Определение № 1318 от 08.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1318 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500515 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 438 вр. с чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба от Р. Г. С. срещу действие на ДСИ при РС – Сливница, а именно въвод във владение, насрочен за 08.04.2026 г. по изп . дело № 6/2025 г. по описа на съдебния изпълнител. В жалбата е направено и искане по реда на чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителното производство до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 155/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд. Твърди се, че взискателят по изпълнителното дело А. З. дължала на жалбоподателя и длъжник по принудителното изпълнение Р. С. заплащане на подобрения в размер на 76 000 лв., до който момент С. имала право на задържане на вещта, срещу която е насочено принудителното изпълнение. В уточнителни молби с вх. № 158/24.03.2026 г. и вх.

№ 174/07.04.2026 г. се пояснява, че между страните Р. С. и А. З. е водено съдебно производство за недвижим имот – жилище, с предмет иск по чл. 108 ЗС, като делото е приключило в полза на А. З.. Жалбоподателят Р. С. твърди, че в качеството си на добросъвестен владелец е извършила значителни подобрения в жилището, за които в момента води исков процес и до заплащането на които отново акцентира, че има право на задържане върху имота.

Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви във връзка с жалбата.

Уточнява, че изп. дело № 6/2025 г. е с предмет въвод във владение, който вече е извършен на 08.04.2026 г. Счита, че жалбата е срещу действие, което не подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

От фактическа страна:

1

Изп . дело № 6/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Сливница е образувано по молба на А. П. З., с която е поискано да се извърши въвод във владение по силата на Изпълнителен лист № 260018 от 12.12.2024г., изд. по гр. д. № 82/2018 г. по описа на РС – Сливница, въз основа на Решение № 260087/15.07.2022 г., влязло в сила на 27.11.2024 г. С цитираното решение жалбоподателят Р. Г. С., заедно с други страни, на основание чл. 108 ЗС е осъдена да предаде на А. П. З. владението върху апартамент № 17 в жилищна сграда в УПИ I – за общежитие и жилищно строителство, търговия и озеленяване в кв. 19 по плана на гр. Божурище, бл. 1.

„Хам Аспарух“, вх. Б, с площ от 46,46 кв. м., състоящ се от стая, кухня и други сервизни помещения, при съседи: коридор, Г. и Д. А. и И. С. И., ведно с 2,285 % от общите части на сградата и правото на строеж.

От Протокол за въвод във владение от 08.04.2026 г., наличен по изпълнителното дело, се установява, че процесният въвод понастоящем е вече извършен като взискателят А. П. З. е въведена във владение. Протоколът е подписан без възражения, включително от жалбоподателя Р. Г. С..

От приложения към жалбата препис от Определение № 1511/06.11.2025г. по гр. д. № 155/2025 г. по описа на СОС се установява, че предмет на гр. д. № 155/2025 г. са искове по чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗС на жалбоподателя Р. С. срещу А. З.. В исковата молба по гр. д № 155/2025 г. се сочело, че С. придобила имота през 2017 г. и му направила основен ремонт, след което през 2020 г. се нанесла да живее в него.

Ответницата по гр. д № 155/2025 г. А. З. била призната по съдебен ред за собственик на процесния имот по силата на решение на РС – Сливница, потвърдено с решение на ОС – София и недопуснато до касационно обжалване пред ВКС.

От правна страна:

За допустимостта на подадената жалба срещу действие на съдебен изпълнител, е необходимо кумулативно: същата да бъде депозирана в законоустановения срок, да атакува някое от изчерпателно посочените в ГПК действия по изпълнението и да бъде подадена от процесуално легитимирана страна.

В конкретния случай се обжалва въвод във владение, но не от трето лице, което да е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, каквато възможност е предвидена в чл. 435, ал. 5 ГПК. В процесната хипотеза жалбоподател е длъжникът в изпълнителното производство, а той разполага със законовата възможност да обжалва само и единствено 2 лимитативно изброените в чл. 435, ал. 3 ГПК действия, сред които въводът във владение не спада.

Поради изложеното, подадената жалба от Р. Г. С. срещу действие на ДСИ при РС – Сливница е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество.

По искането за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.

438 ГПК

Производството по чл. 438 ГПК има характер на квазиобезпечително производство, т. е. то има за цел постигането на суспензивен ефект - временно да преустанови процедирането на съдебния изпълнител, чиито действия се обжалват, до постановяване на акт по същество по жалбата срещу тези действия.

Предвид обстоятелството, че в настоящия случай жалбата срещу действия на ДСИ е недопустима, респ. няма да се стигне до нейното разглеждане по същество, то отпада и правният интерес на жалбоподателя от спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че жалбоподателят злоупотребява със свои процесуални права, като е подал бланкетна жалба срещу очевидно неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, единствено с цел да се възползва от законовата възможност, която предоставя разпоредбата на чл. 438 ГПК, като за пореден път поиска допускане на обезпечение, чрез което да забави и отложи изпълнението на влязло в сила съдебно решение. Служебно известно на съда е, че по цитираното от самия жалбоподател гр. д. № 155/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд нееднократно са отправяни сходни искания за допускане на обезпечение по предявените искове по чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗС. Както в настоящото производство, така и в това по гр. д. № 155/2025 г. по описа на СОС, жалбоподателят С. акцентира върху твърдяното си право на задържане по отношение на имота, до заплащане на претендираните подобрения. В съдебната практика еднопосочно се приема, че възражението за право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно, обезпечително право чрез което се отлага връщането на вещта, като при основателност на възражението, съдът постановява условен диспозитив, осъждайки задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения. Затова съдилищата последователно приемат, че правото на задържане може да бъде предявено само като възражение, респ. като защитно средство по иск за предаване владението върху вещ (в този смисъл - Решение № 201 от 17.10.2013 3 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2013 г., II г. о., ГК и Определение № 25 от 25.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 198/2016 г., I г. о., ГК). В процесната хипотеза съдебният спор за собственост, по който жалбоподателят С. е била ответник, е приключил с влязло в сила решение, като в това производство същата не е релевирала дилаторно възражение за право на задържане. Недопустимо е правото на задържане да бъде съдебно предявено на последващ етап в друго производство (в този смисъл Определение № 65 от 20.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1579/2021 г., II г. о., ГК , в което се приема, че ищецът не разполага с възможност да предяви пред съда право на задържане, заедно с иска си за заплащане на обезщетение за подобрения.) Именно на същата съдебна практика, споделяна напълно от настоящия състав, се е позовал съдията докладчик по гр. д. № 155/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, като е отхвърлил молба на Р. Г. С. за допускане на обезпечение чрез спиране изпълнението по изп. дело № 6/2025 г. по опис на ДСИ при РС – Сливница.

В заключение, съдът намира, че следва да остави без разглеждане като недопустими и подадената жалба срещу действие на съдебен изпълнител, и инкорпорираното в нея искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 153/20.03.2026 г. от Р. Г. С.

ЕГН: ********** срещу въвод във владение, насрочен за 08.04.2026 г., по изп. дело № 6/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Сливница.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане по чл. 438 ГПК на Р. Г. С. ЕГН:

**********, инкорпорирано в жалба с вх. № 153/20.03.2026 г., за спиране на изпълнението по изп. дело № 6/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Сливница.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя!

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5