Определение № 3170 от 27.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3020/2025
- Вид
- Определение № 3170
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3170 гр. София, 27.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катерина Рачева
Членове:
Владимир Вълков
Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503020 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника В. Н. В. срещу определение от 14.07.2025 г. на СГС, ГО 1 - 9 с - в, по гр. д. № 394/2021 г., с което оставено без уважение искането й за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване.
Жалбоподателката излага съображения, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че пред СГС са ангажирани доказателства за липсата на средства за заплащане на държавна такса, като е представена и декларация по чл. 83 ГПК, според която тя не работи и няма доходи, както и МПС или имоти, от които да получава доходи. Поддържа, че няма възможност да заплати пълната държавна такса и се установява, че са налице предпоставки за освобождаване от такава. Моли да се отмени определението и да бъде освободена от внасяне на държавна такса за въззивното обжалване или евентуално от част от нея, като се определи срок за нейното внасяне.
Ищецът по делото „Юробанк България“ АД е подал молба във връзка с частната жалба, в която възразява ответницата да бъде освободена от заплащане на държавна такса, като поддържа, че тя не е материално затруднено лице, по смисъла на закона.
Сочи, че жалбоподателката води и друго дело за собственост, в което е активна страна, както и че е заплатила 15 лв. държавна такса по частната жалба. Моли да се потвърди определението на СГС, с което е отказано освобождаване от такса.
Софийският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, взе предвид доводите на ищеца и съобрази извършените по делото процесуални действия, приема следното:
Частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
В случая, с разпореждане № 260863 от 17.03.2025 г. съдът е дал на ответницата В. указания, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса по въззивната си жалба в размер на 1 883, 32 лв.
1
Разпореждането е получено на 25.04.2025 г. В срока за изпълнение на указанията, с молба от 02.05.2025 г., В. В. е поискала освобождаване от държавна такса по въззивната си жалба, като е представила удостоверение от НАП, според което няма данни за активен трудов договора, нито данни за осигуряване от м. 01.2019 г. до м.
03.2025 г., както и подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ.
С разпореждане № 261432 от 10.05.2025 г. СГС е дал указания на молителката, в 1 - месечен срок от съобщението да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и представи справка за родствени връзки, справки от АВП, НАП, НОИ за реализирани доходи на ищцата и семейството й, както и от МВР за регистрирани МПС.
Ответницата е уведомена на 11.06.2025 г. за указанията.
На 10.07.2025 г. е представила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която е посочила, че няма трудови и други доходи, живее сама в гарсониера от 42, 95 кв. м., която е възбранена, няма търговска или друга дейност, не притежава МПС, нито парични влогове, страда от заболявания инсулинова резистентност и нарушен метаболизъм.
С оспореното определение от 14.07.2025 г. на СГС, ГО 1 - 9 с - в, по гр. д. № 394/2021 г., е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за въззивното производство. Съдът е приел, че не може да извърши пълна преценка на доходите на лицето от представената декларация.
По същество и като съобрази извършените по делото процесуални действия, въззивният съд намира следното :
В чл. 83, ал. 2 ГПК е дадена възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда, съобразно законоустановени критерии.
Съгласно посочената норма, от такси и разноски се освобождават физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Законодателят е предвидил като обективни критерии за освобождаване от държавна такса вида на търсената от съда защита, като е отчетено обстоятелството, че при някои категории граждански правоотношения, при които е засегнат по - пряко обществения интерес или едната страна е социално и икономически по - слаба, невъзможността за внасяне на държавна такса или на разноски би било препятствие на достъпа до правосъдие.
За да направи конкретна преценка за освобождаването от такса, съдът следва да съобрази всички установени обстоятелства по делото - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, трудова заетост, здравословно състояние, възраст и други констатирани обстоятелства. След изясняване на общото материално състояние на страната, съдът следва да ги съпостави с цената на иска и дължимата държавна такса в производството, като може да освободи изцяло или отчасти страната от такси.
След преценка на посочените в представената по делото декларация данни за имуществено и здравословно състояние, семейно положение, трудова заетост, възраст и получавани от жалбоподателката В. доходи, съдът намира, че от данните по декларацията в съвкупност със справката от НАП, представена пред СГС се установява, че тя няма достатъчно средства да заплащане на пълната държавна каса за въззивно обжалване, определена на 1 883, 32 лв. Доколкото от доказателствата представени пред СГС не е установено категорично, че ответницата на разполага изобщо със средства за живот и препитание и като съобрази, че в частната жалба е направила искане за намаляване на таксата, съдът намира, че следва да я освободи от 2 заплащане на пълната такса. Същата следва да заплати държавна такса от 50 лв. за обжалването пред въззивната инстанция.
По изложените съображения в съвкупност, въззивният състав намира, че определението следва да се отмени частично - над размер от 51 лв. до размер от 1 883, 32 лв. и вместо това да се уважи молбата за освобождаване от държавна такса над размер от 51 лв. до дължимите 1 883, 32 лв. В останалата част, в която е отказано освобождаване от такса до размер от 50 лв. - определението следва да се потвърди.
Делото следва да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия по администриране на въззивните жалби и събиране на определената държавна такса за въззивното обжалване от жалбоподателката В. В..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 14.07.2025 г. на СГС, ГО 1 - 9 с - в, по гр. д. № 394/2021 г., с което оставено без уважение искането на В. Н. В. за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване над размер от 51 лв. до дължимите 1 883, 32 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, В. Н. В. от държавна такса за въззивното обжалване над размер от 51 лв. до 1 883, 32 лв.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия съгласно мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3