Решение № 3 от 06.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000827 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 867/19.06.2023 г. на СГС, VI-20 състав по т.д. № 1017/2023 г. е отхвърлен предявения от синдика на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.), ЕИК 121877053, срещу „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.), ЕИК 121877053, „Брайтекс КИА“ ООД, ЕИК 204704146 и „Чентро 1“ ЕООД, ЕИК 207272955, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителни на вписания на 06.10.2017 г. по партидата на „Брайтекс КИА“ ООД, ЕИК 204704146, апорт на право на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - офис № 1 с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Район ”Триадица”, Столична община, гр. София, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр. София, ***, ет. 7, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, и на вписания на 21.02.2023 г. по партидата на „Чентро 1“ ЕООД, ЕИК 207272955, апорт на същото право.

Синдикът на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ. Поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира, че съдът неправилно приел, че потестативното право за искане обявяването относителна недействителност на първия по ред апорт е погасено по давност, тъй като неправилно приел, че петгодишният давностен срок тече от вписване на апорта в търговския регистър. Подчертава, че в случая става въпрос за иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД и в този случай давностният срок тече от 31.05.2022 год. - датата следваща тази на откриване на производството по несъстоятелност; датата на встъпване в правомощия на синдика 1 или датата на постановяване на определението на съда по чл.692 от ТЗ, с което съда по несъстоятелността одобрява (изменя) изготвения списък с приети вземания на кредитори на тьрговеца, предявени в срока по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ . Смята, че между облигационния иск по чл.135 от ЗЗД и този, уреден в нормата на чл.649, ал.1 от ТЗ (чл.135 от ЗЗД), не съществува тъждество. Искът, който е уреден в полза на кредиторите на длъжника по ЗЗД, и този, посочен в нормата на чл.649, ал.I от ТЗ, не са идентични. Това е така и следва именно от момента, в който възниква правото на синдика, респ. кредитора по чл.693 от ТЗ. да предяви специалния отменителен иск.

Двата иска се покриват като фактически състав, но с разликата, че по иска, уреден в ЗЗД, правото да се атакува увреждащата сделка, възниква в момента на сключването й, докато при отменителния иск по ТЗ това право възниква по - късно, като следва и от развитието на самото производство по несъстоятелност. По отношение на иска по чл.649, ал.1 от ТЗ вр. чл.135 от ЗЗД срокът за подаването започва да тече не от датата на осъществяване на оспорваната сделка, а от първия възможен момент, когато може да бъде предявен този иск, но след като е постановено решение по чл. 630 от ТЗ.

Жалбоподателят сочи, че специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД има за предмет правни действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него е основан и на накърняване масата на несъстоятелността. Процесуална предпоставка за предявяването на конститутивния иск по чл . 649, ал. 1ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД е: 1) Наличието на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника и 2) Прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска.

Жалбоподателят се позовава в подкрепа на соченото на Решение № 61/14.02.2012 г. по гр. д. № 562 от 2011 година по описа на ВКС, 2-ро г.о., което изхожда от принципа, че давност не тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред. С оглед на изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и искът по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД да бъде уважен.

Ответниците „Брайтекс КИА“ ООД и „Чентро 1“ ООД са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът - синдикът на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е твърдял в исковата си молба, че с решение от 30.05.2022 г., постановено по т.д. № 214/2022 г. на АС – гр. София, е открито производство по несъстоятелност спрямо „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) и е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015 г. Сочил е, че през 2017 г. несъстоятелният длъжник учредил еднолично дружество с фирма „Брайтекс КИА“ ЕООД с управители А. В. и Ю. М., а на 05.09.2017 г. длъжникът взел решение за увеличаване на капитала на новоучреденото дружество от 100 лв. на 1 780 600 лв., записвайки новите дялове 2 срещу непарична вноска на право на собственост върху няколко имота, сред които и самостоятелен обект в сграда, представляващ офис № 1 и находящ се в гр. София, ул.

„Княз Борис І“ 108, ет. 7, изграден въз основа на право на строеж в груб строеж в поземлен имот с идентификатор ***. Апортът бил вписан на 06.10.2017 г.

На 16.02.2023 г. „Брайтекс КИА“ ООД (вече със съдружници Ю. М. и „Рентакар БГ“ ЕООД, представлявано от Е. С.), взело решение за учредяване на ново еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Чентро 1“ ЕООД с управители Ю. М. и Е. С.. Учредяването било вписано в търговския регистър на 21.02.2023 г., като едноличният собственик „Брайтекс КИА“ ООД придобил дяловете от капитала срещу непарична вноска върху гореописания имот. Ищецът е поддържал, че двата апорта съставляват поредица от увреждащи кредиторите на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) действия и били извършени между свързани лица – несъстоятелният длъжник, „Брайтекс КИА“ ЕООД и „Чентро 1“ ЕООД, които били свързани чрез своите съдружници/управители, а „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) бил свързан с Ю. М. и по силата на договор за заем от 01.07.2017 г., обезпечен с ипотека върху имота и сключен при условията на § 1, ал. 2 ДР ТЗ. Поради свързаността си лицата знаели за увреждането, а при учредителния апорт знание у учредяващото се дружество не можело да има, тъй като лицето не съществувало към момента на извършване на разпоредителната сделка и последната се извършвала без неговото съгласие. Въз основа на изложеното ищецът е поддържал, че са налице предпоставките за обявяване на апортите, вписани съответно по партидата на „Брайтекс КИА“ ЕООД на 06.10.2017 г. и по партидата на „Чентро 1“ ЕООД на 21.02.2023 г., за относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) и е искал постановяване на решение в този смисъл. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Ответникът „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил становище, че искът е основателен, като е твърдял, че апортите са извършени с цел увреждане на кредиторите. Поддържал е, че течението на давностния срок за предявяване на иска било спряно с подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност спрямо него на основание чл. 628а ТЗ, както и че последният приобретател бил недобросъвестен, тъй като придобиването било извършено в хода на производството по несъстоятелност.

Ответниците „Брайтекс КИА“ ООД и „Чентро 1“ ЕООД също са депозирали отговор на исковата молба, в койтоса твърдели, че правото да се иска обявяване на относителната недействителност на апорта от 06.10.2017 г. е погасено по давност. Това от своя страна водело до недопустимост поради липса на правен интерес на иска относно втория апорт, тъй като при уважаване на такъв иск имотът щял да се третира като част от патримониума на „Брайтекс КИА“ ООД, но не и на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.). Не било налице и увреждане в резултат от първия апорт, тъй като срещу апортираното в „Брайтекс КИА“ ООД право бил придобит еквивалентен актив. Сочат също, че членственото правоотношение на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) в „Брайтекс КИА“ ООД било прекратено на основание чл. 231, ал. 3 ДОПК преди извършване на втория апорт и именно прекратяването му, а не последващият апорт, довело до намаляване на активите на длъжника. Вторият апорт не съставлявал действие на несъстоятелния длъжник, нито водел до увреждане на кредиторите му, още по-малко на кредитора М., който освен че станал едноличен собственик на „Брайтекс КИА“ ООД, бил обезпечен и с ипотека върху имота. Липсвало и намерение за увреждане, което личало от обстоятелството, че към момента на извършване на първия апорт според списъка на приетите вземания длъжникът имал единствено неизискуеми задължения към Ю. М. и неликвидни публични задължения към НАП в незначителен размер. Ответниците са оспорвали и 3 твърдението за свързаност между лицата, участващи в извършването на процесните сделки. Въз основа на всичко изложеното са искали отхвърляне на иска.

Във въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации на първата инстанция, а напротив, сочи се, че първоинстанционният съд правилно установил наличието на фактическия състав на отменителния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, поради което следва да се приемат фактите такива, каквито са установени от първата инстанция от събраните по делото доказателства, а именно:

От вписаните в търговския регистър обстоятелства и от данните, обективирани в обявените в регистъра актове, е видно, че с решение от 30.05.2022 г. по т.д. № 214/2022 г. на Апелативен съд – гр. София, ТО, 11 състав е открито производство по несъстоятелност за „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) Преди това, на 02.08.2017 г. е учредено еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Брайтекс КИА“, ЕИК 204704146 с едноличен собственик „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.). На 06.10.2017 г. е вписано увеличаване на капитала на „Брайтекс КИА“ ЕООД от 100 лв. на 1 780 600 лв., като дяловете, формиращи увеличението, са записани от „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) срещу непарична вноска на право на собственост върху недвижими имоти, сред които и процесният самостоятелен обект в сграда, представляваш офис № 1 с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Район ”Триадица”, Столична община, гр. София, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр. София, ***, ет. 7, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Към момента на вземане на решението за увеличение на капитала чрез апортната вноска (05.09.2017 г.) и към датата на вписване на апорта управители на „Брайтекс КИА“ ЕООД са били А.

В. и Ю. М., а управител на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е била А. Б. (В.), която заедно с Ч. А. е била и съдружник в същото дружество. На 27.10.2017 г. съдружник в „Брайтекс КИА“ ООД наред с „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е станал Ю. М., а от 16.11.2020 г. членственото правоотношение на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД (н.) е прекратено и наред с Ю. М. съдружник става „РЕНТАКАР БГ“ ЕООД, представлявано от Е. С.. От 16.11.2020 г. и до настоящия момент управители на „Брайтекс КИА“ ООД са Ю. М. и Е. С.. На 21.02.2023 г. е вписано учредяването на „Чентро 1“ ЕООД с едноличен собственик „Брайтекс КИА“ ООД, представляван от Ю. М. и Е. С., като тези лица са вписани като управители и на новоучреденото дружество. Капиталът на последното е записан срещу апортна вноска на процесния имот.