Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 360 от 20.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1335/2024
Вид
Протокол № 360
Подписан
20.03.2025
В сила
20.03.2025
Състав
Росица Бункова, Божана Манасиева, Вили Дацов

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 360 гр. Благоевград, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Вили Дацов при участието на секретаря Илиана Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241200601335 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:05 часа се явиха:

Подсъдимият К. К., уведомен, се явява лично и с адв. П. Ч., редовно призован.

Частният обвинител К. З., уведомен, се явява лично и с адв. М. Г., уведомена.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото, не са налице процесуални пречки.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че страните се явяват лично, представляват се от защитник, респ. от повереник, намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА СЪДА: Делото е отложено поради неявяването в предходното съдебно заседание на адв. Ч., който е изразил писмено желание да участва в хода по същество на делото, поради което съдът запитва страните имат ли искания преди даване на ход по същество.

АДВ. Г.: Нямаме искания за събиране на доказателства и няма да сочим нови 1 такива.

АДВ. Ч.: Също считаме делото за изяснено от фактически правна страна.

Няма да сочим допълнителни писмени доказателства, нито искания за гласни.

Моля да приключите съдебното следствие въззивно.

Съдът като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителят ми изцяло поддържам така депозираната пред Вас жалба срещу постановената първоинстанционна присъда на Районен съд – Благоевград в частта й, в която първоинстанционния съд оправдава подсъдимият за извършено от него престъпление „Клевета“, че доверителят ми е извършил престъпление по чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК. Обжалва ли сте присъдата и поддържаме тази си жалба и по отношение на изключително заниженото наказание, наложена от първата инстанция, както и в гражданско-правната й част, а именно репариране на вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите неимуществените вреди за доверителят ми. Неоснователна е жалбата, депозирана от подсъдимия по отношение на осъдителната част на присъдата дотолкова, доколкото в тази си същото е правилна и законосъобразна, макар и с минимално наложено наказание за подсъдимия, за което съдът счита, че налагайки това наказание, ще постигне целите на наказанията по НК. Наблягам най-вече на обжалването ни по отношение на присъдата, с която подсъдимият е оправдан за извършено от него престъпление „Клевата“, набедявайки подзащитният ми в извършване на престъпление по чл.309.

Уважаеми окръжни съдии, основен предмет на разглеждане е депозиран сигнал от страна на подсъдимият до министъра на вътрешните работи, както и предхождащи го редица сигнали и докладни-записки до директора на ОД на МВР, като в кориците на делото пред първата инстанция са събрани множество писмени и гласни доказателства. На първо място ще коментирам осъдителната част на присъдата, за която отново твърдим, че е правилна и законосъобразна. Изведени са най-правилните изводи, до които може да достигне не само един независим съд, но и всяко незаинтересовано трето лице, че подсъдимият е извършил това престъпление именно набедявайки З. в извършване на престъпление по служба, свързано с длъжностната характеристика, свързано с длъжностните му задължения, а именно, че не е посетил ПТП, за което е получил съответния сигнал и впоследствие не е образувал ДП, и впоследствие пострадалото лице е починало. Уважаеми въззивни съдии, изцяло се подкрепят изводите на съда в тази посока. На първо място, от писмените доказателства и гласните такива става ясно, че случаят за 2 който подсъдимият е депозирал сигнал до министъра на вътрешните работи, касаещ това ПТП, е ПТП предизвикано от самия пострадал. В кориците на делото се съдържат редица документи, от които е видно в колко часа на процесната дата е постъпил сигнала за ПТП, в какво точно се изразявало ПТПто, как водача на порцесното МПС е напуснал собствената лента за движение с несъобразена скорост, ударил се е в страничен скат и е самокатастрофирал. Не без значение в тази връзка са не само показанията, дадени от дежурната част, служителят на ОД на МВР, приел първоначално сигнала, но и на служителите на КАТ, посетили ПТП-то. Още по-голямо значение обаче и считам, че тези факти и обстоятелства са били известни на К. по времето на писане на сигнала, че пострадалото лице е постъпил в центъра за спешна медицинска помощ с охлузни рани на крайника и тялото. Ако направим един по-сериозен анализ на часовете, в които постъпва сигнала, часът в който е уведомен К. З., часът в който К. З. разговаря с прокурор Андонова, дежурен прокурор, безспорно установено по делото на въпросната дата, постъпването на лицето в центъра за спешна медицинска помощ, преместването му в хирургично отделение и най-вече смъртта на това лице – 8 дни по-късно, което видно от смъртния акт категорично не съответства да е в пряка причинно-следствена връзка с това произшествие. Можем да стигнем до един-единствен извод, че К. въпреки, че е разполагал с тези данни, по никакъв повод и начин, не се е спрял да депозира този сигнал до министър на вътрешните работи, с който е целял да оклевети, да урони доброто име, престижа, авторитета на К. З. именно пред министъра на вътрешните работи, който му е пряк работодател, като съответно и да препятства развитие в кариерата му оттук нататък.

Сигнала е изпъстрен с множество подобни твърдения, които не са предмет на частната тъжба, но не защото ние не ги намираме за клеветнически, а проследявайки процеса от самото начало, К. З. не имал достъп до сигнала, който е изпратен до министър на вътрешните работи. В тази връзка самият той е водил производство пред Административен съд, за да може да се сдобие с конкретните твърдения на К. К., уличавайки го в извършване на престъпление.

Едва след депозиране на частната тъжба от името на З., ние вече имаме достъп до конкретните твърдения на К.. Ето защо Ви моля в тази част да потвърдите присъдата, като съответно увеличите наложеното наказание.

На второ място по отношение на изводите на първата инстанция срещу които ние категорично възразяваме, че не са се събрани достатъчно доказателства, че К. е извършил и второто престъпление, а именно, че е оклеветил З., че е надписвал повече часове в извън работно време. В същият сигнал, съпоставяйки го с останалия писмен доказателствен материал, предоставен на съда от ОД на МВР, категорично може да видите в пункт 2.4 на лист 7 от сигнала изявлението пред министъра на вътрешните работи, подписано от К., цитира: „…въпросният разследващ полицай К. З. е извършил множество нарушения на служебната дисциплина, по които или не е реагирано, или е реагирано половинчато. Едва след като комисар Спаска Карадакова разбра, че желая да се срещна лично с Вас, за да коментирам безобразията, случващи се в Благоевград…“ Такива нарушения са посочени в докладни записки с номера: 7852-зм-489/16 от 21.05.2021г.– неизпълнение на заповед и не 3 познаване на нормативна уредба. Тук обаче коментирам две от тези докладнизаписки, по които е извършена проверка и които касаят именно тези, според К., надписани часове в извън работно време като допълнителен труд, положен от З., а именно докладни 7852р-6986/05.05.2021г., както и 7852р7602/14.05.2021г. и по отношение на З. е извършена проверка за неспазване на работно време и надписване на часове. Ясен отговор и в пряка връзка с тези твърдения на К. е и извършената проверка от специално сформирана комисия със заповед на министъра, като в кориците на делото се съдържа и отговора на ОД на МВР – Благоевград по отношение на всички наведени твърдения от К., не само по отношение на подзащитния ми З., но и на всички засегнати лица от този сигнал.

С едно изречение ще се спра на размера гражданския иск, определен като справедлив от първата инстанция. Първоначално предявения иск от К. З. за репариране на тези вреди, макар и според мен, а и според практиката на съдилищата, в размер от 5000 лева е абсолютно недостатъчен да репарира вредите, нанесени с този сигнал или с тези редица сигнали, в които К. си е позволил да уличи подзащитният ми в извършване на престъпление. Именно в качеството му на длъжностно лице, именно в качеството му на старши разследващ полицай, същият е завършил Право, знае какви са последствията, когато конкретно лице уличи други го в извършване на престъпление. В същият момент с ясното съзнание, че липсва такова. Това обстоятелство утежнява, а не смекчава вината на подсъдимият. На второ място, К. З. към онзи момент, а и към настоящият е млад човек, туко-що навлизащ в професията и в кариерата си. Нещо повече – пред вас е представена и справка, че през целият си служебен път З. не е наказван. Напротив – почти всяка година същият е награждаван, включително и подсъдимият К. е правил предложения за награждаването му именно заради добре изпълнявани служебни задължения. В този смисъл Ви моля да уважите пълният размер на така предявеният граждански иск, тъй като считам че по този начин поне до известна степен биха били репарирани, възмездени, търпените от З. в един продължителен период от време вреди. Време, в което е бил подлаган на проверка, време, в което е трябвало да депозира обяснения и сведения, време, в което е следвало да набавя определи доказателства, за да докаже, че не е виновен. В този смисъл Ви моля да се произнесете с Вашият справедлив съдебен акт.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ З.: Поддържам това, което каза адв. Г.. Няма какво да допълня.

АДВ. Ч.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите присъда, с която изцяло да оневините моя доверител по така въздигнатата частна тъжба с две обвинения, поради следните съображения: за голямо съжаление сме изправени не по отношение спор на фактите, а по отношение спор на правото пред вас и за голямо съжаление между двама разследващи полицаи, които работят в една служба. Независимо, че това дело стигна до ВКС, който съд 4 възприе, че формално са спазени сроковете по чл. 81, ал.3 от НПК и не изтекъл преклузивният срок за завеждане на частната тъжба, което обстоятелство по никакъв начин не препятства вие отново да направите служебна проверка за тези обстоятелства в рамките си на вашите правомощия. Правната рамка на обвинението, което се разглежда пред Вас, се очертава следната, а именно, че с обжалваната Присъда №74/10.11.2023г. на Районен съд – Благоевград моя доверител е бил признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице Главен разследващ полицай в сектор „Разследване“ при Второ РУ – Благоевград на 07.06.2021г. в писмен сигнал или сведение до министъра на вътрешните работи, е преписал на частният тъжител К. З. в качеството му на длъжностно лице квалифициран състав, който към ония момент не съществува като квалифициран състав в чл.148, престъпление по чл. 288 от НК, а именно, че на 03.09.2020г. въпреки, че е бил дежурен не е посетил ПТП със смъртен случай, с което е пропуснал да извърши свои длъжностни функции във връзка със службата му на разследващ полицай, поради което и на основание квалифициран състав на престъплението „Клевета“ е бил признат за виновен, за което му е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

По втория пункт на обвинението в частната тъжба доверителят ми е бил оправдан за обстоятелството, че в същият сигнал до министъра на вътрешните оклеветил частният тъжител в извършване на престъпление по чл. 310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че тъжителят е надписал повече часове извънреден труд, без да има законово основание затова. Аз бях изненадан от процесуалната позиция на частното обвинение, включително в днешното съдебно заседание, защото категорично установено с официални писмени документи, че пункт 2-ри категорично не касае К. З., а касае съвсем друго лице, негов колега, като по никакъв начин не може да бъде преписано твърдение за извършено такова престъпление от моя доверител. Именно в този писмен сигнал-сведение до министъра на вътрешните работи, там се касае за конкретни действия от конкретно длъжностно лице в системата на разследващия апарат на ОД на МВР – Благоевград, което по никакъв начин не може да бъде свързано даже и абстрактно с цитираните докладни записки и становища по отношение на моя доверител.