Решение № 13923 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13923 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110152333 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника М. К., в качеството й на законен наследник на К. Х. К. бивш собственик на топлоснабден имот с адрес в *********************************, с присъединен абонатен № ******, да заплатят следните суми: 93,73 евро (183,32 лв.), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.11.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 17,83 евро (34,88 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., сума от 14,01 евро(27,41 лв.), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сума от 3,62 евро (7,09 лв.), мораторна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 27.10.2025 г.

В исковата молба ищецът **************************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на законен наследник на К. Х. К. бивш собственик на топлоснабден имот с адрес в *********************************, с присъединен абонатен № ****** по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Поддържа се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ************************ на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за 1 изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ******************** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Х. К. не подава отговор на исковата молба, не въвежда възражения, оспорвания, нито прави доказателствени искания.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ответникът е собственик на процесния имот; до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност, като е предоставена услугата за дялово разпределение на претендираната стойност. Ответникът е изпаднал в забава за плащане на 2 процесните суми.

Установява се, че в хода на процеса между страните е сключено извънсъдебно споразумение на 19.05.2026 г. , с което ответникът е признал дължимостта на претендираните от ищеца суми с исковата молба и се е задължил да погасява на вноски дължимите суми. Изявленията на ответника следва да бъдат ценени като признание на неизгодни за страната факти. От представеното по делото преводно нареждане от 19.05.2026 г. за сумата от 48,91 евро се установява, че ответникът е платил част от процесните задължения, което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид негово изявление в молба от 15.06.2026 г.

При частично плащане, недостатъчно да погаси задължението в цялост, следва да бъде приложена законовата последователност по чл. 76 от ЗЗД.

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се найобременителното за него задължение. При еднакво обременителни задължения, погасява се най- старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Със задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК е прието, че законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви.

Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.

По отношение на стореното прихващане от кредитора с вземания за разноски по настоящото дело, следва да бъде разяснено, че нито кредиторът, нито длъжникът могат да правят прихващане на изпълнението със съдебни разноски по висящо производство, доколкото последните нито са ликвидни, нито са изискуеми, нито са платими. Едва с влизане в сила на окончателният съдебен акт, деловодните разноски стават годно вземане за прихващане.

При така възприетите постановки, отнесени към разглеждания случай, се установява , че следва да бъдат погасени вземания по съобщения към общи фактури за периода 2022/2023 г. в размер на 59,74 лева, лихвата за забава, изчислена с помощта на интернет калкулатор в размер на 16,91 лева за 3 периода от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., законната лихва върху главницата от датата на 19.11.2025 г. до датата на плащане върху тази сума в размер на 3,60 лева, както и задълженията за дялово разпределение от м.02.2023 г. до м.

04.2023 г. в размер на 4,89 лева съгласно справка – извлечение към исковата молба и изчислената законна лихва с помощта на интернет калкулатор върху тази сума в процесния период, която възлиза на 1,64 лева /0,84 евро/, а в периода от 19.11.2025 г. до датата на плащането 19.05.2026 г. в размер на 0,29 лева /0,15 евро/. Предвид влизане в сила на ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026 г. всички суми следва да бъдат превалутирани от лева в евро. Следователно погасяват се на първо място, лихви за забава и главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода 2022/2023 г. в общ размер на 44,52 евро. От заплатената сума на 19.05.2026 г. остават 4,39 евро, с която по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да бъде погасена частично дължимата лихва за периода 15.09.2024 г. до 27.10.2025 г. върху топлинна енергия за отчетен период 2023/2024 г. в размер на 9,18 евро, т.е. остава непогасен остатък за мораторна лихва в размер на 4,79 евро. При така установеното и след отчитане на частични погашения, искът за топлинна енергия е основателен за сумата от 63,18 евро/ 123,58 лева/, искът за мораторна лихва за сумата от 4,79 евро.

Искът за главницата за дялово разпределение се явява основателен за сумата от 11,51 евро, а за мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 2,78 евро. В останалат част, исковете подлежат на отхвърляне , поради частично плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата молба в съда. Тук е мястото да се разясни на ответника, че при постъпване на плащания в периода от 16.06.2026 г. до постановяване на съдебното решение, то тези плащания не могат да бъдат съобразени от съда, защото са платени след обявяването на делото за решаване, но независимо от това ищецът следва да ги приспадне от дълга.

По разноските:

Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен частично , поради извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 евро, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, както и държавна такса в размер на 25,56 евро.

При горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД М. Х. К., ЕГН **********, в качеството й на законен наследник на К. Х. К., да заплати на ***********************, ЕИК ********* следните суми: 63,18 евро (123,58 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес в *********************************, с присъединен абонатен № ****** за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.11.2025 г. до изплащане на 4 вземането, сума от 4,79 евро (9,37 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., сума от 11,51 евро (22,51 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 19.11.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 2,78 евро ( 5,43 лева), мораторна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 27.10.2025 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над уважената част от 63,18 евро до претендирания размер от 93,73 евро (183,32 лв.), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес в *********************************, с присъединен абонатен № ****** за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху платената сума за главницата от 19.11.2025 г. до датата на плащането – 19.05.2026 г. в размер на 1,84 евро, както и иска за разликата над уважената част от 4,79 евро до предявения размер от 17,83 евро (34,88 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., иска за сумата над 11,51 евро до пълния предявен размер от 14,01 евро(27,41 лв.), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху платената сума за дялово разпределение от 19.11.2025 г. до 19.06.2026 г. в размер на 0,15 евро, както и иска за сумата над 2,78 евро до пълния предявен размер от 3,62 евро (7,09 лв.), мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2023 г. до 27.10.2025 г., поради постъпило плащане в хода на процеса.