Решение № 1044 от 10.06.2022, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр.

Пловдив, 10.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: МАРИЯ Н. при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №

2319 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на А.Л.Д., с ЕГН **********,***, чрез адв.М. против Заповед № 793/14.07.2021 г. на Кмета на Община „Родопи“, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Два броя бетонови гаражи", находящ се в ПИ ***, местност Ущелица, с.Скобелево, община „Родопи“, област Пловдив, без административен адрес.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че нито в заповедта, нито в КА е установено предназначението на процесните строежи, като не е посочено и към кой от видовете строежи по чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ са бетоновите гаражи.

Според жалбоподателя гаражите не представляват строеж, не са трайно прикрепени към земята и не са построени на мястото, като се твърди, че са преместваеми обекти, доколкото същите са демонтирани с кран и са преместени от друго място без да бъдат разрушени. Твърди се нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, които нарушения са съществени. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане само на държавната такса.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община „Родопи“, чрез процесуалния си представител юриск. И., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото – депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

За допустимостта:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.08.2021г., за което по на лист 16-гръб по делото е приложено известие за доставяне, а жалбата е подадена директно в Административен съд Пловдив на 25.08.2021г. т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес (от адресат на акта), поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с докладна входирана в кметство с.Скобелево и с изпратено писмо в тази връзка до кмета на Община Родопи (лист 28), на 08.01.2021 г. работна група от двама служители на община Родопи в състав: инж.Н.

И. А. – мл.експерт „КС“ при Община Родопи и П.С.С.– гл.специалист „КС“ при Община Родопи, извършили проверка на строеж: два броя бетонови гаражи, намиращ се в с.Скобелево, ПИ с ИД ***, местност Ущелица, по КК с.Скобелево. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт /КА/ № 1/08.01.2021 г., в който е отразено, че имотът е собственост на А.Л.Д., с нотариален акт №100, том 48 от 19.06.2021г., както и че строежът е собственост на А.Л.Д. като пак е посочен нотариален акт №100, том 48 от 19.06.2021г..

В хода на проверката е установено, че строежът е изпълнен от: възложител и строител А.Л.Д., като няма представен строителен надзор. В КА изрично е посочено, че при проверката не са представени одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга. По отношение на изпълнението на строежа е посочено, че в северозападната част на ПИ ***, местност Ущелица, в близост до асфалтовото платно на път Пловдив-Скобелево, са поставени два бетонови гаража един до друг, с размери 5,50м на 3,30м и височина 2,18м всеки, като гаражите представляват от три страни бетонови стени с плоча и гаражна врата от ламарина и са поставени върху подравнен чакъл. Установено е, че двата броя бетонови гаражи са поставени без разрешение за поставяне, с което е нарушена разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ. КА е съобщен по реда на § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 01.03.2021 г., залепено на строежа (лист 21) и на таблото за съобщения в Община Родопи. Видно от служебна бележка (лист 20), че на 10.03.2021г., съобщението залепено на 01.03.2021г. е свалено от таблото за съобщения. Като по делото няма данни за постъпили възражения в указания срок.

Със становище (10-16-17#7/13.07.2021г.) главния архитект на Община Родопи е предложил на кмета на Община Родопи да приложи мерките на чл.57а във вр. с чл.225а от ЗУТ (лист 19).

Приемайки констатациите от констативен акт, ответникът е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е разпоредил премахването на строеж, представляващ "Два броя бетонови гаражи", находящ се в ПИ ***, местност Ущелица, с.Скобелево, община „Родопи“, област Пловдив, без административен адрес, като незаконен по смисъла на чл.57а и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без одобрен проект и без разрешение за поставяне.

В заповедта е посочено, че не са налице данни за започнало и не приключило производство по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове, както и че строежът неможе да се характеризира като търпим нито по см. на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито по см. на § 16 от ПР на ЗИД на ЗУТ.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението по която е описано къде са ситуирани процесните обекти, както и какви са техните параметри и материалите от които са изпълнени, като е посочено, че не се ползват като гаражи - едната гаражна клетка е празна, а в другата има стари вещи и земеделски сечива. Вещото лице изрично посочва, че сглобяемите гаражни клетки нямат характер на строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ, като са произведени в заводски условия в кофражна форма, с предвидени монтажни куки на покрива, чрез които да бъдат местени в пространството на транспортно средство след вдигане с кран. Според експертът те се транспортират цели и са неразглобяеми. В заключението е посочено, че представляват преместваем обект по определението на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ, като всяка гаражна клетка може да бъде отделена от повърхността на терена, да бъде3 преместена в пространството, без да губи своята индивидуализация и може да бъде ползвана на друго място със същото предназначение. Според вещото лице в архива на община Родопи няма строителни книжа, издадени за процесните две гаражни клетки. В заключението е проследен и статута на терена върху който са поставени гаражите, като е посочено, че попадат частично в ПИ собственост на жалбоподателя, частично върху имот публична общинска собственост с НТП - за местен път. Изложено е, че ПИ с ИД *** по КК, собственост на жалбоподателя представлява земеделска земя с НТП - нива и за него е започната процедура по промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Според вещото лице гаражните клетки са преместени от град Пловдив преди 2-3 години и оставени от жалбоподателя в негов имот в с.Скобелево.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно безпристрастно изготвено и неоспорено от страните по делото, с изключение на изводите относно характера на строежа.

С Разпореждане от 20.09.2021г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в акта.

Заповедта е издадена от Кмета на Община Родопи в съответствие с предоставените му с чл.225а, ал.1 от ЗУТ правомощия. Спазено и изискването за писмена форма. В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й, строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така й по описание.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.225а, ал. от ЗУТ, които да обуславят отмяна на оспорения акт. Видно от приложения по делото констативен акт № 1/08.01.2021 г. в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители в "КС" при Община Родопи.

На премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието "строеж". Не се спори между страните, че строителството е извършено от жалбоподателя без строителни книжа.

Възраженията на жалбоподателя в случая са изцяло в насока, че гаражите са преместваем обект. Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросът дали гаражните клетки са строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ, каквито твърдения поддържа оспорващият. Съгласно последно цитираната разпоредба преместваемите обекти, според предназначението си са разделени на четири основни групи: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; и преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Според тази разпоредба начинът на свързване на обекта с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, т. е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности. Според Решение № 4526 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2017 г., разпоредбите на чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ и § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл.56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т.80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености.

Процесните гаражи, предмет на заповедта за премахване, нямат характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението, тъй като не се използват за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. В случая се касае за гаражи, които по смисъла на закона представлява постройка за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди и които са обект на допълващо застрояване по чл.42, ал.2 от ЗУТ (в този смисъл Решение № 5045 от 27.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №

2594/2022 г.).

Независимо дали конструкцията може да бъде демонтирана, отделена от повърхността и преместена, без да изгуби своята индивидуализация, същата безспорно не носи белезите на преместваем обект предвид установеното й предназначение за гараж (в този смисъл Решение №

11403 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3375/2021 г.).

Поради това, независимо от извода на вещото лице за възможността гаражните клетки да бъдат премествани в пространството, те не са обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя начина на ползване на земята, което ги определя като "строежи" по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната преписка Констативен акт, който не е оспорен, по време на проверката, нито след това от оспорващия, не са представени никакви строителни книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по смисъла на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Органът е направил преценка относно допустимостта на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която е правилна с оглед посоченото от вещото лице, че гаражните клетки са преместени от град Пловдив преди 2-3 години и оставени от жалбоподателя в негов имот в с.Скобелево, като тук отново следва да се подчертае, че заключението не е оспорено в нито една част от страните. Няма данни по делото, а и жалбоподателят не твърди да е инициирал производство по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове.