Решение № 66 от 23.06.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Каварна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20253240100894 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26 от Закона за задълженията и договорите.

Гражданско дело № 894/2025 г. е образувано въз основа на искова молба с вх.№4091/05.11.2025г., подадена от И. С. Т. с ЕГН ********** с адрес гр.***, ул.“***“, №**, чрез адв.И. И. – ***, съдебен адрес гр.***, ул.“***“, №***, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** община, район „***“, ж.к.“***“, бул.“***“ ***, бл.*** вх.*, ет.*, представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л..

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за нищожност на договор за потребителски кредит профи средит Стандарт №40013951414 от 07.12.2022г., сключен между ищеца И. С. Т. и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, а в условията на евентуалност – нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК – накърняване на добрите нрави.

Претендира разноски.

В исковата си молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за потребителски кредит с ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, има 1 качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

На 07.12.2022г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013951414 от 07.12.2022г., при следните условия и параметри:

Сума на кредита: 2300 лева; Срок на кредита: 24 месеца;

Размер на вноската по кредита: 141.98 лева; ГПР в размер на: 48.39 %;

Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дължима сума по кредита: 3407.42 лева.

Посочва, че към договора е закупена допълнителна услуга: Fast – ФАСТ, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и възнаграждението за нея е в размер на 920 лева, както и закупена допълнителна услуга ФЛЕКСИ: 1610 лева. Така общо задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги, ищецът посочва, че възлиза в размер на 5937.42 лева., а всяка една от вноските в размер на 247.39 лева.

Ищецът счита, че така сключения договор противоречи, както на закона, така и на добрите нрави. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1; чл. 11, ал. I, т. 7 -т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1,т.7-т. 9 от ЗПК и договорът е нищожен. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК, а именно изначална недействителност. Въпреки това ищецът посочва, че отговорността на заемателя не отпада изцяло, а той връща чистата стойност по кредита, като не връща лихви и други разходи.

Ищецът посочва, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ,ал.1, т.10 от ЗПК, по отношение на годишния процент на разходите /ГПР/, неговото формиране, което от своя страна води до нарушение на основното изискване за сключването на договора по ясен и разбираем начин – чл.10, ал.1 от ЗПК.

На следващо място ищецът сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК при сключването на допълнителните услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ.

С оглед на горното, ищецът моли съда да признае недействителността на сключения на 07.12.2022г. Договор за потребителски кредит №40013951414, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуално пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр. с чл.19, 2 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК и чл.23 от ЗПК. Претендира разноски в производството, като представя списък по чл.80 от ГПК.

В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв.И.

И. – ***, който поддържа иска.

В указания едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор.

Счита предявения иск за неоснователен.

На първо място посочва, че твърдението, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави е неоснователно, тъй като при определянето му и при сключване на договора е действал принципът на свободното договаряне – чл.9 от ЗЗД. Счита, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение.

На следващо място ответникът сочи, че в настоящия случай предвид обстоятелството, че сключения договор за потребителски кредит има характер на търговска сделка, приложение следва да намери разпоредбите на търговската сделка.

Твърди, че лихвеният процент е фиксиран и не е необходимо изготвяне на методика за определянето му. Годишния процент на разходите е фиксиран, неизменен. Същото се отнася и до ГПР, доколкото е формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се определя при никакви условия.

На следващо място ответникът сочи, че въпросът дали допълнителната услуга следва да се включи в ГПР или не, няма да влече след себе си недействителност на целия договор.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

В о.с.з., ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по същество.

Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество, на 07.12.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3

40013951414, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен заем в размер на 2300, 00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством двадесет и четири вноски. От представения по делото препис от горепосочения договор става ясно, че страните са уговорили, че ищецът, в качеството му на кредитополучател, се задължава да върне, освен заетата сума и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на 41,00% и ГПР, равен на 48,39 % или общо е следвало да заплати на кредитора сума в размер на 3407,42 лева. В т.V от договора са включени и допълнителните услуги Фаст и Флекси, които предоставят приоритетно право на разглеждане и изплащане на потребителския кредит и право на промяна на погасителния план на кредита.

Според заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, разходите по допълнителните услуги и възнаградителната лихва по кредита, които са изчислени на 3637,42 лева, са включени в погасителния план на ищеца по кредита и той следва да върне сумата от 5937,00 лева. При това положение, вещото лице е констатирало и съобщава, че годишния процент на разходите е 198,83%, а не както е посочено в договора, което е почти 18 пъти по-голям от законната лихва.

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" № 40013951414 при което И. С. Т., като физическо лице има качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока той се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с императивните изисквания на ЗПК, касаещи необходимото съдържание на договорите за кредит и задължението за коректното посочване на реално приложимите параметри по сделката. За да достигне до този извод съдът съобрази, че всяко от възнагражденията за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 4

1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнаграждението по "закупените" допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" е разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на услугите, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужват сключването и изпълнението на договора.

Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за изплащане му, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. В същия смисъл е и приетото в т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C?714/22 на СЕС, където е посочено, че разходите за допълнителни услуги (б. м. аналогични на процесните), които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупИ. тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Следователно клаузите по пакета от допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", предвиждаща заплащане на възнаграждение в общ размер 5937,42 лв. е трябвало да се включи в ГПР по кредита. Това обаче не е сторено, което обстоятелство е видно от приетото по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Последното има за резултат заблуждаване на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 41 %, доколкото с включването на таксите за услуги "Фаст" и "Флекси" процента на оскъпяване се завишава с 198,83 %, относно с оглед 5 експертното заключение. Следователно се прави извод за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния такъв по кредита, което има за последица недействителност на кредитното правоотношение на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е приетото в т. 2 от цитираното по-горе т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C?714/22 на СЕС.

С оглед характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.