Решение № 1325 от 15.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№

1 3 2 5 гр. Пловдив, 15.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 958/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 18-1030-011062/20.12.2018 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.С.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят Б.С. моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон и по конкретно на неустановеност на обвинението по несъмнен и безспорен начин, неправилна правна квалификация на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), недопустимост талонът за изследване да се ползва по две производства, разминаването в посочването на номера му в НП и АУАН, относно реквизитите му, както и преценката, че нарушението по вменената правна квалификация да е едно единно, а не отделни нарушения.

Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив не взема становище на по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 22.11.2018 г. около 18:00 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ***** , собственост на Л. Б. С. с ЕГН **********,***. В същото време на същия булевард от ул. „Брезовска“ със служебния автомобил излязъл свидетелят Г.,***, и забелязал автомобила на жалбоподателя. Подал звуков и светлинен сигнал, тъй като решил да му извърши рутинна проверка. Тогава С. решил да не се съобрази със сигналите и да поеме надясно по ул. „Полковник Бонев“, която била без изход. В края ѝ срещу № 7 спрял. Г. и колегата му слезли от техния автомобил, извадили С. от неговия, му поставили специални помощни средства – белезници, и го въвели в служебния автомобил. Повикали колеги си от група Сигма за установяване на нарушение по ЗДвП. На място се отзовали П. К. и свидетелят Д.Б.. Последните разяснили на С., че ще му бъде направена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, заради което му били свалени и белезниците. Жалбоподателят обаче категорично отказал да бъде положен на тест с дрегер Drug check 3000. Затова му бил съставен талон за изследване № 0015001 от 22.11.2018 г. в 19:55 ч. Б. и колегата му съпроводили със служебния автомобил С. до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на бул. „Пещерско шосе“ за допълнителни медицински изследвания. Жалбоподателят обаче и там отказал да даде кръв и урина за изследване на алкохол и опиати, за което бил съставен лист за преглед на пациент № 100594 от 22.11.2018 г. в 20:17 ч. След което бил откаран в сградата на IV РУП в отдел

„Криминална полиция“ за последващи действия.

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 809125 от 22.11.2018 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл.

147, чл. 3 от ЗДвП. Нарушителят отказал да подпише акта, което бил удостоверено в присъствието на свидетел – М. Щ., и с негов подпис.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 18-1030-011062/20.12.2018 г. срещу Б.С., с което му била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 173, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и са му отнети 12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Г. и Д.Б. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 0015001 от 22.11.2018 г., лист за преглед на пациент № 100594 от 22.11.2018 г., протокол за медицински изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 22.11.2018 г., оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Разпитан в съдебно заседания свидетелят Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на мястото на деянието и възприета лично от свидетеля.

Показанията на свидетелите

Б. и Г. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни.

Независимо един от друг и двамата свидетели дават припокриваща се информация за едни и същи събития, възприети от различна гледна точка. Показанията им са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и листа за преглед на пациент и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на

АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, във връзка с която се прави и възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правата на нарушителя. Съдът счита същото за неоснователно. Както ясно посочва Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.

Такъв именно е конкретният случай, където в НП наказващият орган въз основа на установената в АУАН фактическа обстановка и правомощията си, без да подменя или приема за установени други факти, правилно е посочил нарушената правна норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.

Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че Б.С. като водач на МПС „Фолксваген Голф“ с ДК № ***** , собственост на Л. С. , на 22.11.2018 г. около 18:00 часа в гр.

Пловдив на ул. „Полковник Бонев“ срещу № 7 е отказал да бъде пробван с техническо средство дрегер Drug check 3000 за наличието на употреба на наркотични вещества и техни аналози. Затова му издаден талон за медицинско изследване № 0015001 от същата дата.

Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съгласил и недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му задължение.

Полицейските служители – свидетелите Б. и Г. са категорични, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване на наличие на наркотични вещества или техни аналози в организма му по време на проверката. Твърдението, че друго лице е управлявало автомобила, е недоказано. В хода на съдебното следствие се установи, че С. е управлявал автомобила към момента на проверката и е бил сам в него. Никой от свидетелите не посочи да е имало друго лице. В този смисъл съдът приема, че е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му бил талон за медицинско изследване. С. не изпълнил това предписание и не се е възползвал от дадената му възможност за вземане на кръвна проба. В случая е дадена възможност на водача да се яви за вземане на биологична проба като му е издаден талон за медицинско изследване. Същият не се е възползвал от това свое право, като действията му са били продължение на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него отказ за тестване. От гледна точка индивидуализация на наказанията административнонаказващият орган е наложил санкция само за отказа за бъде тестван с техническо средство Drug check 3000.