Решение № 255 от 29.07.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. гр.Несебър, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101075 по описа за 2021 година

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 1838 от 19.07.2021г., постановено по гр.д. № 3760/2021г. по описа на РС-Бургас, е прекратено производството по гр.д. № 3760/2021г. на Районен съд - Бургас и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.

Делото е образувано по повод исковата молба на М.С. Е., гражданин на Федерална Република Германия, роден на ***г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр.***, подадена чрез адв.К.Т. и адв.Т.М. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.*** против „В.К.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т..

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на апартамент ***, с идентификатор ***, находящ се в гр.***, с обща застроена площ от 34,60 кв.м. Твърди се, че същият ползва апартамента си само няколко седмици през годината, но е принуден да заплаща нереално високо количество вода, неправилно разпределено от „В.К." ЕАД. В тази връзка се сочи, че ищецът Е. е заплатил задължение в размер на 431,50 лева по фактура № 0039444035/20.12.2019г., съгласно която неправилно му е разпределена вода от 130,12 куб.м на стойност 389,58 лева с ДДС. Наред с това, ищецът получил фактура № 0040397994 от 27.07.2020г. на стойност 335,95 лева и фактура № 0041123807 от 22.12.2020г. на стойност 846,84 лева, за задължения към „ВиК" ЕАД за потребена вода. Съгласно фактура № 0040397994 от 27.07.2020г. ищецът Е. дължал сума в размер на 317,532 лева с ДДС, която била от разпределение на 10,95 куб.м. и 92,33 куб.м. По фактура № 0041123807 от 1

22.12.2020г. М.Е. дължал сума в размер на 769,74 лв. с ДДС от разпределение на 249,59 куб.м. След извършена справка в сайта на „ВиК" ЕАД се установило, че М.Е. дължи общо сумата от 1410,57 лева, от която нови задължения в размер на 167,93 лева, стари задължения 1182,79 леса, лихви 59,85 лева.

Недоволен от неправилно разпределеното количество вода М.Е. е подал три възражения до ответника. От информацията предоставена от „ВиК" ЕАД било установено, че имало неотчетените абонати, както следва: за периода от 11.04.2019г. до 10.12.2019г. - 8 броя абонати; за периода от 11.12.2019г. до 25.06.2020г. - 1 абонат; за периода от 26.06.2020 до 25.11.2020г. - 12 абонати.

С оглед на това, с възражение № 3 било поискано от „ВиК" ЕАД да начисли служебна консумация на неотчетените водомери, които били общо 21, с което щяло да се намали значително задължение на М. С. ЕК.. С отговор изх.№ К262-8/23.03.2021г. „ВиК" ЕАД отказали да намалят задължението на ищеца Е.. Наред с горното, от отговорите на „ВиК" ЕАД станало ясно, че потребената вода в комплекса е огромно количество - 6366 куб метра вода, каквото количество ищецът оспорва да е възможно да се изразходи само за нуждите на един комплекс. Освен това ищецът твърди, че водата в басейна била зеленясала и не била сменяна през целия сезон на 2020г. Поискано било от „ВиК" ЕАД да извърши проверка, за да се установи за какво точно е използвана водата в комплекса и дали има незаконно присъединяване към водоснабдителната мрежа. Според „ВиК" ЕАД по-големите суми от разпределение се дължали на разходи за вода за поддържането на общите части в сградите и прилежащите площи в комплекса. Въз основа на гореизложеното ищецът твърди, че „ВиК" ЕАД неправилно и незаконосъобразно е разпредилило вода в такъв размер, а за количеството което същият счита, че дължи от разпределението на вода сочи, че би следвало да даде отговор експертно лице след проверка и запознаване с всички материали по делото.

Горното е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „В.К." ЕАД, че ищецът М. С. ЕК. не дължи сумата от 317,532 лева с ДДС по фактура № 0040397994 от 27.07.2020г., сумата от 769,74 лв. с ДДС по фактура № 0041123807 от 22.12.2020г., сумата от 167,93 лева - нови задължения по справка от сайта на „ВиК" ЕАД, както и лихви в размер на 59,85 лева.

На следващо място се моли съда да осъди ответника „В.К." ЕАД да заплати на ищеца М. С. ЕК. сумата от 389,58 лева с ДДС по фактура № 0039444035/20.12.2019г., недължимо платена от неправилно разпределена вода от 130,12 куб.м., престирани при начална липса на основание. Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените с исковата молба въпроси. Наред с това се моли съда да задължи ответното дружество да представи фактурата, въз основа на която е начислена сумата от 167,93 лева – 2 нови задължения по справка от сайта на „ВиК“ ЕАД и периода за който са начислени лихви в размер на 59,85 лева. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са отрицателно установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от „В.К." ЕАД, подаден чрез процесуалния им представител, с който на първо място оспорват предявените искове, като недопустими. Считат, че съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК иска следва да се предяви в района, в който е седалището на ответното дружество. В тази връзка правят възражение за местна подсъдност и молят производството по настоящото дело да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на РС-Бургас. Независимо от това, твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като не е обоснован правния интерес от предявяването им. С оглед на това твърдят, че не са изложени твърдения и аргументи относно недължимост на сумите. Не ставало ясно дали твърдението на ищеца за неправилно разпределение на суми от общия водомер касаело недължимост на иска за неоснователното обогатяване или се отнасяло за всички искове. Твърди се, че ищецът следва да обоснове правния си интерес по всеки един от предявените искове, като уточни дали се касае за неправилно според него разпределение на водата от общия водомер или се има предвид неправилно начислено потребено количество вода съгласно споменатите фактури. Също така се сочи, че исковете не са индивидуализирани по основание и размер, тъй като по трите установителни иска сумите не били с посочени параметри, а по иска за неоснователно обогатяване ищецът не е посочил на коя дата е платил сумата без основание. Предвид гореизложеното се моли исковата молба да бъде оставена без движение до отстраняване на посочените нередовности.

Независимо от горното, ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени. Твърдят, че разпределението на количеството вода от общия водомер е извършено в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2004г., поради което оспорват, че същите са разпределени неправилно. Наред с това твърдят, че количеството вода по общия водомер на комплекса са реално отчетени. Сочат, че ВиК операторът многократно е уведомявал своите абонати да си закупят водомер с радио-модул за дистанционно отчитане. Само при това положение, всички абонати щели да бъдат отчитани. Също така сочат, че неотчетените абонати в комплекса били много малък брой и не можело това да е причината за разликата. Отделно от това се твърди, че водомерът бил сезонен и се отчитал два пъти годишно, както и че всички водомери в комплекса се отчитали с електронно мобилно устройство. Представят писмени доказателства. Оспорват въпросите по поисканата СТЕ, като неотносими и поради това, че за някои от тях се изискват специални знания. Оспорват и представения от ищеца снимков материал, като недопустим и молят същият да не се приема. На свой ред, ответното дружество правят искане за допускане на СТЕ, вещото лице по която да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси. Правят искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване.

3

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства. Прави изменение на размера на единия от исковете с правно основание чл.124 от ГПК, като моли същият от 167,93 да се счита за предявен в размер на 150,73 лева. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

За ответното дружество в съдебно заседание се явява процесуалния им представител, който оспорва предявените искове, като неоснователни.

Ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза. Молят съда да ищцовите претенции и да им присъди сторените по делото разноски.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - ответник следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ищеца, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ – Апартамент ***, с идентификатор ***, находящ се в гр***. На следващо място, ответникът следва да докаже, че през процесния период ищецът Е. е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота и партидата към ответното дружество се е водила на негово име.

Тежестта на доказване е указана с Определение № 795 от 04.12.2021г., постановено по настоящото дело /л.32-34 вкл./.

По делото не се спори, че ищецът М.С. Е. е собственик на апартамент ***, с идентификатор ***, находящ се в гр.***. В подкрепа на това е и представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60 от 05.07.2019г. на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие – РС-Несебър /л.8-10 вкл. по гр.д. № 3760/2021г. на РС-Бургас, изпратено по подсъдност на РС-Несебър/.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр.Свети Влас,, общ. Несебър, обл.

Бургас.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия 4 за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес в гр.Свети Влас.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.