Определение № 1619 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1619 гр. София, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Т.

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501697 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на К. Т. Т., подадена чрез процесуалния му представител адв.К. Д., срещу определение № 270 от 11.04.2024 г., с което се прекратява производството по гр.д.№510/2023 г. по описа на Окръжен съд – София, V първоинстанционен граждански състав, и се връща исковата молба на К. Т. Т..

Частният жалбоподател инвокира оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Навежда доводи за незаконосъобразност на изводите за недопустимост на иска с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, поради неизчерпване на процедурата по глава III а от ЗСВ. Излага, че в Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк.дело №1/2022 г. на ОСГК е прието, че е увреденото лице има право на избор по кой път да търси защитата на нарушеното право по чл.6 §1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 2б от ЗОДОВ. Въз основа на горното поддържа, че в качеството си на увредено лице е избрал да упражни защитата си по реда чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, като е изложил доводи и за вреди от бавно правосъдие, за което е претендирал глобална сума.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ във вр. чл.5§3 от КЗПЧОС.

Ответникът по частната жалба Апелативен съд – Варна, в срока за изразява становище за неоснователност на същата. Сочи, че по делото не са уточнени твърденията на ищеца дали претендираните от него вреди са резултат на прекомерна, извън разумния срок продължителност на задържането , или са в резултат на неразумен срок на цялото наказателно производство. Твърди, че в исковата молба не са конкретизирани и като цяло са останали неясни основанието, механизмът и начина на засягане на правата на ищеца. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 1 допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството пред Окръжен съд – София е образувано въз основа на искова молба, предявена от на К. Т. Т. срещу Апелативен съд – Варна за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева .

С разпореждане от 11.08.2023 г., след развяна на книжата между страните, производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на предявения иск, като конкретизира основанието, начинът и механизма на твърдяното засягане на права – дали същите са от незаконосъобразно задържане под стража/ като посочи дали тази мярка е отменена/, дали същите са нарушение на права по 5§3 от КЗПЧОС или вреди за забавено правосъдие по чл. 2б от ЗОДОВ, в който случай да представи доказателства за изчерпване на процедурата по Глава 3а от ЗСВ.

В уточняваща молба от 05.09.2023 г. ищецът е посочил, че вредите са резултат от прекомерно продължителен предварителен арест и разглеждане на воденото срещу него наказателното производство извън разумния срок, съставляващо нарушение на чл. 5, §3 от КЗПЧОС. Навел е твърдение, че за периода от 31.01.2018 г. до 17.01.2023 г. (датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт по наказателното производство) е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ без влязъл в сила съдебен акт, което е в нарушение на Минималните стандарти на ООН за правораздаване при непълнолетни, поради това, че една част от времето на изтърпяване на мерките е обхващал периода, когато Т. е бил непълнолетен.

С разпореждане от 08.09.2023 г. производството по делото е оставено отново без движение, като на ищеца са дадени указания, в случай, че претендира обезщетение за нарушени права по 5§3 от КЗПЧОС да насочи иска си срещу надлежен ответник, а в случай, че претендира обезщетение по реда на чл. 2б от ЗОДОВ да представи доказателства за изчерпване на административната процедура по Глава 3а от ЗСВ и да насочи иска срещу надлежен ответник.

В уточняваща молба от 03.10.2023 г. ищецът е посочил, че вредите, които търпи са резултат от Определение № 56 от 16.03.2022 г., постановено по в.н.о.х.д № 346/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна, въз основа на което е бил задържан за периода от 16.03.2022 г. до 17.01.2023 г., което е в противоречие на чл.5, §3 от КЗПЧОС. Посочил е изрично, че предявява претенция за вреди от забавено съдебно производство – около 5 години, с което е нарушено изискването за разумен срок на задържането. Относно административната процедура по ЗСВ твърди, че тя не следва да бъде изчерпана в случая, поради това, че търсеното от него обезщетение надхвърля размера по чл.60а от ЗСВ.

Поддържа, че компетентен да се произнесе по иска му е Окръжен съд – София, въпреки че постоянния му адрес е в гр.Варна, евентуално се позовава на разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ моли да се изпрати на Окръжен съд Бургас или Окръжен съд Велико Търново.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че в случай, че се приеме, че предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.2 б от ЗОДОВ, същият се явява недопустим, поради това, че не е изчерпана административната процедура по глава III а от ЗСВ, липсва постигнато споразумение (аргумент от чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ), като претендираният размер на обезщетение – под или над 10 000 лева е ирелевантен за допустимостта на производството. Посочил е, че искът се явява недопустим и в случай, че бъде квалифициран по чл.2 в от ЗОДОВ, тъй като че соченото от ищеца нарушение на чл.5, §3, чл.6, §1 и 2 от КЗПЧОС, не са част от правото на ЕС, както не са част от правото на ЕС и Минималните стандарти на ООН за правораздаване при непълнолетни. Като допълнително основание за недопустимост на иска е посочено и предявяването му срещу Държавата, чрез ответника в настоящето производство – Апелативен съд Варна, поради това, че той не правораздава като последна инстанция, 2 поради което и не отговаря за вреди по чл. 2в от ЗОДОВ, причинени от нарушаване правото на ЕС.

Окръжният съд е приел още, че искът се явява недопустим и в случай, че бъде квалифициран с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 5, §3 от КЗПЧОС, доколкото съдът отговаря за вреди по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5, а такива не се твърдят в случая. Посочил е, че в случай, че се приеме, че исковата претенция е по т.1, ал.1, чл.2 от ЗОДОВ, то тя би била недопустима с оглед твърденията на ищеца, че задържането му е продължило до приключване на наказателното производство.

Настоящият състав намира, че в депозираните уточнителни молби ищецът е изпълнил всички указания, дадени от съда, като е посочил ясно и точно фактическото основание на претенциите си, насочени срещу Апелативен съд – Варна, а именно за претърпени от него вреди, в резултат от постановяване на определение № 56 от 16.03.2022 г., постановено по в.н.о.х.д №346/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна (приложено копие на л.234 в първоинстанционното производство), с което е изменена мярката за неотклонение на К. Т. от „Гаранция в пари в размер на 10 000 лева“ в „Задържане под стража“, с което прекомерно е продължило предварителното му задържане без влязла в сила присъда и от това, че разглеждането на воденото срещу него наказателно производство по в.н.о.х.д № 346/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна е продължило извън разумния срок в нарушение на чл.

5 §3 от КЗПЧОС и чл. 6, §1 от КЗПЧОС. С оглед на това незаконно лишаване от свобода ищецът твърди, че е претърпял описаните негативни изменения в душевен план. Въз основа на така изложените твърдения на ищеца и формулирания петитум, съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск, без да е необходимо ищецът да поставя такава или да е обвързан от посочената от него. Събирането на доказателства и анализа на събраните доказателства, при който съдът е достигнал до извода, че за ищеца е налице влязла в сила присъда по в.н.о.х.д № 346/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна е дейност, която се дължи при произнасяне по съществото на спора, а не при проверка на допустимостта на претенцията. Искането е гражданският съд само да зачете действието на посочения съдебен акт – Определение №56 от 16.03.2022 г., както и продължителността на воденото наказателно производство по в.н.о.х.д №346/2021 г., като въз основа на това прецени основателността на претенцията. С оглед на това, в тази част настоящият състав счита исковата молба за редовна, съдържаща изложение на обстоятелствата, от които следва посочения петитум, поради което изводът на първоинстанционния за неяснота и неуточненост във фактическите твърдения на ищеца се явява необоснован.

Незаконосъобразен се явява и извода за недопустимост на предявения иск, поради насочването му срещу ненадлежен ответник. Хипотезите, в които съдът, като представител на държавата, отговаря по искове за обезщетяване за вреди по ЗОДОВ, са ограничени до няколко хипотези, посочени в чл. 2 от закона. Отговорност от съдебен орган може да се търси: за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.

2б от ЗОДОВ, както и за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 2в от ЗОДОВ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения – а именно, че воденото срещу ищеца наказателно производство по в.н.о.х.д № 346/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, по което е постановена присъда № 3/16.03.2022 г., е продължило извън разумния срок, сочат на правна квалификация на иска по чл. 2б от ЗОДОВ. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 2б от ЗОДОВ е Прокуратурата на Република България, а не съда. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство обаче е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. С оглед на горното при преценка 3 на допустимостта на предявения иск окръжният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките за съществуване и упражняване правото на иск поради наличието на процесуална пречка - липсата на проведена административна процедура по Закона за съдебната власт, за което е налице изрично признание на ищеца в исковата и в уточнителните молби.

С оглед на изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 270 от 11.04.2024 г., с което се прекратява производството по гр.д.№510/2023 г. по описа на Окръжен съд – София, V първоинстанционен граждански състав, и се връща исковата молба на К. Т. Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4