Определение № 633 от 29.03.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Бургас, 29.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20232120201062 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата, депозирана от адв.С. К., в качеството му на пълномощник на посочените като увредени В. и А. Д.и /В. А. Д. с ЕГН:********** и А. В. Д. с ЕГН:**********/.

Жалбата е подадена срещу постановление от 16.12.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №31/2020 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, вх. №6678/2019 г., пор.

№474/2020 г. по описа на БРП.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

С Постановление от 16.12.2022г. Районна прокуратура-Бургас е прекратила досъдебното производство № 31/2020 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, вх.№ 6678/2019 г., пор.№474/2020 г. по описа на БРП за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК, като е направен извод за липса на престъпление от общ характер.

Съдът, след като се запозна с депозираната жалба, намира, че същата е НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати поради следните съображения:

В съдебната практика въпросът за невъзможността поначало да има пострадал от престъпление, което в своя състав не предвижда причиняването на вреди за някого, е дискусионен. Настоящият съдебен състав се солидализира със становището, в каквато насока е и по- голямата част от практиката, че фигурата на пострадал от документно престъпление не е налице (в тази насока е и преобладаващата практика на БОС Определение № 144 от 08.05.2014 г. по н. д. № 369 / 2014 г. на V състав на Окръжен съд Бургас; Определение № 584 от 29.08.2018 г. по в. ч. н. д. № 732 / 2018 г. на I състав на Окръжен съд - Бургас; Определение № 636 от 13.09.2016 г. по н. д. № 918 / 2016 г. на I състав на Окръжен съд - Бургас; Определение № 260008 от 13.08.2020 г. по в. ч. н. д. № 811 / 2020 г. на I състав на Окръжен съд - Бургас и др., както и на съдилищата в страната Определение № 759 от 26.06.2018 г. по в. ч. н. д. № 1185 / 2018 г. на I състав на Окръжен съд - Пловдив, Определение № 260123 от 11.03.2021 г. по в. ч. н. д. № 114 / 2021 г. на V състав на Окръжен съд - Кюстендил, Определение № 260889 от 08.03.2021 г. по в. ч. н. д. № 792 / 2021 г. на НО XIII възз. състав на Софийски градски съд, Определение № 260039 от 12.01.2021 г. по в. ч. н. д. № 2446 / 2020 г. на I състав на Окръжен съд - Пловдив и пр.).

Без съмнение, престъплението, което е предмет на досъдебното производство, с оглед дадената му квалификация и проведено разследване, е документно престъпление, чието систематическо място е в Глава ІХ от НК – „Документи престъпления”. Обект на документните престъпления са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. Накърнява се реда и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществени организации, както 1 и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал по тях не може да бъде физическо или юридическо лице. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален документ, както е в случая, е засегната в известна степен правилната дейност на държавни и общински органи, а по-нататък вече отделни права и интереси на организации и граждани. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал. 1 от НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите относно документните престъпления. В този смисъл е застъпеното становище на ВКС в Реш.

№ 562/17.12.2009г. по н.д.№639/2009г. на III н.о. и Реш. №54 от 06.04.2012г. на ВКС по н.д.

№3009/2011г., II н.о.

Отделно от това, нормата на чл.74, ал.1 и ал.2 от НПК сочи кои лица имат качеството на пострадал и могат да участват в производството като пострадали - това са претърпелите имуществени или неимуществени вреди от конкретното престъпление. Процедурата по чл.243, ал.4 от НПК обезпечава само интересите на лице, което може да встъпи като граждански ищец и/или частен обвинител в наказателния процес, а в случая граждански иск, с оглед характера на престъплението, за което се води разследване, би бил недопустим. В състава на самото престъпление не са включени съставомерни вредни последици, затова и не е било необходимо изследване на въпроса за настъпили такива от това документно престъпление. Ако има такива, то те биха могли да бъдат установявани при разследването на друго, резултатно престъпление, каквато преценка за наличието може да направи прокуратурата като нейно законно конституционно правомощие. Независимо от подаденото съобщение до органите на досъдебното производство, конституционно право на прокурора е да образува или откаже образуването на досъдебно производство, да прекрати образуваното такова или да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление. В тази насока съдът не може да дава указания на прокурора.

Следва да се посочи, че не се касае за невъзможност увреденото лице да защити правата си. То не е лишено от възможността да потърси и получи правна защита, по реда на вътрешноинстанционния контрол в рамките на Прокуратурата и горестоящата Прокуратура разполага с възможност да прецени дали посегателството се ограничава единствено до престъпление против документооборота, или се касае до такова, увреждащо имуществото на жалбоподателя. Този извод следва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, в чиято хипотеза е предвиден прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато същите не са били обжалвани пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото Прокуратурата, поради конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ, може да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице. / Решение № 508/26.11.2012г по н.д. № 1798/2012г на III н.о. на ВКС/. В този смисъл правилността на прекратяването на производството, от което жалбоподателят счита, че е претърпял вреди, не е безконтролно и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с жалбата съдебен контрол по чл.243 от НПК.

При наличието на изложените съображения, за този съдебен състав подадената жалба не е допустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по жалбата да бъде прекратено.

Така мотивиран, Районен съд Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, депозирана от адв.С. К., в качеството му на пълномощник на В. и А. Д.и /В. А. Д. с ЕГН:********** и А. В. Д. с ЕГН:**********/ срещу постановление от 16.12.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №31/2020 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, вх. №6678/2019 г., пор.№474/2020 г. по описа на БРП.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1062/2023 година по описа на Районен съд град Бургас.

Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Бургас в седемдневен срок от съобщаването му.

Препис от определението след влизането му в сила, ведно с делото, да се върне на РП Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3