Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 30.03.2017, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 539/2016
Вид
Решение № 136
Подписан
30.03.2017
В сила
19.04.2017
Състав
АСИМА КОСТОВА ВАНГЕЛОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 30.03.2017 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски

Районен съд първи граждански състав

На петнадесети март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима

Вангелова-Петрова

Секретар:

С.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 539 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединените исковете е по член 245 във връзка с член 128, т. 2, член 224, ал. 1, член 222, ал. 1 от КТ, член 86 от ЗЗД.

Ищецът - К.Т.А. твърди, че работел в ответното дружество по трудово правоотношение, възникнало по силата на безсрочен трудов договор № 33/08.01.2015г., сключен на основание член 67, ал. 1, т. 1 от КТ, на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с основно месечно трудово възнаграждение 500 лева, платимо до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася, с размер на основен платен годишен отпуск - 20 работни дни, с условие за прекратяване на трудовия договор с предизвестие от 30 дни. Със Заповед № 2/24.04.2016г. на представляващия ответното дружество му било прекратено трудовото правоотношение на основание член 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради намаляване обема на работа, считано от 24.04.2016г. През времетраенето на трудовото му правоотношение с ответника, същият не му изплащал уговореното месечно трудово възнаграждение, въпреки задължението на работодателя по член 128, т. 2 и чл. 245 от КТ. Ползвал отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, както следва: от 10.06.2015г. до 10.07.2015г.; от 21.01.2016г. до 22.02.2016г. и от 23.02.2016г. до 23.03.2016г., като получил дължимото обезщетение.

Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество му дължало неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за месец януари 2015г. - 399.84 лева, за месец февруари 2015г. – 500.00 лева, за месец март 2015г. – 500.00 лева, за месец април 2015г. – 500.00 лева, за месец май 2015г. – 500.00 лева, за месец юни 2015г. - 149.94 лева, за месец юли 2015г. - 349.86 лева, за месец август 2015г. – 500.00 лева, за месец септември 2015г. – 500.00 лева, за месец октомври 2015г. – 500.00 лева, за месец ноември 2015г. – 500.00 лева, за месец декември 2015г. – 500.00 лева, за месец януари 2016г. - 333.20 лева, за месец март 2016г. - 133.28 лева, за месец април 2015г.

- 94.07 лева или общо сумата от 5960.19 лева.

Към датата на прекратяване на трудовия договор, ответното дружество му дължало и обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ в размер на 82.50 лева - за неползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2016г., което било посочено и в заповедта за прекратяване на трудовия договор.

За забавеното плащане на месечните вноски за трудово възнаграждение, на основание член 86 от ЗЗД във връзка с член 245, ал. 2 от КТ, ответното дружество му дължало и обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата на всяко плащане до датата на подаване на исковата молба. Съгласно уговореното в трудовия договор, работодателят бил задължен да заплаща възнаграждението до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Лихвите били, както следва: за възнаграждението за месец януари 2015г. - 50.74 лева, считано от 27.02.2015г.; за възнаграждението за месец февруари 2015г. - 58.99 лева, считано от 31.03.2015г.; за възнаграждението за месец март 2015г. - 54.82 лева, считано от 30.04.2015г.; за възнаграждението за месец април 2015г. - 50.79 лева, считано от 29.05.2015г.; за възнаграждението за месец май 2015г. - 46.34 лева, считано от 30.06.2015г.; за възнаграждението за месец юни 2015г. - 12.60 лева, считано от 31.07.2015г.; за възнаграждението за месец юли 2015г. - 26.68 лева, считано от 28.08.2015г.; за възнаграждението за месец август 2015г. - 33.54 лева, считано от 30.09.2015г.; за възнаграждението за месец септември 2015г. - 29.36 лева, считано от 30.10.2015г.; за възнаграждението за месец октомври 2015г. - 25.05 лева, считано от 30.11.2015г.; за възнаграждението за месец ноември 2015г. - 20.88 лева, считано от 30.12.2015г.; за възнаграждението за месец декември 2015г. - 16.70 лева, считано от 29.01.2016г.; за възнаграждението за месец януари 2016г. - 8.25 лева, считано от 29.02.2016г.; за възнаграждението за месец март 2016г. - 1.08 лева, считано от 29.04.2016г. Общият размер на обезщетението в размер на законната лихва е 435.82 лева.

Твърди, че работодателят му дължал на основание член

222, ал. 1 от КТ и обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец, в размер на 500 лева, за времето, през което останал без работа, за което представя заверено копие от трудовата му книжка. При прекратяването на трудовото правоотношение поискал от работодателя да му изплати посочените суми, но и до момента не било извършено плащане, поради което същите се дължат в пълен размер, като за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание член 245 във връзка с член 128, т. 2, член 224, ал. 1, член 222, ал. 1 от КТ, член 86 от ЗЗД, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва:

- на основание член 245 във връзка с член 128, т. 2 от

КТ, сумата от 5960.19 лева, представляваща размера на неизплатени трудови възнаграж­дения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- на основание член 224, ал. 1 от КТ сумата от 82.50 лева, предста­вляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- на основание член 222, ал. 1 от КТ сумата от 500 лева, предста­вляваща обезщетение за един месец, за времето, през което останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- на основание член 86 от ЗЗД във връзка с член 245, ал. 2 от КТ сумата от 435.82 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата на всяко плащане за трудово възнаграждение.

Претендира направените по делото разноски.

Ответното дружество - „А.– М.“ ЕООД *** намира предявения иск за процесуално допустим, но по същество си за частично неоснователен. Изнесеното в исковата молба като претенция не отговаряло на действителната фактическа обстановка. От посочените цифрово, като неизплатени заплати цифри според ищеца излизало, че през периода на трудовият му договор от 08.01.2015г. до прекратяване му на 24.04.2016г. той е работил без възнаграждение или това бил период от 15 месеца почти без да получава трудово възнаграждение. Факт, който не отговаря на истината. Едва ли имало някой, който би се съгласил да работи без да получава трудово възнаграждение и да търси същото след прекратяване на трудовият му договор. Сочи, че ищеца получавал трудово възнаграждение. Искът бил частично основателен, тъй като му се дължали от началото на 2016г. до влизане на заповедта за освобождавана трудови възнаграждение, както и сума от 200 лева за 2015г. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното копие на Трудов договор №

33/08.01.2015г., сключен на основание член 67, ал. 1, т. 1 от КТ и копия от трудовата книжка на ищеца се установява, че същата е работила при ответното дружество на длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, при основно месечно трудово възнаграждение от 500 лева, за пълно работно време от 8 часа, седмично 40 часа.

Видно от представеното копие от Предизвестие, с дата:

24.03.2016г., изпратено от Д.А.М., Управителя на „А.– М.“ ЕООД *** до К.Т.А. (получено срещу подпис от последния на 24.03.2016г.), на ищеца му е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор с ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 24.04.2016г.

Със Заповед № 2/24.04.2016г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, считано от 24.04.2016г. В заповедта е отразено, че на К. Т.А. следва да му се заплати обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ в размер на 82.50.

В трудовата книжка, като последно отразяване е прекратеното трудово правоотношение с ответното дружество. Към настоящия момент, видно от приложеното копие от регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“, ищецът е регистриран като безработен.

По делото са изслушани две заключението на вещото лице

Р.М. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, които не бяха оспорено от страните и съдът ги възприема като обективни, компетентни и безпристрастни.

СЪГЛАСНО заключението на вещото лице от 08.11.2016г., по отношение на въпроса: „Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към дата на прекратяване на трудовия договор -

24.04.2016г.?“, вещото лице отговаря, че на база приложен Трудов договор № 33/08.01.2015г. и ведомости за заплати за процесния период, брутното трудово възнаграждение към дата на прекратяване на трудовото правоотношение - 24.04.2016г. е в размер на 500.00 лева.

По отношение на въпроса: „Има ли неизплатени трудови възнаграждения – в какъв размер, за кой период от време, като се посочи помесечно?“, вещото лице отговаря, трудовите възнаграждения за периода 08.01.2015г. – 24.04.2016г. за получаване с удържани осигурителни вноски, здравни осигуровки и данък по ЗДДФЛ за процесния период са в общ размер на 738.60 лева, помесечно, както следва:

- за януари 2016г. БТВ

– 402.50 лева и сума за получаване 318.15 лева;

- за февруари 2016г.

БТВ – 0.00 лева и сума за получаване 0.00 лева;

- за март 2016г. БТВ –

136.36 лева и сума за получаване 106.89 лева;

- за април 2016г. БТВ

– 400.00 лева и сума за получаване 313.56 лева.

По отношение на въпроса: „Какъв е размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, начислено ли е същото, за коя година, за колко дни и изплатено ли е?“, вещото лице отговаря, че в Заповед № 2/24.04.2016г. е начислено обезщетение по реда на чл.224, ал.1 от КТ в размер на 82.50 лева за 3 дни. Сумата за получаване е в размер на 74.25 лева, тъй като обезщетението по реда на чл.224, ал.1 от КТ се облага като доход от трудови правоотношения, не се дължат здравни осигуровки и осигурителни вноски. За процесния период 08.01.2015г. – 24.04.2016г., ищецът има право на 27 дни платен годишен отпуск. На база приложени ведомости има данни за използвани 6 дни платен годишен отпуск, т.е. неползваният платен годишен отпуск от ищеца е в размер на 21 дни. За 21 дни неползван платен годишен отпуск обезщетението по реда на чл. 224, ал.1 от КТ, съгласно чл.177, ал 1 от КТ е в брутен размер на 525.00 лева и сума за получаване 472.50 лева.

По отношение на въпроса: „Какъв е размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, начислено ли и изплатено ли е?“, вещото лице отговаря,че не са представени данни за начисляване и изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Претендираното обезщетение по реда на чл.222, ал.1 от КТ е в брутен размер на 500.00 лева и сума за получаване 390.79 лева, тъй като обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ се облага като доход от трудови правоотношения, дължат се здравни осигуровки, дължат се и осигурителни вноски.

По отношение на въпроса: „Какъв е размерът на лихвата за забава върху дължимите и неизплатени суми, смятано от датата на забава на всяко плащане до деня на предаване на исковата молба?“, вещото лице отговаря, че размерът на лихвата за забава върху трудовите възнаграждения за периода 08.01.2015г. – 24.04.2016г. е в общ размер на 2.84 лева, по периоди както следва:

- за месец януари

2016г. при трудово възнаграждение от 318.15 лева, лихва в размер на 2.13 лева;

- за месец февруари

2016г. при трудово възнаграждение от 0.00 лева, лихва в размер на 0.00 лева;

- за месец март 2016г. при трудово възнаграждение от 106.89 лева, лихва в размер на 0.71 лева.

Към датата на исковата молба - 27.05.2016г., за трудовото възнаграждение за периода 01.04.2016г. - 24.04.2016г. в размер на 313.56 лева не е в забава и затова лихвата е 0.00 лева.