителния иск по реда на чл.422 ГПК, предшествано от развило се заповедно производство, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т. 9 от ГПК, е установяване съществуването на конкретното вземане по записа на заповед. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект.

Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „Запис на заповед”, както и в текста на същия да е изписан изразът „запис на заповед” така, както предписва правната норма, регламентирана в чл.

535, т. 1 ТЗ. В конкретния случай процесният запис на заповед, издаден на 18.12.2019 г., съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ и е редовен от външна страна.

Падежът на вземането е 08.02.2020 г., т.е. същото е изискуемо. Обстоятелството, че в него е налице отбелязване че обезпечава договор за заем между страните от 18.12.2019 г., не опорочава формата, защото тази добавка не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане на посочената парична сума, а има за цел да осигури доказателство за каузалните отношения, по повод на които е издаден записът на 2 заповед. (решение № 95 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2473/2013 г., II Т. О., ТК).

По настоящото дело страните не спорят, че записът на заповед е издаден за обезпечаването на задължения по договор за заем от 18.12.2019 г.

Установява се от договора за заем от 18.12.2018 г., сключен между С. В. Д., в качеството на заемодател и З. Д. Д., в качеството на заемополучател, че заемодател се е задължил да предостави на заемателя в заем сумата от 150 000 лв., за срок до 31.01.2020 г. Предаването на сумата се извършва по посочената в договора от заемателя сметка в деня на подписване на договора. Видно от платежното нареждане от същата дата с наредител ищеца и получател ответницата, по банковата й сметка е преведена сума в размер на 50 000 лв., с основание за плащане заем. Следователно дължимата сума по ценната книга, с оглед установения по делото размер на задължението на ответницата по казуалното правоотношение е 50 000 лв. Следва да се отбележи, че този извод на съда се подкрепя и от изявлението на ищеца С. Д. в отговора по гр.д. № 5430/2022 г. на РС – Варна, 40 с-в, че сумата от 100 000 лв. по договора за заем не е предавана на З. Демирева по договора за заем от 18.12.2019 г., което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема ищцовата претенция за доказана по основание и до размера от 50 000 лв., като следва да бъде признато, че З. Д.

Д. дължи на С. В. Д. сума в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съответно искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.

При този изход на спора на ищеца С. В. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат претендираните и доказани разноски за настоящото производство в общ размер на 2812 лв., от които сумата от 1000 лв. за държавна такса и 1812 лв. за възнаграждение за адвокат (възражението за прекомерност е неоснователно, защото същото е съобразено с НМРАВ ), както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 2112 лв., от които 1000 лв. – държавна такса и 1112 лв. – адвокатско възнаграждение. На ответницата З. Д. Д. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лв. за възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, че З. Д. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, дължи на С. В. Д. с ЕГН 3

**********, гр. Варна, ул. „******* *******, сумата от 50 000 лв., представляваща незаплатена сума по запис на заповед, издаден на 18.12.2019 г., ведно със законна лихва от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед от 03.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 10692/2022 г., по описа на СРС, 141 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от

150 000 лв.

ОСЪЖДА З. Д. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. ******* да заплати на С. В.

Д. с ЕГН **********, гр. Варна, ул. „******* *******, на основание на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК разноски за настоящото производство в общ размер от 2812 лв., както и направените разноски в заповедното производство в общ размер от 1112 лв.

ОСЪЖДА С. В. Д. с ЕГН **********, гр. Варна, ул. „******* ******* да заплати на З. Д. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 2000 лв., разноски за адвокат в настоящето производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4