Решение № 13238 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13238 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110176236 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. А. Б. срещу „***********“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 3 297.68 лв. – получена без основание сума по изп. д. № 2010*********402630 по описа на ЧСИ *************, с рег. № *********, с район на действие СГС, ведно със законната лихва от 20.12.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че срещу него в качеството му на поръчител по Договор за потребителски кредит № НО-173/2008 г., сключен между *********** и „****************“ ЕАД, е издаден по ч. гр. д. № 48818/2009 г. по описа на СРС, 70 състав, изпълнителен лист от 12.05.2010 г. за следните суми: 19 665.02 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 29.10.2009 г. до изплащане на вземането; 372.36 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 29.07.2009 г.; 273.97 лв. – наказателна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 28.10.2009 г.; 406.23 лв. – разноски за държавна такса; 653.11 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и въз основа на него е образувано посоченото изпълнително дело по искане на банката. Излага, че от 21.11.2018 г. „****************“ ЕАД /с последващо наименование „***************“ ЕАД/ е преобразувано чрез вливане в „***********“ АД. Твърди, че по изпълнителното дело са налагани запори върху трудовото му възнаграждение и доброволно е плащал суми, но въпреки това е настъпила перемпция, поради което с постановление от 20.12.2023 г. съдебният изпълнител го е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като постановлението му е потвърдено с Решение № 1313/06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1779/2024 г. по описа на СГС, в което е прието, че последното изпълнително действие е от 08.07.2011 г. Счита, че изпълнителното дело е прекратено на 08.07.2013 г., поради което всички действия след тази дата са незаконосъобразни и платените след перемирането на делото суми следва да му бъдат възстановени. Сочи, че платените суми за периода от 20.12.2019 г. до 20.12.2024 г. /5 години преди подаване на исковата молба/ възлизат на 3 297.68 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника 1

„***********“ АД, с който предявеният иск е оспорен по основание и размер. Признава, че е универсален правоприемник на „****************“ ЕАД. Счита, че ищецът неправилно се позовава на Решение № 1313/06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1779/2024 г. по описа на СГС, което няма сила на пресъдено нещо, поради което съдът в настоящото производство не е обвързан от него. Сочи, че перемпция на изпълнителното дело по отношение на ищеца не е настъпила и платените от него суми са платени по валидно изпълнително производство.

Твърди, че сумата от 3 297.68 лв. е цялата постъпила по изпълнителното дело сума от ищцата, но тя не е преведена в цялост на банката, защото съдебният изпълнител е правил удръжки в своя полза, а постъпилата в полза на банката сума за исковия период е в размер на 3 045.68 лв. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно извършена от него в полза на ответника престация на процесната сума и получаване на сумата от ответника, а в тежест на последния при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на сумата.

По делото се доказва, че въз основа на два изпълнителни листа, издадени в полза на „****************“ ЕАД по ч. гр. д. № 48818/2009 г. по описа на СРС, 70 състав, единият от които е издаден на 12.05.2010 г. срещу К. А. Б. /в качеството на поръчител/, е образувано по молба на банката изп. д. № 2010*********402630 по описа на ЧСИ *************, с рег. № *********, с район на действие СГС, за следните суми: 19 665.02 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № НО-173/15.10.2008 г., ведно със законната лихва от 29.10.2009 г. до изплащане на вземането; 372.36 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 29.07.2009 г.; 273.97 лв. – наказателна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 28.10.2009 г.;

406.23 лв. – разноски за държавна такса; 653.11 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Страните не спорят, а и от публично достъпните данни в Търговския регистър е видно, че на 21.11.2018 г. „****************“ ЕАД /с последващо наименование „***************“ ЕАД/ е преобразувано чрез вливане в „***********“ АД. Следователно последният е придобил качеството на взискател по изпълнителното дело.

Установява се, че с постановление от 20.12.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по отношение на длъжника К. А. Б. – ищец в настоящото производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението е обжалвано от взискателя „***********“ АД по реда на чл. 435 и сл. ГПК, но жалбата е оставена без уважение с влязло в законна сила Решение № 1313/06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1779/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-Ж въззивен състав. В мотивната част на решението съдът е достигнал до извод, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция. Следва обаче да бъдат съобразени мотивите към т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК се разрешава процесуалният въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по 2 законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същият процесуален въпрос. Ето защо настоящият съдебен състав не е обвързан от влязлото в законна сила решение на СГС, постановено в производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК, а дължи самостоятелна преценка дали изпълнителното дело, образувано срещу ищцата, следва да се счита за прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От значение е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай от представения заверен препис от изпълнителното дело се установява, че то е образувано по молба на взискателя „****************“ ЕАД от 21.05.2010 г. срещу ***********, К. А. Б. и ************** въз основа на два изпълнителни листа, издадени по едно и също заповедно производство – гр. д. № 48818/2009 г. по описа на СРС, 70 състав, по което тримата длъжници са осъдени да заплатят на банката задълженията солидарно. Доколкото изпълнителният лист срещу К. А. Б. е издаден въз основа на издадена по реда на чл. 250 ГПК допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, т.е. в заповедно производство, изначално образувано срещу тримата солидарни длъжника, съдът намира, че независимо от наличието в случая на два изпълнителни листа приложение намират разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, според които: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.“.

По изложените мотиви съдът приема, че отговорът на въпроса дали изпълнителното производство е прекратено поради перемпция изисква съобразяване на изпълнителните действия срещу всички длъжници. В случая се установява, че през целия период след 3 образуване на изпълнителното дело са искани и/или извършвани множество изпълнителни действия, имащи значение по отношение на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно: насочване на изпълнението чрез исканията, съдържащи се в молбата от 21.05.2010 г. за образуване на изпълнително производство, за налагане на запор на трудовото възнаграждение на К. А. Б., получавано от „*******“ ЕООД, и на запор на трудовото възнаграждение на **************, получавано от „*********“ ЕАД, както и чрез възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, в резултат от което са наложени на 27.05.2010 г. запори върху вземанията на всички длъжници по банкови сметки /л. 35 – 64 от изпълнителното дело/, запори върху трудовите възнаграждения на длъжника **************, получавани от „************“ ЕООД и от „*********“ ЕАД, запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. А. Б., получавано от „*******“ ЕООД, и запори върху всички безналични ценни книжа на всички длъжници /л. 97 от изпълнителното дело/, както и са реализирани постъпления на суми в резултат на някои от запорите /л. 110, л. 116 – 125, л. 151, л. 157, л.

166 от изпълнителното дело/; налагане на 25.06.2010 г. на запори върху МПС на длъжниците К. А. Б. и *********** и на възбрана върху 1/4 ид. ч. от имот на длъжника **************; плащания на суми по сметка на съдебния изпълнител от длъжника *********** в периода от 19.11.2010 г. до 02.03.2012 г. /л. 173, л. 176 – 177, л. 179, л. 195 от изпълнителното дело/; искане на взискателя от 10.02.2011 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника К. А. Б., получавано от ЕТ „****************“; искане на взискателя от 08.07.2011 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника К. А. Б., получавано от „Войводата“ ООД, и постъпления на суми по изпълнителното дело в резултат на наложения на 05.01.2012 г. запор /л. 194, л. 210 от изпълнителното дело/; налагане на 05.01.2012 г. на запор на банковите сметки на длъжника ************** в „**********“ ЕАД и постъпването на суми в резултат на него /л. 192 – 193 от изпълнителното дело/; налагане на 05.01.2012 г. на запор на трудовото възнаграждение на длъжника ***********, получавано от „Гранит, мрамор, варовик“ ЕООД; налагане на 04.05.2012 г. на запор на банковите сметки на длъжника ************** в „**********“ ЕАД и постъпването на суми в резултат на него /л. 212 от изпълнителното дело/; налагане на 22.09.2012 г. на запор на банковите сметки на длъжника ************** в „**********“ ЕАД; постъпления на суми по изпълнителното дело от запор на трудовото възнаграждение на длъжника К. А. Б., получавано от „Липненски къмпани груп“ ЕООД /л. 209, л. 211, л. 213, л. 222 – 224, л. 229 – 232, л. 240, л. 247 от изпълнителното дело/; плащания на суми по сметка на съдебния изпълнител в периода от 25.01.2013 г. до 16.10.2023 г. от длъжниците ************** и К.

Разпечатката съдържа 23 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38ca3a19-485c-4943-9d6b-40b764ae67ba