Решение № 1060 от 12.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Варна, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204959 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от П. Ц. М. против НП № 23-0819-003314/27.09.2023 г. на Началника на група в сектор „ПП“ към ОД на МВР- Варна, с което на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и при пълна липса на доказателства потвърждаващи нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че във времето, посочено в НП процесният мотоциклет е управляван от брата на въззивника, като последният се е намирал пред входа на жилищния блок, в който е местоживеенето му, за да изчака последния. Не се оспорва факта на отказа да се извърши тестване на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества, който отказ се обосновава с твърдението му, че не е бил водач на МПС в процесния период. Твърди се, че въззивникът не е спрян от полицейските служители по време на управление на МПС, съотв. няма качеството водач на същото. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Според процесуалния представител на въззивника доказателственият материал по делото установява, че процесният мотоциклет е управляван от брата на въззивника. Излага становище за наличие на съществени противоречия между показанията на разпитаните полицейски служители досежно поведението им непосредствено преди извършване на проверка на жалбоподателя, с оглед на което се иска посочените гласни доказателства да не бъдат кредитирани. Като допълнителен аргумент в този смисъл се сочи предубедеността на полицейските служители към личността на въззивника, доколкото се твърди, че от разпита на същите се установява, че тенденциозно са причаквали и търсили жалбоподателя с цел да му вменят някаква отговорност. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.07.2023 г., свид. Д. Н. и свид. К. Н., служители при Второ РУ към ОД на МВР-Варна, при получена оперативна информация, че въззивникът управлява мотоциклет след употреба на наркотични вещества и при наличие на притежание на такива, отишли до адреса на който пребивавал последния, а именно – апартамент находящ се ет. 2 , вх. В на ул. Св. Ирина № 14 в гр. Варна. Полицейските служители били цивилно облечени. Същите застанали на междуетажното пространство между първия и втория етаж на посочения вход и наблюдавали през прозореца паркинга пред блока. Около 18.00 ч. на посочения паркинг пристигнал въззивника, управлявайки мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ****, собственост на брат му М. Ц. М., слязъл от мотоциклета, свалил каската си и тръгнал към вх. „В“. В този момент поведението на жалбоподателя било възприето от свид. Н. и св. Г., намиращи се на междуетажната площадка на първи и втори етаж на посочения вход. Свид. Г. слязъл, за да пресрещне въззивника, докато свид. Н. държал визуално контакт с жалбоподателя от паркирането на мотоциклета до достигане на лицето до входа, след което се присъединил към 2 колегата си. Двамата служители извършили проверка на жалбоподателя като снели самоличността му и го запитали дали държи забранени вещества. Същият признал, че у себе си носи марихуана и заявил, че ще я предаде доброволно на компетентните органи, за който случай е образувано досъдебно производство. По сигнал на посочените полицейски служители, на място пристигнал дежурен полицейски екип при сектор „ПП“ към ОД на МВР- Варна, в който осъществявал служебните си функции свид. П. В.. Около 19 ч. същият тествал въззивника за алкохол съотв. уредът отчел нулева стойност, след което предприел действия за проверка на лицето за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ с фабричен номер № ARPK-0014. Въззивникът словесно отказал да бъде тестван с посоченото техническо средство, с оглед на което на същия бил издаден талон за медицинско изследване № 0155020, както и АУАН серия GA № 1018745/20.07.2023 г. за извършено нарушение на чл. 174 ал.1 от ЗДвП. Въззивникът е отведен до ВМА – МБАЛ – Варна , но е отказал да даде кръвна проба, въз основа на издадения му талон /видно от постъпило писмо до Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна от Началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София с рег.№ В изх-1834/01.09.2023 г./ Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП е ангажирана адмиистративно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят П. В. и служителите при Второ РУ към ОД на МВР-Варна установили управлението на процесното МПС от въззивника – свид. Н. и свид. Г.. По искане на процесуалния представител на въззивника са допуснати в качеството на свидетели братът на последния – М. М. и приятел на брата на въззивника – свид. Н. В..

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление НП № 23-0819-003314/27.09.2023 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР- Варна, 3 съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административно наказателното се е развило в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и конкретната форма на изпълнителното деяние на същото, визирана в нормата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, която се твърди, че е осъществена, а именно – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта с техническо средство. Описан е и отказът да се изпълни предписанието за химическо изследване чрез предоставяне на кръвна проба.

Като разгледа жалбата по същество, съдът намери за установено от правна страна следното:

Вследствие на анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери, че по делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата въззивникът е реализирал отказ да се тества с техническо средство за установяване наличието на наркотично вещество в кръвта на същия. Посоченото обстоятелство не се оспорва и от въззивника, като защитната теза на същия, е че отказът му е мотивиран от отсъствието на качеството му на водач на процесния мотоциклет.

Съдът намира, че качеството водач на процесното МПС на въззивника и в този смисъл авторството на деянието безспорно се установява от показанията на свид. Н. и свид. Г., които в тази връзка са непротиворечиви, в логическо единство и взаимно допълващи се. От анализа на същите безспорно се установява, че при посочените в НП време и място въззивникът е осъществил управление на мотоциклет „Сузуки“ с ДК№ ****, във връзка с което управление е предприета проверката по отношение на същия с описаното в НП техническо средство.

Като неоснователни бяха оценени доводите на адв. С. за наличие на съществени противоречия между показанията на свид. Н. и свид. Г. относно момента, в който е установена самоличността на въззивника в качеството му на водач. Цитираните гласни 4 доказателства са в единство досежно твърдението на свидетелите, че същите са възприели жалбоподателя в момента на паркирането на превозното средство пред процесния вход, включително към момента, в който същият е свалил каската си и е вървял към входа. В тази връзка свид. Н. сочи: „С …колега на име Д. Н. Г. … застанахме на първи етаж на междуетажната площадка и …гледахме към паркинга.

Тогава видяхме ясно и точно, че П. паркира мотоциклета . Същият след това се насочи към входа, където го спряхме, за да му извършим полицейска проверка… видях П. как спира мотоциклета пред адреса. След това …видях как слиза от мотора и се насочва към входа. Колегата в този момент вече беше пред входа. П. М. тръгна към колегата и след това и аз тръгнах от междуетажната площадка и му извършихме проверка“.

В съответствие с цитираните гласни доказателства са показанията на свид.Д. Г., който пред съда заявява: „Около 18.00 часа… както нямаше никакво движение на лица и други МПС…пред входа на блока спря мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ***** … като от него слезе лице облечено в червена фланелка и каска на главата, която я свали веднага. Тогава разпознахме, че това е именно лицето П. М.…Докато го изчаквахме бяхме на етажната площадка с ясна видима гледка към пространството пред самия вход…между първия и втория етаж…Аз слязох първи от етажната площадка, докато колегата държеше визуална връзка с лицето и в момента, в който вече аз бях с лицето долу пред входа, колегата дойде при мен. …Видях кой е водача на мотора в момента, в който спря мотора и си свали каската и съм сигурен, че това беше П. М..“ Съдът намира, че цитираните гласни доказателства са обективни и безпристрастни и не споделя аргументите на адв. С., че същите са депозирани от предубедени лица, доколкото не се установи при полицейските служители Н. и Г. вътрешно предубеждение към личността на въззивника респ. заинтересуваност от изхода на делото, които да обуславят възможна недостоверност на изложеното от същите. Безспорно осъщественото изчакване пред дома на въззивника и осъществено наблюдение е свързано с изпълнение на служебните им задължения и не сочи на лично отношение към жалбоподателя.