Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 12.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5982/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
12.01.2026
В сила
12.01.2026
Състав
Иван Коев, Тони Гетов, ДИАНА ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Тони Гетов

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605982 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 30.01.2025г., постановена по НОХД № 8083/2021 г., СРС, НО, 19-ти състав, е признал подсъдимите Х. П. и Д. С. Ш. за виновни в това, че на 19.04.2019г., около 22:30 ч. в гр.София, ж.к. Зона Б-18, от тунел на блок 8, като извършители в съучастие помежду си, и като непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си, са отнели чужда движима вещ – моторно превозно средство мотоциклет марка/ модел „Пиаджо Веспа 150“, с регистрационен номер ********, на стойност 360,50 лв. (три и шестдесет лева и петдесет стотинки) от владението на П.Р.П. с намерение противозаконно да я присвоят – престъпление по чл.195, ал.1, т.12, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. На подсъдимия П. на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ от НК е наложено наказание „Пробация“ за срок от 1 (ЕДНА) година със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес; задължителни периодични срещи с пробационен служител; включване в програми за обществено въздействие. Контролираният съд е определил на подс. Д. Ш. наказание по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК „Пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес; задължителни периодични срещи с пробационен служител; включване в програми за обществено въздействие. Със същата присъда на основание чл.304 от НПК подс. П. е признат за невиновен в това, че ма 21.04.2019г. в гр. Сoфия, ж.к ********, на стълбищната площадка на етаж 13, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е унищожил като запалил със запалка, чужда движима вещ – моторно превозно средство мотоциклет марка/модел „Пиаджо Веспа 150“ с регистрационен номер ********, на стойност 360, 50лв. (три и шестдесет лева и 1 петдесет стотинки), собственост на П.П. – престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК. Направените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени в тежест на подсъдимите, както следва: подс. П. – да заплати сумата от 1819.55 лв.., а подс.

Ш. – сумата от 658.50 лв..

Въззивното производство по ВНОХД 5982/2025г. по описа на СГС, е образувано по жалби и допълнение към тях от адв. Н. (защитник на подс. П.) и от адв. Х. (защитник на подс. Ш. срещу постановената присъда. Внесеният протест впоследствие е оттеглен.

В жалбата на подс. П. се излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, обуславящи и признаването на подс. П. за невиновен. Алтернативно се поддържа становището за явна несправедливост на наложеното наказание, съответно се иска неговото намаляване от въззивния съд.

В жалбата на подс. Ш. се твърди, че обжалваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен, с оглед на което подс. Ш. следва да бъде оправдан. Алтернативно се иска намаляване на така наложеното на Ш. наказание.

С определение от 01.10.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В хода по същество защитата на подс. Ш. в лицето на адв. Х. моли съдът да уважи въззивната жалба по релевираните в нея съображения. Акцентира на липсата на съзнание у подзашитния й, че вещта е чужда, което обуславя и извод за липса на съставомерност на повдиганото обвинение. Алтернативно моли съдът да преквалифицира деянието на такова по чл.194, ал.3 от НК и да наложи наказание „Обществено порицание“ или да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

Защитата на подс. П. в лицето на адв. Н. поддържа изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея. Моли въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да признае подзащитния й за невиновен. Застъпва тезата, че са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК, алтернативно - да преквалифицира деянието като такава, извършено поради увлечение или лекомислие по смисъла на чл.61, ал.1 от НК.

Представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на атакуваната присъда поради нейната правилност и законосъобразност. Счита, че са налице достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза.

В правото си на последна дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

Действително доказателственият анализ на контролирания съд е сравнително 2 кратък, но при извеждане на релевантната фактическа обстановка са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Районният съд е извършил анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, обсъдил е въпроса за авторството на деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма съществени пропуски. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд все пак по ясен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Независимо един от друг всички свидетели са установили личните си възприятия относно стеклите се обстоятелства. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им.

Преди да пристъпи към анализ на свидетелските показания въззивният съд счита за необходимо да отбележи следното: установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори - възраст; състояние на даващия обяснения/показания при извършване на престъплението; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; добросъвестност и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници.

По отношение на обясненията на подсъдимия Ш., отразяващи версията на последния за събитията, конкретно относно обстоятелствата, че всъщност е „помагал на приятел да пренесе мотоциклет“ без да е имал съзнание, че превозното средство всъщност не принадлежи на приятеля му (подс. П.), а е чужда вещ, въззивният съд се солидаризира с изводите на СРС и счита за защитна теза. Съгласно правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства. Съдържащата се в тази част от обясненията информация се опровергава по категоричен начин от свидетелските показания на П. и А.. От съдържанието на техните показания се установява престъпната съпричастност на подс. Ш. към отнемането на чуждото превозно средство, собственост на св. П.. Освен че и двамата свидетели акцентират на присъствието на подс. Ш. на инкриминираните ден и място (19.04.2019г.), така и на неговото участие заедно с подс. П. в кражбата на мотоциклета. От заявеното от свидетелите П. и А. се извежда фактът на отправяне на реплика от страна на Ш. към двамата свидетели, че са страхливци, след като не искат да участват в кражбата на мотоциклета. Не без значение е обстоятелството, че показанията на св. П. представляват пряко доказателство освен за престъпното поведение на подс. П., така и за това на подс. Ш. – свидетелят лично е възприел как двамата подсъдими свалят мотоциклета от стойка, хващат го и започват да го дърпат настрани с намерение да го изкарат от тунела, в който се е намирал. За разлика от св.

П., свидетелят А. не е възприел лично момента на фактическото отнемане на превозното средство от страна на двамата подсъдими, но е възприел словесно изразеното им желание и готовност да откраднат същия.

Касателно датата на инкриминираната кражба на МПС (19.04.2019г.), за която се съдържа информация в редица устни доказателствени средства – показанията на П., А., З. и релевираното от защитата противоречие в спомените на св. П., посочващ 21.04.2019г., въззивният съд намира за несъстоятелно. Действително свидетелят П. посочва като последна дата, на която е видял мотоциклета си, именно 21.04.2019г.. След преглед на цялата 3 доказателствена маса настоящият съдебен състав счита, че се касае за липса на спомен у св.

П. и объркване във времевия ход на събитията. Посочената от него дата по категоричен начин се оборва от свидетелските показания на П., А. и З., двамата от които (П. и А.) присъствали и на самото престъпно отнемане на превозното средство от страна на двамата подсъдими, случило се именно на 19.04.2019г..

По отношение на последващите действия на подс. П., относими към предмета на доказване са освен изготвения протокол за доброволно предаване, така и показанията на свидетели П., З. и А.. От заявеното от тримата свидетели съдът правилно е изградил своите изводи досежно подпалването на отнетия два дни по-рано мотоциклет от страна на подс. П..

Тримата свидетели не отричат своето присъствие и участие в разглобяването на мотоциклета и последващото пренасяне на неговите части из различните етажи на блока.

Като неоснователно въззивният съд прецени и възражението срещу дейността на контролирания съд, отнасящо се до оценката му като годно доказателствено средство на показанията на свидетелите П., З. и А.. Преди всичко следва да се изтъкне, че настоящият състав дава вяра на заключенията на вещите лица, изготвили СППЕ на свидетелите З., П. и А., тъй като същите са изготвени от съответните вещи лица в кръга на тяхната компетентност и дават отговор на поставените задачи. От заключенията на посочените експертизи се установява психичното състояние на свидетелите към датата на деянията, възможността им да разбират свойството и значението на извършеното и годността на посочените свидетели да дават достоверни свидетелски показания. Действително между така събраните гласни доказателствени средства от досъдебната и съдебната фаза на процеса се наблюдават известни несъответствия, но същите са обясними с оглед изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания, и тези на разпита на свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности на всеки човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време. Тези несъответствия, обаче, освен, че са преодолени от първия съд, посредством приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален реда, още и по никакъв начин не разколебават убеждението на инстанциите по същество, че събраните гласни доказателствени средства, в обсъдените погоре части, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и безпристрастно. Поради това те представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите, а оттам - и по правото. В случая и тримата свидетели декларират липса на спомен в хода на съдебното следствие, поради което и показанията им от досъдебната фаза на процеса са били прочетени.