Решение № 1194 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Варна, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100501234 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 15656/26.02.2024 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков” 68, срещу Решение № 246/21.01.2024 г., постановено по гр. д. № 15955/2022 г. на ВРС, 14 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. Д. Г., ЕГН **********, сумата 1520,00 лева, представляваща неизплатена част от дължимо обезщетение в размер на общо 1978.23 лева по щета № 211332732 за имуществени вреди на лек автомобил „Пежо 3008" с рег. № ******, настъпили от ПТП на 10.10.2022 г. в гр. Варна, причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата - 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на присъденото обезщетение с доводи за несъответствие с реално претърпените вреди от насрещната страна.

1

Не споделя извода на районния съд, с който е възприето изцяло заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, като излага, че не е ясен начинът за формиране на средната пазарна стойност на процесните вреди, както и дали същата съответства на пазарните цени към момента на настъпване на произшествието. Аргументира твърдението си и с липса на представени справки от сервизите, при които е извършено проучване на средната пазарна цена за труд и на цената на боята. Въззивникът обуславя извод за неправилност при определяне размера на обезщетението, като твърди, че в противоречие с константната практика първоинстанционният съд не съобразил цените, предлагани от автосервизи със сертификат за качество и такива без подобен сертификат, като неправилно приравнил стойностите им.

Сочи, че при отстраняване на вредите по МПС следвало да се използват части – втора употреба, пAредвид повече от 10-годишния период на експлоатация на процесния автомобил след датата на първата регистрация. В заключение, счита, че сумата от 456,41 лева се явява достатъчна за компенсиране на претърпените имуществени вреди, заплатена преди иницииране на исковото производство от застрахователя.

На изложените във въззивната жалба доводи и основания е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Д. Г., чрез адв. Р. Р., депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. На подробно изложени доводи и основания оспорва твърденията във въззивната жалба.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендират се сторените разноски по делото.

В съдебно заседание въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не изпраща представител.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна М. Д. Г., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът М. Д. Г. е собственик на лек автомобил „Пежо 3008" с per. № ******. На 10.10.2022 г. в гр. Варна, на ул. „Девня", в посока с. Тополи, в участък от пътното платно, който е с две ленти за движение в една поска, настъпва ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло" с per. № ****** и лек автомобил „Пежо 3008" с per. № ******. Виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло" с per. № ******, който движейки се в една посока, но в различна лента, с предната си дясна част на автомобилът удря в десния борд движещият му се в ляво лек автомобил „Пежо 3008" с per. № ******.

2

За възникналото ПТП и предвид липсата на спор между участниците за обстоятелствата, свързани със същото, е съставен и подписан двустранен констативен протокол за ПТП.

Видно от същия двустранен Протокол за ПТП, лек автомобил „Фолксваген Поло" с per. №В 4492 КР /Превозно средство А/ удря в дясната му част, движещия се в ляво от него лек автомобил „Пежо 3008" с per.

№****** / Превозно Средство Б/, като по този начин предизвиква настъпване на ПТП. Видно от двустранния Протокола за ПТП е, че виновен за настъпване на ПТП е л.а. „Фолксваген Поло" с per. №В 4492 КР. От двустранния Протокол за ПТП е видно, че за лек автомобил „Фолксваген Поло" с per. №В 4492 КР е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, съгласно полица №******, която е била действаща към датата на възникване на ПТП. Вследствие на възникналото ПТП са налице увреждания по лек автомобил „Пежо 3008" с per.

№******.

Предвид на това лекият автомобил е представен за оглед през застрахователната компания на виновния водач - „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, за образуване на застрахователна щета, оглед на автомобилът и изплащане на дължимото се застрахователно обезщетение на 13.10.2022 г. Въз основа на предявената застрахователна претенция е образувана застрахователна щета №211332732. Лек автомобил „Пежо 3008" с per. № ****** е предоставен за оглед от страна на застрахователната компания и е съставена Протокол за оглед по щета №19353- 16656475692/13.10.2022г.

Съгласно посоченото от експертите на застрахователната компания, са налице следните увреждания по лекия автомобил: калник заден десен, който е посочен с тежка степен на деформация и за боядисване; врата задна дясна, която е посочена с лека степен на деформация и за боядисване; врата предна дясна, която е посочена с тежка степен на деформация и за боядисване; лайсна долна предна дясна врата, която е посочена с лека степен на деформация и за матиране; лайсна з. врата -д.длн, която е посочен като липсваща от автомобила.

На 19.10.2022 г. по посочена от ищеца банкова сметка, от страна на ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД по образуваната при него застрахователна щета е заплатена сума в размер 456,41лв.

След извършено от ищеца проучване, същият е установил, че стойността на ремонта, необходима за да бъдат отстранени щетите по автомобила - калник заден десен; врата задна дясна; врата предна дясна; лайсна долна предна дясна врата; лайсна з. врата -д.длн, е по-голяма от размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Средната пазарна стойност за отстраняване на щетите е в размер на 1590 лв., при заплатена от страна на застрахователната компания сума в размер на 456,41 лв. Налице е разлика в размер на 1130 лв.

Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД към настоящият 3 момент не е заплатил в пълен размер, дължимото се от него застрахователно обезщетение, на основание застраховка „Гражданска отговорност”, за възникналите увреждания по автомобилът вследствие на възникналото ПТП по образуваната при него застрахователна щета, като е извършил плащане единствено на сума в размер на 456,41 лв. от общо необходима такава за извършване на ремонта от 1 590 лв. или е налице задължение за плащане на разлика от сума в размер на 1 130 лв.

С плащане на сумата от 456,41 лв., ищецът счита, че застрахователната компания е извършила признание на основателността на дължимото му застрахователно обезщетение, като спорен бил единствено дължимия се размер на застрахователното обезщетение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който ответното дружество оспорва предявения иск по основание и размер и моли за отхвърлянето му.

Оспорва претендирания от ищеца размер на застрахователно обезщетение, като считам, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди, вследствие на процесното събитие.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди, вследствие на събитието.

За заплащане на застрахователно обезщетение, следва да се определи стойността на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата. В тази връзка счита, че претендираните от ищеца стойности на увредените части и материали, количеството труд, както и цената на сервизния час надвишават обичайните пазарни такива.

Понятието „средни пазарни цени" като критерий за определяне на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите означава осреднените цени, определени на свободния пазар за този вид услуги, при съобразяване на няколко алтернативни и независими източника.

Освен това, счита, че предвид периода на експлоатация на МПС /с година на производство 2011 г., т.е. повече от 10 години след датата на първата регистрация/ няма пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени части - втора употреба, каквато е практиката на повечето автосервизи в страната, в случай, че подменените части не оказват влияние върху сигурността, външния вид, качеството на возене или други основни функции и характеристики на автомобила.

Предвид изложеното ответното дружество счита, че реалният размер на материалните щети, нанесени на л.а. „Пежо", модел „3008" с per. № ******, при отчитане на всички релевантни при определяне размера на обезщетението обстоятелства, описани по-горе е общо 456,41 лв. Тази сума е изплатена от 4 дружеството в полза на ищеца, което обстоятелство се потвърждава и от изложеното в исковата молба. Счита, че с изплащането на същата сума дружеството коректно и в срок е изпълнило всичките си задължения като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и че не дължим други суми. Предявения главен иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Неоснователността на главната претенция води до неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва.

Ответникът не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на л.а.

„Фолксваген”, с per. №В4491КР, към деня на твърдяното в исковата молба събитие - 10.10.2022 г. Не оспорва обстоятелството, че в полза на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 456,41 лв. преди подаване на исковата молба.

С оглед на изложеното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.