Решение № 327 от 27.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Бургас, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Георги Т. Чинев като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело № 20242100201680 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 1 7 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – гр. Бургас по реда на чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА от Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Бургас молба за екстрадиция № 81/3836-2024, издадена на 11.12.2024 г. от Генералната прокуратура на Руската Федерация, с която се иска предаване на руския гражданин В. А. Л. /L. V./ на руските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го власти в Руската Федерация, което аргументира с наличната двойна наказуемост и липсата на установените в ЗЕЕЗА основания за недопускане или за отказ от екстрадиция, както и предоставените от искащата страна гаранции за спазване на човешките и процесуалните права на Л. при провеждане на наказателното преследване и евентуално при изтърпяване на наказание в Русия. Предлага молбата за екстрадиция да бъде 1 уважена.

Упълномощеният защитник на исканото лице Л. – адвокат Стоян Стоянов от АК – Сливен, изразява становище за неоснователност на искането за неговата екстрадиция. Изтъква, че въпреки дадените от руските власти гаранции за спазване правата и законните интереси на исканото лице, са налице общоизвестни и достъпни факти относно наличието на сериозни проблеми, свързани с правораздаването, условията на задържане и при изтърпяване на наказания лишаване от свобода, както и статута и правата на задържаните и осъдените в Русия, включително отнемането на прекия достъп на лицата до Европейския съд по правата на човека, като се позовава на публикации от доклади на неправителствени организации с фокус върху правата на човека. Позовава се, че има стабилна практика на Окръжен съд – Бургас, която системно не допуска екстрадициите до Руската Федерация.

Пледира искането за екстрадиция на Л. да бъде отхвърлено поради наличието на основанието по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА.

Исканото лице В. А. Л. заявява, че не желае да бъде екстрадиран в Руската Федерация и моли да не бъде предаван на руските съдебни власти.

Счита, че руските власти искат да го осъдят, тъй като е изразявал становище против войната на Русия с Украйна. Позавава се на изтекла давност относно инкриминираното му престъпление. Настоява молбата за екстрадиция да не бъде уважавана.

Съдът, като взе предвид съдържанието на молбата за екстрадиция, съпровождащия я превод, приложените към нея писмени материали, обсъди изразените от страните становища и съобрази закона, прие за установено следното:

Европейската конвенция за екстрадицията от 13.12.1957 г. е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. Република България и Руската Федерация са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на 01.10.1994 г. за Р България и на 09.03.2000 г. – за Руската Федерация. С резолюция, приета на 23 март 2022 г. на заседанието 1429-bis на делегатите на министрите [CM/Res(2022)3)], Комитетът на министрите на Съвета на Европа, припомняйки своята предишна резолюция от 16 март 2022 г. и приетото на 22 март 2022 г. от Европейския съд по правата на човека решение относно 2 последиците от прекратяването на членството на Руската Федерация в Съвета на Европа в светлината на чл. 58 от Европейската конвенция за правата на човека, реши, че Руската Федерация продължава да бъде страна по конвенциите и протоколите, сключени в рамките на Съвета на Европа, с които е изразила съгласието си да бъде обвързана, и които са отворени за присъединяване от трети държави, в което число попада и Европейската конвенция за екстрадицията от 1957 г. Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 о т ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. В този смисъл разглежданият акт, с който е сезирана българската държава представлява молба за екстрадиция по смисъла на чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12, ал. 1 от ЕКЕ.

Лицето, чието предаване се иска – В. А. Л. /L. V./, е ***, *** гражданин, роден на **** г. в * * * ***, с *** паспорт № **/18.05.2018 г., валиден до 18.05.2028 г. и разрешение за постоянно пребиваване в Република България № 701307374/10.01.2024 г. с адресна регистрация и местоживеене в гр. ***, ж. к.

„***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с *** образовавие,**, **, ***.

Приложената по делото подписана от Заместник Генералния проурор на Руската Федерация молба за екстрадиция № 81/3-836-2024 е издадена на 11.12.2024 г. от Генералната прокуратура на Руската Федерация , компетентентна да предприема необходимите мерки за осигуряване екстрадицията на всяко лице, което трябва да отговаря по обвинение в престъпление и да улеснява взаимопомощта по наказателноправни въпроси. С молбата се иска предаване на руския гражданин В. Л. на руските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него по обвинение в извършването на деяние, осъществено в периода от началото на 2007 г. до 13 януари 2013 г., в гр. Москва, изразяващо се в кражба чрез измама на парични средства на Д. Г. К. в особено големи размери на обща стойност 64 000 000 рубли, с които Л. и неустановени съучастници, действайки като група лица по предварителен сговор, са се разпоредили по свое усмотрение, квалифицирано като престъпление по смисъла на чл. 159, ал. 4 от Наказателния кодекс на Руската Федерация. За цитираното престъпление, руското законодателство предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 3 десет години.

Разглежданата молба за екстрадиция по форма и съдържание съответства на изискванията на чл. 9 от ЗЕЕЗА. Издадена е от компетентен съгласно руското законодателство орган – Генералната прокуратура на Руската Федерация, в писмена форма, подадена е чрез Министерството на правосъдието на Република България, съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес и мейл поща на издаващия орган. В придружаващите молбата документи по чл. 9, ал. 3, т. 1, т.

2 и т. 3 от ЗЕЕЗА е налична изискуемата информация относно основанието за задържане на исканото лице – Решение от 14.02.2024 г. на Тагански районен съд на Москва относно избора на мярка за неотклонение под формата на задържане под стража за срок от два месеца от момента на екстрадирането, потвърдено с апелативно решение на апелативната инстанция на Московския градски съд от 03.06.2024 г., с цел провеждане на наказателно производство по наказателно дело № 182258/26.09.2012 г. на Следствената дирекция на Дирекцията на вътрешните работи за Централния административен район на Главната дирекция на Министерство на вътрешните работи на Руската Федерация в град Москва, с начало на наказателното преследване на Л.

31.01.2022 г. – датата на постановяване на решението за привличането му като обвиняем в извършване на измама от група лица по предварителен сговор в особено големи размери по смисъла на чл. 159, ал. 4 от Наказателния кодекс на Руската Федерация. Описани са характерът, правната квалификация на престъплението и обстоятелствата, при които е било извършено, времето и мястото на извършването му, посочени са видът и размерът на наказанието, предвидено за това престъпление според закона на издаващата държава, приложени са и актуалните законови текстове, относими към компетентността на националните органи, фактическият състав на престъплението и неговата наказуемост. Видно от придружаващите молбата документи, исканото лице е извършило измама – кражба на чуждо имущество или придобИ.е на правото върху чуждо имущество чрез лъжа или нарушаване на доверието, действайки с група лица по предварителна договорка, в особено големи размери, и поточно, действайки съгласно разработен от Л. престъпен план, в периода от началото на 2007 г. до юни 2010 г., намирайки се в помещенията на публичното акционерно дружество „Сбербанк“ на адрес гр. Москва, ул.

„Таганская“ № 31/22, сграда 1, под предлог за инвестиране в строителството 4 на недвижими имоти в Република България, получило от К. Д. Г. няколко транша в брой в размер на 64 милиона рубли. В същото време, за да придаде на действията си вид на гражданскоправни отношения, при получаване на средствата Л. издал ръкописни разписки, потвърждаващи факта на получаване на средствата. Вместо да използва получената сума за инвестиране, в изпълнение на престъпния план, Л. заедно с неустановени съучастници, като лице, запознато с цените на недвижимите имоти, използвал получените от К. средства за закупуване на различни недвижими имоти, разположени на територията на Москва, включително закупуване на нежилищна сграда в Москва, която продал за над 50 000 000 рубли между декември 2012 г. и януари 2013 г., част от които в съответствие с договор за заем от 13.01.2013 г. били преведени на Д. И. Р., а за тези действия не се е отчел на К., не е върнал паричните средства на последния, като се е разпореждал с тах по свое усмотрение. Така Л., действайки като част от група лица по предварително споразумение, в периода от началото на 2007 г. до януари 2013 г. е откраднал чрез имама средствата, принадлежащи на К. Д. Г., в особено голяма сума на обща стойност 64 милиона рубли, с които се е разпоредил по свое усмотрение.

Видно е още от приложените към молбата документи, че крайната дата на инкриминирания период е 13.01.2013 г., а датата на началото на наказателното преследване на Л. е 31.01.2022 г., когато е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по 159, ал. 4 от Наказателния кодекс на Руската Федерация. На същата дата Л. е бил обявен за местно издирване, а на 24.03.2022 г. – за международно издирване.

Към молбата за екстрадиция са приложени доказателства – последващо постановление за привличане като обвиняем от 31.07.2024 г., постановление за издирване на обвиняем от 31.01.2022 г., резолюция относно обявяването за международно издирване от 24.03.2022 г., Решение от 14.02.2024 г. на Тагански районен съд на Москва относно избора на мярка за неотклонение под формата на задържане под стража за срок от два месеца от момента на екстрадирането, Апелативно решение 03.06.2024 г. на апелативната инстанция на Московския градски съд, копие на паспорт със снимка, справка за издаване на паспорт, справка за лице, изискване към оперативно-информационен отдел на информационния център на управлението на МВР на РФедерация за московска област, удостоверение за резултатите от проверката от автоматизирана информационна картотека УВР МО, изискване към 5 оперативно-информационен отдел на оперативно-аналитическия център на МВР на РФедерация, информация за лице по системата за лица, издирвани от от полицията на РФ, изискване към зонален информационен център на МВР на РФ, писмо-отговор от 21.02.2024 г. от полицейски капитан А. М. С., извлечения от Наказателния кодекс на Руската Федерация, справка за давността на наказателното преследване на обвиняемите по наказателно дело № 182258, решение за образуване на наказателно дело и приемането му за производство от 26.09.2012 г. Тези доказателствени източници съдържат подробни данни относно хода на разследването, включително самоличността н а Л. като участник в престъплението, конкретно осъществените от него елементи на деянието, размера на вредите. Предвид подробното фактическо описание на извършено т о престъпление решаващият съд приема, че издаващата държава надлежно е предоставила данните по чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА. Молбата за екстрадиция е придружена с надлежен превод на български език, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 4 от ЗЕЕЗА.