Решение № 209 от 18.10.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. ЛЕВСКИ, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И. като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20224410100703 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че в ъв връзка с издадена на Г. П. П.

Заповед №327 от 28.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, ведно с изпълнителен лист № 268/28.10.2021 г. по ч.гр.д. №20214410100722 от 2021 г. по описа на PC-гр.

Левски и образувано изпълнително дело ИД № 20228150400292/2022г. по описа на ЧСИ Т.К., per. № *****, длъжникът И. В. И. с ЕГН ********** е подал общо възражение с вх. №33071/30.08.2022г. с твърдението, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение (посочена погоре), което поражда правен интерес от завеждане на установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, с който да бъде признато за установено, че И. В. И. дължи на Г. П. П. сумата от 3689,00 лева (три хиляди шестстотин осемдесет и девет) лева - главница представляваща вземане по запис на заповед от 06.01.2021 г., с падеж 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявление по чл.417 ГПК 27.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20214410100722 от 2021 г. по описа на PC-гр. Левски.

1

Твърди се, че на 06.01.2021 г.(шести януари две хиляди двадесет и първа година) в град С. длъжникът И. В. И., с ЕГН: ********** е издал запис на заповед „без протест“, с който същият безусловно и неотменимо се е задължил на падеж 30.09.2021 г., срещу представяне на този запис на заповед да заплати на Г. П. П., без протест и разноски за поемателя, в гр. С. *****, магазин *****, сумата от 4389,00 лева (четири хиляди триста осемдесет и девет) лева, ведно с лихвите, които са 1% (един процент) за всеки просрочен ден след 30.09.2021 г. Твърди се, че на 19.02.2021 г. (деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година) по издадения запис на заповед длъжникът частично е заплатил на ищеца сума в размер на 700,00 лева (седемстотин) лева, за което е направено отбелязване върху издадения Запис на заповед, с което плащане е направил частично погашение на задължението (главницата).

Твърди се, че на падежа, 30.09.2021 г., а и впоследствие длъжникът и ответник в настоящото производство не е извършил плащане (погасяване) на задължението си към ищеца, обективирано в издадения от него докумен, че по тази причина на 25.10.2021 г., почти месец след изтичане датата на падежа за заплащане на задължението (главница по записа на заповед) от П. е подадено заявление за издадаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до Районен съд - град Левски, въз основа на което е образувано ч.гр. дело № 20214410100722/21 г. по описа на Районен съд- град Левски.

Твърди се, че в резултат е издадена горепосочената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 327/28.10.2021 г., ведно с изпълнителен лист № 268/28.10.2021 г., че след снабдяването с изпълнителния лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника и е образувано ИД № 20228150400292/2022г. по описа на ЧСИ Т.К., per. № *****.

Твърди се, че с писмо с изх № 20284/29.04.2022г., на ЧСИ Т.К., П. е уведомен за предприетите от нейна страна изпълнителни действия срещу длъжника а именно: че длъжникът не притежава недвижими имоти и няма регистрирани трудови договори, както и че му е наложен запор на МПС ***** и запор на банкови сметки в ***** АД и ***** АД, както и че покана за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист и заповед за изпълнение, не са връчени на длъжника, тъй като лицето не е намерено на адреса, след което на 10.08.2022г. чрез ЧСИ М.Ц., per № ***** на длъжника 2 са връчени гореописаните документи на открит след допълнително проучване адрес на територията на град С..

Твърди се, че в предоставения му от закона преклузивен срок след получаване на поканата за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение на основание чл.414 ГПК пред Районен съд - град Левски, с вх. № 3307/30.08.2022г. със следния общ текст: „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“, че с молба с вх. № 41148/16.09.2022г. до ЧСИ Т.К., длъжникът чрез процесуалния си представител е поискал спиране на изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело и с разпореждане с изх. № 48200/16.09.2022г. производството по изпълнително дело

№

20228150400292/2022г. по описа на ЧСИ Т.К. е спряно.

Твърди се, че се оспорва общото възражение на длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение, тъй като твърдението му не отговаря на действителното правно положение между страните, тъй като вземането на ищеца е ликвидно, изискуемо и дължимо по основание и размер. Твърди се, че вземането е обективирано в процесния запис на заповед, който е редовен от външна страна и съдържа всички необходими реквизити на съдържанието, описани в чл.535 ТЗ, поради което представлява годно изпълнително основание и че с оглед абстрактния характер на този менителничен ефект, наличието на редовен от външна стана запис, съдържащ всички необходими реквизити, е достатъчен за да ангажира отговорността на издателя.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. В. И., че Г. П. П., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по-конкретно - към 27.10.2021 г., притежава срещу него вземане в размер на 3689,00 (три хиляди шестстотин осемдесет и девет лева) - главница по процесния запис на заповед, описан погоре, която сума не е заплатена и до датата на подаване на исковата молба, както и дължимата законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, 27.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като 3 неоснователен. С представения отговор се оспорват твърденията, че вземането по процесния запис на заповед е ликвидно, изискуемо и дължимо по основание и размер, че менителничното правоотношение между страните е незаконосъобразно създадено между тях за обезпечаване заплащането на дължими към фиска задължения за Държавно обществено осигуряване, здравни вноски и данъчни задължения във връзка със сключен трудов договор между ответника и търговското дружество „**********“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1415, ***** ,,*****" № ***, чийто управител и едноличен собственик на капитала му е ищеца. Твърди се, че процесният запис на заповед е подписан от ответника по изричното искане на ищеца, с предупреждението, че ако не го подпише „може да му се случи нещо“, че по искане на ищеца ответникът трябвало да подпише процесния запис на заповед, защото по сключения между него и горепосоченото дружество трудов договор, се дължали осигуровки, които „**********“ ЕООД е платило, а ответникът И. В. И. следвало да ги възстанови на дружеството и за да гарантира тяхното плащане/възстановяване ищецът поставя условието ответникът да издаде процесния запис на заповед в полза на първия, който се явява и едноличен собственик и управител на „**********“ ЕООД. Счита се, че по този начин незаконосъобразно, в тежест на ответника-работник са възложени задължения към фиска във връзка със сключения трудов договор, отговорност за които има работодателят „**********“ ЕООД, както и незаконосъобразно и в противоречие с добрите нрави записът за повед е издаден в полза на ищеца като физическо лице.

Твърди се, че процесният запис на заповед е издаден в противоречие със закона и накърнява добрите нрави, което води и до неговата нищожност.

Прави се възражение за нищожност на записа на заповед, издаден от И. В. И., с който същият безусловно и неотменимо се е задължил на падеж 30.09.2021 г., срещу представянето му да заплати на ищеца Г. П. П., без протест и разноски, в магазина *****, сумата от 4 389 лв. ведно с лихвите, които са 1 % за всеки просрочен ден след 30.09.2021 г. Прави се възражение и за нищожност на лихвата за просорочие от 1 % на ден, поради прекомерността й и противоречието й с добрите нрави.

Твърди се също така, че наред с горното ответникът е принуден от ищеца да издаде и подпише процесният запис на заповед след неколкократни изявления от страна на ищеца към ответника „да не се разправя много, 4 много“, „да гледа да не му се случи нещо“, че ако не подпише „може да му се случи нещо“. Твърди се, че ответникът възприема горецитираните изявления като недвусмислени заплахи и същите възбуждат основателен страх за живота му и неговото здраве, както и за здравето на неговите близки и многократно обсъжда възможните последици и изход от заплахите със свои колеги и близки, които стават и свидетели на възбудения от тези заплахи страх у ответника и решението му поради това да подпише записа на заповед.

Твърди се, че по отношение на ответника е налице и правото да иска унищожение на процесния запис на заповед, включително и чрез възражение, поради което, с оглед горното и на основание чл. 32, ал. 3 от ЗЗД моли и иска унищожение на процесния запис на заповед и чрез възражение поради горното.

Моли се съда да постановите решение, с което да остави без уважение предявения иск със законните последици, както и да бъде прогласена нищожността на процесния запис на заповед, евентуално същият - да бъде унищожен. Претендират се и направените разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, заедно с подаване на отговора на исковата молба, ответникът е предявил и насрещен иск.

В насрещната искова молба се твърди, че със запис на заповед от 06.01.2021 год. и падеж 30.09.2021 г., И. В. И. се задължил да заплати на Г. П.

П., без протест и разноски, в магазина *****, сумата от 4 389 лв. ведно с лихвите, които са 1 % за всеки просрочен ден след 30.09.2021 г., че на 19.02.2021 год. И. И., по така издадения запис на заповед заплатил на Г. И. сумата от 700 лв., като заплащането на тази сума се установява и от изявленията на Г. И. чрез процесуалния му представител, изложени в исковата молба по делото. Твърди се, че така посоченото менителнично правоотношение между страните е незаконосъобразно създадено между тях за обезпечаване заплащането на дължими към фиска задължения за Държавно обществено осигуряване, здравни вноски и данъчни задължения във връзка със сключения между ответника и търговското дружество „**********“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, ***** ,,*****" № ***, чийто управител и едноличен собственик на капитала му е ответникът по насрещния иск. Твърди се, че процесният запис на заповед е подписан от И. И. по изричното искане на Г. П., с предупреждението, че ако не го подпише „може да му се случи нещо“. Твърди се, че по искане на Г. П., 5

И. е трябвало да подпише процесния запис на заповед, защото по сключения между него и горепосоченото дружество трудов договор, се дължали осигуровки, които „**********“ ЕООД е платило, а И. В. И. следвало да ги възстанови на дружеството. Твърди се, че за да гарантира тяхното плащане/възстановяване Г. П. поставя условието И. И. да издаде процесния запис на заповед в полза на първия, който се явява и едноличен собственик и управител на „**********“ ЕООД. Изразява се становище, че по този начин незаконосъобразно, в тежест на ответника-работник са възложени задължения към фиска във връзка със сключения трудов договор, отговорност за които има работодателят „**********“ ЕООД и не се дължат от И., както и че незаконосъобразно и в противоречие с добрите нрави записът на заповед е издаден в полза на Г. П. П. като физическо лице. Твърди се, че процесният запис на заповед е издаден в противоречие на закона и накърнява добрите нрави, което води и до неговата нищожност. Направено е възражение за нищожност на записа на заповед, издаден от И. В. И., с който същият безусловно и неотменимо се е задължил на падеж 30.09.2021 г., срещу представянето му да заплати на Г. П. П., без протест и разноски, в магазина *****, сумата от 4 389 лв. ведно с лихвите, които са 1 % за всеки просрочен ден след 30.09.2021 г. Направено е възражение и за нищожност на лихвата за просорочие от 1 % на ден, поради прекомерността й и противоречието й с добрите нрави.