Решение № 375 от 08.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Варна, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. И.а при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно гражданско дело № 20253100500222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Oбразувано по въззивна жалба вх.№ 97215/02.12.2024 г., подадена от К. Л. Г., чрез адв. М. Х. от САК, срещу Решение №3891/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 9668/2023 г. на РС - Варна, 52-ви съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от К. Л. Г., гражданин на ...., роден на 27.04.1973 г., притежаващ паспорт № ****, издаден на **** г. от Паспортен офис, срещу „Камо Хоумс Интернейшънъл“ ООД, ЕИК 205289518, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 186, ап. 3, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 евро, представляваща платен от заявителя на отпаднало основание депозит по Договор за депозит от 09.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2662/10.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4615/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и погрешно тълкуване волята на страните. Въззивникът счита, че първостепенният съд погрешно е приел, че депозита даден от ищеца е задатък по см. на чл.93,ал.1 ЗЗД. Счита се, че писменото доказателство по делото Договор за депозит, представлява по същество писмено намерение за преговори по чл.12 ЗЗД за сключване на предварителен договор за покупка и строеж на недвижим имот. В тази връзка намира, че страните ясно са изразили волята си за три алтернативни прекратителни условия по договора. Излага, че е настъпило прекратително условие, а именно в срок до 1 март 2023, страните не са постигнали съгласие по параметрите на предварителния договора.

Подчертава, че депозита в конкретния случай не може да представлява задатък, поради изрично уговорено безусловно връщане при настъпило прекратително условие. Сочи, че претенциите за вреди от въззиваемата страна, ако има такива, следва да бъдат посочени и 1 конкретизирани. Отбелязва, че изводите на първоинстанционният съд са неправилно и относно, нищожност на уговорката за безусловно връщане. Твърди се, че първия съд е подменил истинската воля на страните по Договора, а не е извършил твърдяното тълкуване, както и неправилно е била възприета фактология по делото. Доразвива се съображения в тази насока. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решението като незаконосъобразно и неправилно, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се приеме за установено, че ответното дружество дължи връщане изцяло на заплатената по договора за депозит сума в размер на 5000 евро (пет хиляди евро) ведно със законната лихва от датата на заявлението за плащане до окончателното плащане. Претендира съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Р. Д., като пълномощник на "КАМО ХОУМС ИНТЕРНЕЙШЪНЪГР ООД,ЕИК-205289518, в който излага съображения за неоснователност на жалбата и оспорва наведените от въззивника твърдения. Сочи се, че твърдение на въззивника не се подкрепя от доказателствата по делото, а се опровергава от приложената по делото заверена и легализирана кореспонденция между страните. Отбелязва, че в исковата молба единственото възражение е, че ответното дружество не било положило необходимите усилия да предложи договор, които да бъде подписан, което се опровергава от цитираната кореспонденция на страните. Счита се, че правилно и обосновано първия съд е извел и тълкувал обективираната в приложения по делото, двустранно подписан Договор за депозит от 09.02.2023 година, воля на страните. Твърди се още, че страните са направили уговорки, че сградата ще бъда построена при цена и условия, които ще бъдат посочени в предварителен договор, подписан най-късно до 01.03.2023 година, както и че при обективна невъзможност да се подпише такъв, при липсата на съгласие за параметрите на предварителния договор или при невъзможност възложителят да придобие имот идентификатор №304.97.15.49, Изпълнителят се задължава да върне получената сума. Сочи още, че преди подписване на договора за депозит, както и след датата 01.03.2023 година, страните са водили активни преговори и размяна на кореспонденция, включващи проекти за промяна на фасадата, на разположението и достъпът до парцела, в който ще бъде построена, както и на клаузите на предварителния договор, който ще подпишат. В тази връзка, всички искания на ищеца са били удовлетворени технически и правно. Отделно от това се твърди, че с представения договор за покупкопродажба на поземлен имот в формата на нотариален акт, за поземлен имот №304.97.15.49 е станал собственост на фирма "Панорама Пчелина" ООД, ЕИК 207005499, което сочи на липса на правна или фактическа пречка ищецът да придобие правото на собственост върху описания имот. В тази насока счита, че претенциите на ищеца, още преди сключването на договора за депозит, са касаели единствено параметри на разположените на сградата, достъп до парцела, и други специфични технически изисквания. В заключение сочи, че между страните е било налице активно кореспонденция след датата 01.03.2023 година, като всички искания на ищеца са удволетворени, а същият се е отказал едностранно от подписването на предварителен договор .Отделно от това, счита, че наименуваният от страните "депозит" има правната същност на задатък по смисъла на член 93 от ЗЗД и по тази причина обезпечава изпълнението на поетото задължение на ищцата за сключване на предварителен договор, респективно да служи като обезщетение при неизпълнение на това задължение и/или при отмятане от него. Посочва, че предпоставките по член 87 ЗЗД са неоснователни и претенцията за връщане на даденото по договора на отпаднало основание, респективно искът по член 55, алинея 1, предложение 3 от ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен, предвид съществуващите отношения на страните, и факта, че не подписването на предварителни и окончателни договори се дължи единствено на неоснователен отказ на ищеца да се яви за подписването им. Отправя искане за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, за въззивника редовно призован, явява се лично.

Поддържа депозираната въззивна жалба, оспорва отговора на въззивната жалба и отправя искане за присъждане на сторените разноски в настоящото производство. Въззиваемата страна, редовно призована, явява се представител. Оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Отправя искане за присъждане на сторените разноски.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с предявен от К.

Л. Г., гражданин на ...., роден на 27.04.1973 г., притежаващ паспорт № ****, издаден на **** 2 г. от Паспортен офис, срещу „Камо Хоумс Интернейшънъл“ ООД, ЕИК 205289518, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 186, ап. 3, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 евро, представляваща платен от заявителя на отпаднало основание депозит по Договор за депозит от 09.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2662/10.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4615/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав. В исковата молба ищецът излага, че на 09.02.2023 г. страните са сключили Договор за депозит, по силата на който последните трябвало да се споразумеят по параметрите на предварителен договор за построяване на дървена къща в парцел, находящ се в с. Звездица. В изпълнение на Договора ищецът превел на ответника по банков път сумата в общ размер на 5000 евро на два пъти – 5 евро с един превод и 9995 евро с друг. В § 3 от Договора било предвидено, че ако страните не могат да постигнат съгласие за параметрите на предварителния договор за изработка и строеж на сглобяема дървена къща до 01.03.2023 г., депозитът следва да бъде върнат на ищеца. Въпреки проведените интензивни преговори относно параметрите на предварителния договор, страните не успели да постигнат съгласие и такъв не бил сключен в уговорения срок. Ищецът заявява, че ответното дружество не предприело нужната инициатива за уточняване на основни параметри като срок за изпълнение, отговорност при неизпълнение, гаранции и т. н. Сочи, че след изтичане на срока за сключване на предварителен договор ищецът многократно канил ответника да му върне платения депозит, което не било сторено от последния.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Камо Хоумс Интернейшънъл“ ООД депозира писмен отговор, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Не оспорва, че страните са сключили Договор за депозит на 09.02.2023 г. Заявява, че ответното дружество е изправна страна по Договора. Твърди, че ищецът е проявил недобросъвестно поведение, изразяващо се в отказ да се яви и да подпише договор за изработка на къща и покупка на парцела. Счита, че платеният депозит има характер на задатък или отментина, гарантиращ изпълнението на Договора.

При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Следва да се има предвид, че въззивната инстанция дължи произнасяне само по онези посочени в жалбата оплаквания, които са основани на своевременно релевирани в първата инстанция твърдения и възражения.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за частично основателна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 09.02.2023 г. между тях е бил сключен Договор за депозит с възложител К. Л. Г. и изпълнител „Камо Хоумс Интернейшънъл“ ООД представлявано от управителя си

М. Й. Посочено е в процесния договора, че възложителят желае изпълнителят да построи фамилна къща в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, за което ще бъде сключен предварителен договор, съдържащ всички договорени условия. Посочено е още, че след подписването на Договора за депозит възложителят ще преведе по банков път на изпълнителя сумата от 5000 евро, представляваща депозит за изграждане на къща, която ще бъде изградена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се м. Поляната, с площ по скица 711 кв. м, при цена и условия, които ще бъдат посочени в предварителен договор, подписан между страните най-късно до 01.03.2023 г. Договорено е, че при обективна невъзможност на която и да е от страните да подпише предварителен договор до 01.03.2023 г. или ако страните не могат да постигнат съгласие относно параметрите на предварителния договор в този срок, включително и при невъзможност на възложителя да стане единствен собственик на парцела, върху който ще бъде изграден обектът, 3 изпълнителят се задължава да върне на възложителя пълната сума на депозита най-късно до 02.03.2023 г.

Между страни не е спорно и това, че съгласно Договор за депозит от 09.02.2023г.