Решение № 1385 от 18.12.2025, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2889/2024
- Вид
- Решение № 1385
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Калин Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за лицата и семейството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за лицата и семейството
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 100, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1385 гр. Кюстендил, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520102889 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба с вх. № 13759/29.11.2024 г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О. п.“ №***, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д. против И. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ц. А.“ №*.
В исковата молба се твърди, че на 04.10.2023 г. между „Юробанк България“ АД като кредитодател, и И. И. С. – кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит МК*****. По силата на този договор банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 8 000 лева при договорени между страните условия. Отбелязва се, че при договорите за кредитна карта и кредитен лимит клиентът може да тегли суми и да ги погасява непрестанно чрез предоставената му кредитна карта-пластика през целия период на действие на договора, стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора кредитен лимит. Всеки месец на потребителя се издавало месечно извлечение, в което били посочени общият размер на всички задължения, минималната месечна вноска, както и кредитният лимит.
Твърди се, че ответникът изпаднал в забава, считано от 04.12.2023 г., когато преустановил плащания на дължимите вноски, с оглед на което кредиторът имал право да обяви всички задължения по договора за изцяло и 1 предсрочно изискуеми. Сочи се, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника с връчването на исковата молба, инициираща настоящото дело. До длъжника била изпратена и покана, но в хода на връчването й било установено, че И. С. е настанен в психиатрично заведение и не е способен да я получи. Твърди се, че ответникът дължи и законна лихва от момента на изпадане в забава. Задълженията по договора за кредит не били погасени.
С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да осъди И. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул. „Ц.р А.“ №* да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „Ок. п.“ №***, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д. предсрочно изискуемо вземане в размер на 9 528,54 лв., както следва: 7 979,36 лв. главница, дължима за периода от 04.12.2023 г. до 21.11.2024 г. по Договор за потребителски паричен кредит МК****, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 522, 36 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 04.12.2023 г. до 20.11.2024 г.; 1 026, 82 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 04.12.2023 г. до 21.11.2024 г.
Претендират се и направените разноски за държавна такса и адвокатски хонорар с начислен ДДС. Посочен е номер на банкова сметка на ищеца.
Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Представени са писмени документи, чието прилагане като доказателства по делото се иска.
Ответникът, на когото препис от исковата молба е връчен чрез настойника му П. С., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа се становище за неоснователност на претенцията и се иска отхвърлянето на иска.
Твърди се, че ответникът страда от психично заболяване – параноидна шизофрения с хроничен ход на протичане, и не е бил в състояние да участва адекватно при сключване на Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК***** от 04.10.2023 г., както и договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта от 04.10.2023 г. Състоянието му се приравнявало на продължително разстройство на съзнанието, което води до трайна неспособност да разбира постъпките си и да ръководи действията си.
Поради това бил поставен под пълно запрещение с Решение № 2467/15.05.2023 г. по гр. д. № 20221100112491 по описа на 7-ми брачен състав на СГС, влязло в сила на 13.06.2023 г. Предвид горното е направено възражение за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД и при условията на евентуалност – възражение за унищожаемост на договора на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД като сключен от лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира и ръководи 2 действията си.
Твърди се още, че процесният договор е нищожен като сключен от лице без представителна власт на страната на кредитодателя. Договорите били недействителни по смисъла на чл. 22 от ЗПК – били неясни и неразбираеми.
Нямало доказателства за ползвани от ответника суми по договорите, а представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги не било датирано и нямало данни за пълномощия на подписалите го лица. Не ставало ясно кога и как кредитът става изискуем и как следва да се погасяват задълженията. В договора не била посочена и целта на същия, в противоречие с чл. 430 от ТЗ. Банката не изпълнила задължението си да направи оценка на кредитоспособността на длъжника, който поради заболяването си бил в невъзможност да полага труд и да погасява задълженията си. Ответникът не давал нареждания за банкови операции с кредитната карта, посочена в процесния договор, като и с оглед състоянието си не можел да го направи.
Извършването на такива операции от страна на ищцовата банка със суми в размера на претендираната главница, които биха могли да се разглеждат като усвояване на кредита, представлявали неразрешена платежна операция. Сочи се, че искът е изцяло неоснователен и недоказан.
В проведените две открити съдебни заседания ищцовото дружество е редовно уведомено, но не изпраща процесуален представител. От същото са депозирани молби: вх. № 9981/21.08.2025 г., с която се иска изменение на предявените от ищцовото дружество искове по реда на чл. 214 от ГПК и вх. № 10909/12.09.2025 г., с която се иска даване ход на делото в отсъствие на представител на ищцовото дружество. Иска се допускане на изменение на исковете на осн. чл. 214 от ГПК, като същите да се считат предявени на основание чл. 430 и чл. 432 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, като при евентуално отхвърляне на тези искове ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми на основание чл. 55 от ЗЗД. Претендират се и сторените от ищцовото дружество разноски в производството. Молбите са докладвани в първото открито съдено заседание на 19.09.2025 г. /л. 119 от делото/.
В откритите съдебни заседания ответникът И. С. се представлява от адв.
П. К., с приложено пълномощно към отговора на исковата молба, упълномощена от П. С. С. – настойник на ответника. Във връзка с депозираните молби изразява становище за тяхната неоснователност и моли същите да бъдат отхвърлени, а относно евентуалното осъждане на ответника на осн. чл. 55 от ЗЗД да заплати претендираните с първоначално предявената искова молба суми, счита че това е изцяло нов предявен иск.
Искането на ищцовото дружество за изменение на исковете, съдът е оставил без уважение, като не е и допуснал за съвместно разглеждане предявените в условията на евентуалност иск по чл. 55 от ЗЗД.
От страна на съда са внесени корекции в правната квалификация на предявените искове, като вместо искове с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, 3 приема, че са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430-432 от ТЗ във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, при същото разпределение на доказателствената тежест така, както е разпределена в Определение № 790/09.07.2025 г., с което е изготвен проектът за доклад по делото. От страните не са направени възражения относно внесените корекции и така коригираният проект за доклад е обявен за окончателен.
Във второто съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище, че поддържа отговора на исковата молба по съображения, които са подробно изложени в него. Претендират се разноски. Представени са:
Списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. От страната са представени писмени бележки в предоставения й 10-дневен срок.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От ищцовата страна са представени: Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по кредитна сделка № 5253271 по Договор за кредитна карта МК***** от 27.09.2023 г. с картодържател И. С., към дата 21.11.2024 г. включително, от което извлечение е видно, че е разрешен кредитен лимит в размер на 8 000 лв.; усвоеният кредитен лимит е в размер на 8 418, 96 лв.; пропуснатите плащания по месечни извлечения – 12 бр.; общ размер на просрочените вноски преди настъпването на предсрочна изискуемост (вкл. главница и договорна лихва): 8 501,72 лв.; общ размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от кредитополучателя, в това число главница и непогасена договорна лихва: 8 501,72 лв.; обявяване на задължението за предсрочно изискуемо след писмено уведомяване на длъжника чрез уведомяване чрез ЧСИ на 20.11.2024 г.; размер на обезщетението за забава за просрочените плащания, съгласно договор за кредит – 1026.82 лв.; общият дълг на И. С. е в размер на 9 528, 54 лв. и се разпределя, както следва: главница за периода от 04.12.2023 г. до 21.11.2024 г., в размер на 7 979, 36 лв.; възнаградителна лихва за периода от 04.12.2023 г. до 20.11.2024 г., в размер на 522, 36 лв. и мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода от 04.12.2023 г. до 20.11.2024 г., в размер на 1 026, 82 лв. /л.
7 от делото/; също така приложен е и заверен препис от Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК****** от 04.10.2023 г. /л. 8-14/, от който се установява, че ищцовото дружество „Юробанк България“ АД е предоставил на ответника И. И. С. револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се ползва за извършване на платежни операции („Трансакции“) с персонална кредитна карта „Mastercard Standart“.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора разрешеният кредитен лимит към датата на сключване е в размер на 8 000, 00 лв. Член 4, ал. 1 – за използвания Кредитен лимит, картодържателят заплаща на Банката лихва, която се изчислява при 4 прилагане на фиксиран годишен процент в размер на 18, 9 %. Всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на Картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в месечното извлечени по Картата. По силата на чл. 5, ал.
1 от Договора, годишният процент на разходите по Договора към момента на сключване е в размер на 32, 7 %, а съгласно б. “ж“ – общият размер на кредитния лимит е 3 000, 00 лв. В чл. 7, ал. 1 от Договора е отбелязано, че при неплащане на задължителната Минимална вноска на падежа, посочен в Месечното извлечение, Картодържателят дължи на Банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Уговорено е, че Договорът за издаване на Кредитна карта се прекратява при смърт или поставяне под запрещение на картодържателя;
Декларация към договора за издаване на кредитна карта, с която ответника С. декларира пред ищцовото дружество, че е получил от Банката екземпляр на Общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на персонална кредитна карта, както и приложимата Тарифа за таксите и комисионните, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица. В декларацията е отбелязано още, че документите по Договора за издаване на кредитна карта са представени на ответника на разбираем текст и достъпна форма на български език, на хартиен носител.
Ответникът е подписал декларацията, като с подписа си декларира, че се е запознал с цитираните документи към Договора за издаване на кредитна карта, разбира ги и е съгласен същите да се прилагат. /л. 15-16/;
Разпечатката съдържа 32 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38c88832-b379-45ba-818d-ec24249cde3a